Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3609 от 15.10.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8990/2025
Вид
Решение № 3609
Подписан
15.10.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Любомир Нинов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3609 гр. Варна, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110108990 по описа за 2025 година

Ищцата З. К. Б. сочи, че е работила на длъжност помощник - възпитател в детската градина като със заповед №РД-09-561/14.05.2025г. Б. Г., в качеството й на директор и представляващ ответната детска градина №*** на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ я е наказала с уволнение и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и прекратява трудовото правоотношение с нея считано от датата на връчване на заповедта - 14.05.2025г. Смята, че процесната заповед е незаконосъобразна поради следните съображения:

Не оспорва, че на 08.05.2025г. е извършила дезинфекция на чайник, като е сипала в него 3 литра вода и 30мг. белина. Същият е оставен на плота/шубера в офиса на помощник - възпитателите след края на работното и време, като на следващия ден учителката на трета „А" група „Звънче" г-жа Н. е наляла вода от същия чайник на седем деца от групата, тъй като е свършила водата в диспенсъра. Оспорва всички останали констатации, изложени в заповедта, като твърди, че е служител с дългогодишен опит като помощник възпитател в детска градина, работи на такава длъжност от над 30 години, а конкретно в Детска градина №*** от 01.08.1996г., т.е почти 29 години. За целия период на работата си в детската градина не са й били налагани никакви дисциплинарни наказания. Твърди, че не е вярно, че на служителите в детската градина е забранено използването на белина за дезинфекция на домакински съдове. Наистина, на 17.03.2025г. е проведен инструктаж, на който на помощник - възпитателите е препоръчано да се използват таблетки Санифорт за дезинфекция. В същото време обаче, от страна на работодателя не е била издадена изрична забрана за използване на разтвор на белина. Нещо повече, използваната белина е служебна и е закупена със средства на детската градина. През дългогодишни си стаж в градината ищцата и останалите помощник - възпитатели са използвали разтвор на белина за дезинфекция, 1 като последната винаги е била служебен консуматив. Между белината и цитираните в заповедта таблетки Санифорт няма съществена разлика относно свойствата им и евентуалните вредни последици от неправилната им употреба. В конкретния случай тя е използвала разтвор на белина точно заради по - добра дезинфекция, тъй като чайникът е бил прекалено захабен.

Въпросния чайник е оставен на плота в офиса на помощник - възпитателите.

До него децата от детската градина нямат достъп, тъй като той представлява отделно помещение, в което не може да се влезе от стаята на децата в градината. Нещо повече, чайникът е оставен в дъното на плота/шубера, който от своя страна се намира високо в стаята. На практика е невъзможно което и да е дете само да стигне до чайника, а още по - малко да сипе или пие течност от него. Вода на децата се сипва от диспенсъра, който се намира в тяхната стая. Задължение на помощник - възпитателите в детската градина е да приготвят напитки и храна и да я сервират на децата в нея, т.е. само те са оторизирани да използват за наливане на напитки съответните съдове, включително и чайника, посочен във въпросната заповед. Учителката Н., наляла вода от чайника, няма нито право, нито задължение да сервира вода, напитки или храни на децата, още повече без присъствието на помощник възпитателите. В случая учителката е наляла вода от чайника в отсъствието на ищцата, която не е била на работа в този момент, както и в отсъствието на останалите помощник - възпитатели. Същата не се е осведомила по какъвто и да е начин от когото и да било за съдържанието на чайника и дали течността в него е подходяща за консумиране.

Смята, че предвид изложените по - горе фактически обстоятелства, процесната заповед е незаконосъобразна, поради следното:

В заповедта работодателят е приел, че ищцата е извършила следните виновни нарушения на трудовата дисциплина: използване на белина за дезинфекция на чайник, предназначен за разливане на напитки за деца от детската градина и оставяне на чайника със съдържание на вода и белина в края на работния ден, довело до използване на съдържанието на чайника за пиене от деца от трета „А" група „Звънче" на 09.05.2025г., застрашавайки здравето и живота им. Според ответника, тези действия представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила) и т.10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение) от КТ, както и друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, което е и правното основание за издаване на процесната заповед, с която е наложено наказанието дисциплинарно уволнение.

Ищцата не е съгласна с тези констатации в процесната заповед:

