Решение № 1182 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110213563 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 782692-F776307 от 06.08.2024г. СТ.Д. - Началник на Отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Национална агенция за приходите /НАП/ е наложил на основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на И. Й. А. административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., издадена от Министъра на финансите /МФ/, връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от И. Й. А. чрез адв. П.. В нея се посочва, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се за нарушение на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, тъй като в Акта и в НП фигурирали две дати – 25.06.2024г. /датата, на която е извършена контролната покупка/ и 01.07.2024г. /датата, на която артикулът е доставен/, поради което не било ясно коя от двете дати е датата на извършване на нарушението. От тук съответно се претендира за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като А. била поставена в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната й отговорност. Освен това в АУАН и в НП не било изрично посочено мястото на извършване на нарушението. Според жалбоподателя от Наказателното постановление не ставало ясно към кой момент се твърди, че И. Й. А. /като лице по чл.3 от Наредбата/ не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство. По 1 съществото на спора в жалбата се заявява, че извършената дейност не носи белезите на търговска продажба. В случая се касаело за продажба на лична вещ, което не е дейност с търговски характер. Стоката била обявена за продан на фейсбук страницата „***** ***“, където различни лица /участници в групата/ обявявали стоки за продажба на нови и на използвани стоки. Жалбоподателят се позовава и на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС и твърди, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Доколкото нямало мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, се приема, че е нарушено правото на защита на нарушителя. Критикува се наказващият орган, че не бил съобразил липсата на други нарушения на данъчното законодателство от страна на жалбоподателя. Твърди се, че размерът на глобата не съответствал на степента на обществената укоримост на извършеното нарушение и настъпилите от него последици.

Процесното нарушение се характеризирало с типичната обществена опасност на нарушенията от този вид и нямало отегчаващи обстоятелства. Поради това се иска СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление или в условията на евентуалност – да измени НП като намали размера на глобата от 1000 лева на 600 лева.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. Й. А. не се явява лично, но се представлява от адв. П.. В съдебно заседание на 27.11.2024г. тя заявява, че подържа жалбата.

По време на съдебните прения пред СРС на 27.11.2024г. адвокатът пледира за отмяна на Наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата. Според защитата от разпитаните от СРС свидетели не се доказва, че случаят касае продажба с търговска цел, за да се иска лицето да бъде регистрирано като търговец и да отчита своите продажби чрез издаване на касов бон, когато плащането е извършено в брой. Претендира се, че е налице продажба на лична вещ и че няма системност на продажбите, поради което лицето не е придобило качеството на търговец. Адвокатът твърди, че наказващият орган не е изследвал и не е доказал жалбоподателят да е извършвал системни продажби. Нямало доказателства, че А. е администратор на фейсбук групата и че предлага артикули за продан в нея. Относно представената по делото извадка от фейсбук страницата се казва, че няма данни за автентичност и се иска съдът да не я кредитира като категорично и достоверно доказателствено средство за установяване на твърдяните факти и обстоятелства. Адвокат П. претендира присъждане на разноски, като представя списък и договор.

Въззиваемата страна – Началник Отдел „Оперативни дейности” - София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП – се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. СТ.. В съдебно заседание на 27.11.2024г. тя заявява, че оспорва жалбата, а по време на съдебните прения тя моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Според юрк. СТ. в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. За процесуалния представител на въззиваемата страна възражението относно размера на наложената глоба е неоснователно, тъй като наказанието е в установения от закона размер.

Твърди се, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен, нарушението е формално и настъпването на вреди от него няма отношение към 2 съставомерността. Според юрк. СТ. по делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства. Не се споделя и възражението за нарушено правота на защита на жалбоподателя, тъй като лицето не било дало обяснения към момента на съставянето на Акта, жалбата била подадена лично и съответно А. е знаела за какво й е ангажирана административно – наказателната отговорност. С оглед изхода на спора юрк. СТ. иска СРС да присъди юрисконсултско възнаграждение. Същевременно се прави и възражение за прекомерност на поискания от другата страна адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :

И. Й. А. създала фейсбук затворена група „***** ****“ на 12.11.2021г. и станала администратор на групата. В групата се предлагали за продан артикули, основно от марката „*****“, нови, с етикет. Освен това в групата се публикували и обяви за игри, една от които била с наименувание „****“, с посочена банкова сметка на И. А..

На 25.06.2024г. свидетелите К. И. и Й. П. (служители на НАП) разгледали фейсбук групата „***** ****“ и провели кореспонденция по месинджър с администратора на групата - И. А. във връзка със закупуването на 1 бр. дамско портмоне – аксесоар „White strawberry“ на стойност 160 лева. След това по телефона, посочен за контакт във фейсбук групата, св. И. поръчала въпросното портмоне, като било уговорено стоката да бъде лично получена пред торти „Чочко“ на ул. „Гео Милев“ № 44. За така направената поръчка св. И. (в присъствието на неин колега - Тодор Марков) съставила Протокол № 1758679 от 25.06.2024г.

