Решение № 4 от 06.01.2025, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Харманли, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20245630100959 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от Н. А. И. с ЕГН ********** от гр.Харманли, бул.***, обл.Хасково, чрез адв. Н. К.а от АК-Хасково против О. ЕИК***, гр.Харманли, пл. ***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-189/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 518 кв.м. /пет стотин и осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет и четири/, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***.

Ищецът твърди, че придобил имота чрез дарение от дядо си, преди около 40 години, но не притежавал документи за собственост, тъй като тогава нямало изработена карта на местността и не било възможно да оформят формалностите около сделките, а поради незнание не бил заявил пред О. за възстановяване собствеността върху имота, нито някой друг бил заявил претенциите върху него.

Ищецът твърди, че само той владеел, своял и стопанисвал имота за периода от 1984г. и към настоящия момент. Установил владението си през 1984г. и го владеел и до днес, което владение върху имота продължавало и към настоящия момент, не бил продавал процесния имот и владението се осъществявало само от него.

Ищецът посочва, че за него се пораждал правен интерес да заведе настоящия иск, с който да докажел правото си на собственост върху имота и считал, че пасивно легитимирана страна по иска била О., тъй като в извлечение от регистър на КК и КР на град Харманли като собственик била записана О..

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О. с адрес: град Харманли, пл. „*** с БУЛСТАТ ***, представлявана от М.И.К. - Кмет, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на следния 1 недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 518 кв.м. /пет стотин и осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет и четири/, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото О.Х..

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. К.а от АК – Хасково, която поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява от юрисконсулт В.Ш., който моли да се отхвърли исковата претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира разноски в минимален размер.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената скица на поземлен имот №15-705788-10.07.2024г. на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от АГКК Хасково е записан като собственост на ответника О..

От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2 от ЗМДТ, с изх.№ДО001611/05.08.2024г. е посочен вид на имота „ за земеделски труд и отдих/ниви“, с идентификатор ***, с данъчна оценка 21.76лева.

Съгласно заключението на вещото лице имотът описан в исковата молба е напълно идентичен (по местоположение, ориентация, форма и площ) с поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-189/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността СТАРИТЕ ЛОЗЯ, незастроен, целият с площ от 518 кв.м. /пет стотин и осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет и четири/, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***.

Също така в заключението на вещото лице се посочва, че първия план на който е нанесен процесния имот е Планът на новообразуваните имоти и регистъра към него, одобрени със Заповед №РД-11-222 от 10.08.2024г. на Областния управител на обл.Хасково и на него имотът е нанесен с номер 771817241394, а от датата на одобряване на КККР на гр.Харманли със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АГКК и към настоящия момент, имотът е нанесен като ПИ с идентификатор *** с номер по предходен план 724.1394. Процесния имот не е включван в кооперативни блокове, няма проведени реституционни процедури за него, не е бил отнеман, не е заявяван и не е възстановяван, не е бил одържавяван, не е отчуждаван и не е възстановяван. Процесния имот не е бил актуван като общинска и държавна собственост.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. В.Я. се установява, че познава ищеца - Н., с когото били съседи на вилите, тъй като и той имал вила 2 в местността „Старите лозя“. Били съседи на два пътя, а от третата страна бил бай Х. който наскоро починал, другият съсед също починал. Нямали непосредствена граница с имота на ищеца, тъй като неговия имот се намирал на асфалтовия път от страна на ищеца. Посочва, че баща му купил техния имот през 1976 г и оттогава познавал ищеца, дядо му, който също се казвал Н., баща му, който бил още жив през 1976г., когато те придобили имота. Знаел, че дядото на ищеца купил имота от бай И. и предполагал, че всичко било уредено. Свидетелят посочва, че неговия имот бил на юг в посока отпадъците, а имотът на ищеца бил около декар, а дядо му закупил имота под вилата. Границите на имота били от едната страна по черният път, от долна страна навремето било на П., а от лявата страна било празно място, общинско най-вероятно. Празният парцел не граничил с парцела, с вилата, всичко било общо и не знаел, че има проблем. Не знаел наследниците на дядо му дали са предприели действия по придобиването на имота, но знаел кой е имотът, къде се намирал, какви са границите, в който навремето имало лозе, до преди 20 години, но сега всичко било изкоренено. Сега Н. косял и поддържал имота. Познавал семейството на Н., но основно в имота виждал него, не бил чувал да има спорове за този имот и със съседите, а през годините Н. поддържал и черния път, дори наскоро сложил чакъл и пясък.

От разпита на свидетеля Ю.Л.Х. се установява, че Н. му бил комшия, който също имал вила до Н. от 15 години и от там се знаели, а имотът му бил около 1 дка, имал две-три дръвчета и косял тревата през ден през два бил на имота, който имал ограда, вратичка, налят бетон. Не бил чувал за спорове със съседите по вила и спорове със семейството си.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.

В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение и покупка поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността „Старите лозя“, незастроен, целият с площ от 518 кв.м. /пет стотин и осемнадесет квадратни метра/, с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, с номер по предходен план 724.1394 /седемстотин двадесет и четири точка хиляда триста деветдесет и четири/, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***

По делото е безспорно установено, че ищецът придобил имота чрез дарение от дядо си, преди около 40г.

Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.

Ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че повече от 10години и до настоящия момент имотът се е владеел от нея явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато.

3

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.) ), а именно: да е постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят, който няма намерение да свои вещта.

Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.