Счита, че за да бъде съществен фактическият състав на дисциплинарната отговорност по смисъла на КТ и съответно нарушителят да бъде наказан с дисциплинарно уволнение следва да са налице следните елементи - противоправно деяние на работника/служителя, което е виновно неизпълнение на трудовите задължения и е от такъв характер, че следва да се наложи най - тежкото предвидено от закона наказание дисциплинарно уволнение. Твърди, че в процесния случай не е налице никой от предвидените елементи. Ищцата не е извършила противоправно деяние, което да е виновно 2 неизпълнение на трудовите задължения. Използването на белина за дезинфекция не е забранено в детската градина. Такава забрана не следва нито от нормативен акт, е разпоредена от работодателя в негов акт, заповед, правилник за вътрешния трудов ред или друг документ, който да е връчен на ищцата. Нещо повече, използваната белина е закупена от самия ответника, което води до логичния извод, че същата е разрешена за използване за дезинфекция. Това обстоятелство, не се променя и от факта на провеждането на цитирания в заповедта инструктаж от 17.03.2025г., тъй като използването на таблетки Санифорт не изключва използването на белина предвид сходните свойства на двата продукта и конкретната ситуация на силно изхабяване на чайника. Оставянето на чайника на плота в стаята на помощник възпитателите само по себе си не представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не е налице неизпълнение на трудовите задължения ищцата не е нарушила каквото и законно разпореждане на работодателя, нито нормативно изискване. От друга страна, няма пряка причинно - следствена връзка между оставянето на чайника на плота в стаята и употребата на съдържанието му от децата. Както подробно съм описал по - горе в отговора, децата нямат никаква възможност за достъп до чайника. Всъщност в случая течността им е сервирана от учителката Н., която е нарушила трудовите си задължения. Сервирането на напитки в детската градина се извършва само от помощник - възпитателите, докато тук то е извършено от учителката, която дори не се е допитала до ищцата или други помощник - възпитатели каква течност има в чайника. Следва да се има предвид и обстоятелството, че децата използват вода от диспенсър, който се намира в тяхната стая, докато чайникът се използва от помощник - възпитателите за разливане на други напитки.

Действията на учителката Н. също така противоречат и на най - обикновената житейска логика - никой не би пил течност от съд, без да е сигурен, че течността става за пиене, още по - малко би я сервирал на деца. Твърди, че действията и не са извършени виновно, като особено това се отнася за второто й вменено деяние-пиенето на съдържанието на чайника от децата в градината.

В този случай, според мотивите на процесната заповед, деянието е с вредоносен резултат - самата употреба на водния разтвор за пиене. От изложеното обаче е безспорно, че ищцата няма никакво отношение към този резултат, тъй като нито пряко, нито косвено е участвала в 3 даването на напитки на децата. В този смисъл, в оставянето на чайника, което според работодателя е довело до сервирането на напитки на децата и е застрашило здравето им, не е налице каквато и да е форма на вина. Счита, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина от нейна страна, то наложеното й наказание дисциплинарно уволнение не отговоря на предвидените в чл.189, ал.1 от КТ критерии, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищцата. Тези критерии имат особена тежест в случая, т.к. конкретното правно основание за налагане на наказанието в заповедта е бланкетната норма на чл.190, ал.1, т.7 - други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Смята, че разглеждането на всеки от критериите в горепосочената норма водят до извода за незаконосъобразност на процесната заповед. По съобразяване на първите два критерия по - горе бяха изложени подробни съображения, които моля да имате предвид. Поведението на ищцата обаче също не е дало повод за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание. В конкретния случай тя е съдействала на работодателя, не е отрекла и конкретно извършената от дезинфекция с разтвор на белина. Още по - голямо значение в случая има 3 цялостното поведение, опит и изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата. Тя е опитен служител с дългогодишен опит като помощник възпитател, като в Детска градина №*** от почти 29г., има безупречна репутация, през целия й трудов стаж не са й налагани каквито и да е дисциплинарни наказания, няма постъпили оплаквания към работата й от родители на децата в градината. Счита, че не е маловажно и обстоятелствата, че й остават няколко години до пенсиониране. С налагането на толкова тежко наказание от страна на работодателя и при нейната възраст за нея би било изключително трудно да си намери работа като упражняваната досега, което ще я затрудни изключително много както в материален план, така и в придобиването на осигурителен стаж, необходим за пенсиониране. Не на последно място налагането на толкова тежко наказание в конкретния случай се приема много тежко в личен план от нея, както и като незаслужен удар по нейната репутация. Смята, че е доказано, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна. Посочените в нея деяния или не са извършени (застрашаване на здравето на децата чрез сервиране на течността от чайника) или не са противоправно и виновно нарушения на трудовата дисциплина. Няма и причинно - следствена връзка между извършеното от ищцата и твърдяната в заповедта вреда. В случай, че съдът приеме, че от страна на ищцата е извършено нарушение на трудовата дисциплина, тежестта на наложеното наказание не съответства на критериите, предвидени от чл.189, ал.1 от КТ критерии за определянето му. От незаконосъобразността на процесната заповед следва и незаконността на нейното уволнение. Така за ищцата е налице правото, предвидено в чл.344, ал.1 от КТ да оспори пред съда уволнението си и поиска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа си като помощник възпитател, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението; поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка и единния електронен трудов запис и в други документи. В процесния случай претенцията на ищцата за обезщетение, дължимо й на основание чл.225, ал.1 е в размер на брутното й трудово възнаграждение за 6 месечния период, в който е останала без работа.

Месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 1990,80лв., като се състои от основно трудово възнаграждение в размер на 1422лв. и клас за прослужено време в размер на 568,80лв., поради което дължимото от ответника обезщетение е в размер на 11 944,80лв.

Моли съда, да постанови решение, с което: да признае дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността помощник - възпитател, наложено със заповед № РД - 09-561 от 14.05.2025г. за незаконно и да го отмени, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 11 944,80лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й заплащане, да постанови възстановяване на ищцата на предишната й работа като помощник възпитател в Детска градина №*** и да се присъдят направените от ищцата съдебно деловодни разноски в настоящото производство.