На 01.07.2024г. на уговореното място И. А. доставила посоченото по-горе портмоне, за което св. И., пред св. П., заплатила на жалбоподателката сумата от 160 лева. В присъствието на П. и на А., свидетелката И. отворила предоставения й пакет и установила, че вътре е поръчаният артикул, но няма фискален касов бон или друг платежен документ за извършеното плащане. След това свидетелите К. И. и Й. П. се легитимирали, че са служители на НАП и съставили Протокол за извършена проверка сер. АА № 0160738 от 01.07.2024г. в присъствието на И. А.. Прието било, че А. осъществява търговска дейност чрез фейсбук страницата „***** ****“ без да има регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, поради което е нарушила чл.7, ал.1 от Наредба № Н18/2006г. на МФ. Наред с това св. И. (в присъствието на св. П.) съставила срещу И. Й. А. и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F776307 от 01.07.2024г. за това, че на 25.06.2024г. в 11.30 часа чрез разглеждане на фейсбук страницата „***** ****“ е извършена контролна покупка в интернет за доставка на 1 бр. портмоне – аксесоар „White strawberry“ на стойност 160 лв., като артикулът е доставен на 01.07.2024г. в 14.30 часа на адрес : гр. София, ул. „Гео Милев” № 44 от И. Й. А., заплатен е в брой от К. И., сумата е приета от И. А. и в нейно присъствие пратката е разопакована, като е установено, че липсва фискален касов бон или друг платежен документ. Доколкото е прието, че А. осъществява търговска дейност (чрез фейсбук страницата „***** ****“) без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, е прието, че тя е нарушила чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.

3

Актът е връчен срещу подпис на И. Й. А. на 01.07.2024г.

Въз основа на горецитирания Акт за установяване на административно нарушение СТ.Д. - Началник на Отдел „Оперативни дейности” – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП е издал Наказателно постановление № 782692-F776307 от 06.08.2024г., с което на основание чл.53, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на И. Й. А. „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Наказателното постановление е връчено на И. Й. А. срещу подпис на 20.08.2024г. и е обжалвано с жалба, входирана директно в СРС под № 279518 от 02.09.2024г.

По повод на жалбата Зам. председателя на СРС и Ръководител на Наказателно отделение е изискал с Разпореждане от 03.09.2024г. преписката от административно – наказващия орган. С писмо вх. № 303140 от 27.09.2024г. от НАП са изпратили административно – наказателната преписка на съда и на 30.09.2024г. е образувано настоящото НАХД № 13563/2024г по описа на СРС, НО, 10 състав.

Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите К. И. и Й. П.; АУАН № F776307 от 01.07.2024г.; Протокол № 1758679 от 25.06.2024г.; Протокол за извършена проверка сер. АА № 0160738 от 01.07.2024г.; извлечение от фейсбук група „***** ****“ и от кореспонденция; Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024., с № 441 от 16.06.2023г. и с № 177 от 15.01.2024г., както и длъжностни характеристики на СТ.Д. и на К. И..

Показанията на свидетелите К. И. и Й. П. са вътрешно непротиворечиви, еднопосочни, обосновани и достоверни. Те се подкрепят освен помежду си и от писмените доказателства, събрани по делото - АУАН № F776307 от 01.07.2024г., Протокол № 1758679 от 25.06.2024г., Протокол за извършена проверка сер. АА № 0160738 от 01.07.2024г., както и извлечение от фейсбук група „***** ****“ и от кореспонденция. Поради това съдът кредитира тези гласни доказателства.

Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства са достоверни, обективно съществуващи и непротиворечиви. Поради това съдът ги кредитира напълно.

Наличните на лист 20-39 от делото извлечения от фейсбук група „***** ****“ и от кореспонденция са обективно съществуващи и намират потвърждение в показанията на свидетелите И. и П.. Поради това СРС се доверява на тези писмени доказателства и приема, че от тях се доказва, че И. Й. А. е създала цитираната фейсбук група, била е администратор на същата, предлагала е за продан чисто ново /с етикет/ дамско портмоне – аксесоар „White strawberry“ в различни цветове /видно от снимките на лист 23 и лист 24 от делото/ на стойност 160 лева и е публикувала обява за игра „****“ с посочена банкова сметка именно на А..

От съвкупната преценка на показанията на свидетелите И. и П., както и на кредитираните по-горе извлечения от фейсбук група „***** ****“ и от кореспонденция се 4 налага изводът, че в тази фейсбук група са се продавали артикули, основно от марката „*****“, нови, с етикет, с противопрахова торбичка, в кутия, като публикациите били на жалбоподателката. Видът на предлаганите стоки, възможността за избор на цвят, наличието на аксесоари, съпътстващи продукта, когато е нов (като етикет, противопрахова торбичка и кутия), както и това, че повечето от постовете, които св. И. е видяла, били публикувани от жалбоподателката, дава основание на съда да приеме, че по същество А. е предлагала за продан нови стоки от цитираната по-горе марка.