Решение № 6605 от 28.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6605 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110165811 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 1111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу К. Н. С. ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 307.45 лв., от които 241.43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 05.2019г. - 04.2021г., и 42.60 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г., както и сума за дялово разпределение които 19.37 лв.

- главница за периода 05.2019г.-07.2020г. и 4.05 лв. - лихва за периода 01.07.2019г.21.03.2022г. като и законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№17390/2022 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабден имот: АДРЕС, партерен етаж, магазин.

Ищецът твърди, че между К. Н. С. и „ФИРМА” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

Сочи се, че съгласно § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, К. Н. С. не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.

В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и 1 потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „ФИРМА” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от „ФИРМА” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “ФИРМА” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “ФИРМА55 ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва се материалната легитимация, като се сочи, че страна по договор за доставка на топлинна енергия за недвижимия имот е „ФИРМА“ ЕООД. Твърди се, че е предявен иск от същото дружество срещу „ФИРМА“ ЕАД за установяване, че от 01.01.2015 между двете дружества съществува валидно облигационно отношение, касаещо процесния имот, като е образувано гр.д. №5085/2021 г. на СРС.

Иска се настоящото производство да бъде спряно до приключване на преюдициалното такова.

С Определение №9796 от 14.03.2023 г. съдът е оставил без уважение искането на ответника К. Н. С. за спиране на настоящото производство до приключването на гр.д.

№5085/2021 г. на СРС с мотиви, че гр.д. №5085/2021 г. на СРС касае иск за съществуване на облигационно правоотношение между трето по делото лице и ищеца за процесния топлоснабден имот, но за период различен от процесния- 01.01.2015г. – 28.01.2018г./съобразно диспозитИ. на постановения невлязъл в сила съдебен акт/ Изискуемостта, забавата и давността за всяка периодична престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения за всеки отделен отчетен период. Ето защо няма пречка за различни периоди различни лица да имат качеството потребител на един топлоснабден имот. В този смисъл липсва преюдициалност и няма основание за спиране на настоящото производство

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно чл. 59, ал. 1, ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, във вр. чл. 422 ГПК

2

На 31.03.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. Н. С. ЕГН: ********** за сумите 241,43 лева (двеста четиридесет и един лева и 43 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 42,60 лева (четиридесет и два лева и 60 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г., 19,37лева (деветнадесет лева и 37 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,05 лева (четири лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 21.03.2022 г.- Задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕИС партерерн етаж, магазин, аб.№ **********.

С разпореждане от 14.04.2022 г. по ч. гр. д. № 11172 /2021 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение, намирайки вземането-предмет на заповедта, за недължимо. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №111, том II, вх.рег. №11111, дело №111 от 30.05.2008 г. на Нотариус АЧ се установява, че К. Н. С. е закупил недвижим имот- магазин, находящ се в АДРЕС на партерния етаж на сградата.

Видно от представения протокол от проведеното на 10.10.2003 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. АДРЕС , етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между с „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва цялата сграда /един вход/. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е определена като разлика между общото количество ТЕ за отопление минус сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и ТЕ за БГВ. Същата се разпределя пропорционално на отопляемите обеми ПО проект /съгл. т.7.2. от приложение към чл.61, ал.1 от методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС от Наредба №16-334/06.04.2007г./. За процесния имот изчислението на ТЕ за отопление от сградна инсталация е на база отопляема кубатура в размер на 85куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. В процесния имот през процесния 3 период не е ползвана ТЕ за отопление на имот. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 25.06.2020г. и 18.05.2021 г., като отчетните формуляри са представени на в.л. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изравнителните сметки изготвени от „ФДР“ ЕООД са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ и сградна инсталация е 223.27 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания по партидата с аб. №11111за процесния период.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.