Решение № 263 от 15.11.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Исперих, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100394 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 1852/01.06.2023 г. от „АПС Б. Б.” ЕООД, ЕИК............., гр.С., действащи чрез юрк.Б. Т., срещу Б. М.

И., като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че същата дължи на ищеца сума в размер на 220.22 лв., включваща дължими и незаплатени главница в размер на 203.05 лв.; договорна възнаградителна лихва в размер на 7.11 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 29.10.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 10.06 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират се и разноските за водене на ч.гр.д. № 40/2023 г. и по настоящото дело, включващи заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 05.08.2021 г. между ответника и „И.

А. М.“ АД, ЕИК............, е бил сключен договор за паричен заем № 4225738 за сумата от 300.00 лв., който следвало да бъдат върнати на 12 седмични вноски с падеж 29.10.2021 г. На същата дата, на която е сключен договора за заем, между ответника и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: ............. е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4225738, съгласно който посоченото дружество се е задължило спрямо „И. А. М.т“ АД за всички задължения на длъжника Б.

И. по цитирания договор за заем. Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми по договора за заем, „И. А. М.“ АД е поканило „Ф. Б.“ ЕООД да стори това, в резултат на което на 05.04.2022 г. „Ф. Б.“ ЕООД е 1 погасило всички дължими от Б. И. суми по договора на първоначалния кредитор, както следва: главница в размер на 203.05 лв.; договорна възнаградителна лихва в размер на 7.11 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 29.10.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 10.06 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г. На същата дата длъжникът е бил уведомен по електронната поща за направеното от „Ф. Б.“ ЕООД плащане и за встъпването му в правата на кредитора.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г. „Ф.

Б.“ ЕООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор на ищеца в настоящото производство, за което длъжника бил уведомен. Въпреки това не последвало плащане на дължимите суми.

По този повод ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д.№ 40/2023 г. по описа на РС - И.. Поради обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.

Упълномощеният юрисконсулт Е. Ц. депозира молба-становище с вх. № 3380/09.10.2023г., с която поддържа исковите претенции и моли да се постанови неприсъствено решение на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, ако са налице предпоставките за това.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. М. И. не представя писмен отговор. Не заявява становище по исковите претенции, не прави възражения, както и доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът редовно призован при усл. на чл. 41, ал.2 във вр. с ал. 1 от ГПК на 21.09.2023г., не се явява, не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявените искове за установяване на парични вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава са допустими и намират правното си основание в разпоредбата на чл.

422, ал. 1 ГПК. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, при спазване указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 40/2023 г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 12.01.2023 г.

Разгледани по същество – исковете са основателни. Предвид обстоятелството, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е правил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение. Същевременно Съдът съобрази, че са налице предпоставките на чл. 239 ал.1 от ГПК, а именно: 1. На ответника със съобщението, с което му е изпратен препис от исковата молба и с призовката, с която е призован за съдебно заседание, редовно връчена, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и 2. Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът прецени, че следва да постанови неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, като ищцовата претенция се уважи изцяло.

2

С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, но въз основа на наличните по делото писмени доказателства за сторени разноски следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца за разноски в хода на заповедното производство сума в размер на 80.48 лв., включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от заявлението и по настоящото дело сума в размер на 225.00 лв., включваща 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 125.00 лв. държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Б. М.

И., ЕГН – **********, с адрес - село С., община С., област Р., че същата дължи на ищеца „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК .............., седалище град С., п.к. 1404, бул.“Б.“ № .... ап. .. представлявано от Х. М. М. и Й. Г. К., действащи чрез юрк.Б. Т., сума в размер на 220.22 (двеста и двадесет лв. и 22 ст.) лева , включваща дължими и незаплатени главница в размер на 203.05 лв. по Договор за паричен заем № 4225738/ 05.08.2021г., вземане по който е прехвърлено на кредитора „А. Б. Б.“ ЕООД на 31.03.2022г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 7.11 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 29.10.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 10.06 лв. за периода от 13.08.2021 г. до 05.04.2022 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. М. И. ЕГН – **********, ДА ЗАПЛАТИ на „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК ................., гр.С., направените от страната съдебни и деловодни разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 40/2023 г. на РС - И. сума в размер на 80.48 (осемдесет лв. и 48 ст.) лева и по настоящото дело сума в размер на 225.00 (двеста двадесет и пет) лева.

Решението не подлежи на обжалване /чл.239 ал.4 от ГПК/.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3