Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 24.02.2025, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 1064/2024
Вид
Решение № 50
Подписан
24.02.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Иван Статев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.170, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. гр. Хасково, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640201064 по описа за 2024 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Н. Т. Г., ЕГН **********, с адрес

**************, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 241253-003939 от 03.12.2024г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР– Хасково, с за това, че на 13.11.2024г. около 09:58ч. в гр.Хасково, на бул.“Съединение“ до Оптика „Тянков“ по посока на движение бул.“Г.С.Раковски“ управлява собствения си лек автомобил „******“ с рег.№ ******** (***********), като водача не спира на ясен и видим сигнал за спиране подаден с ръка на посочено място за спиране от униформен полицейски служител на (Общинска полиция) и ускорява движението на автомобила. Г.С.Раковски, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Жалбоподателят сочи доводи, които могат да се определят като такива за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на наказателното постановление и АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения процесуален представител поддържа депозираната жалба, счита, че са допуснати съществени нарушения както на процесуалните правила, така и на материалния закон, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Представя допълнителни гласни доказателства чрез показанията на доведеният свидетел Л. Г..

1

ОТВЕТНИКА по жалбата– Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР– Хасково - редовно призован, не се явява, не изпраща представител в с.з., не взема становище по жалбата.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

В РУ-Хасково постъпили сигнали за това, че таксиметрови автомобили спирали на спирките на градския транспорт няколко минути преди тролейбуса и возели пътници по линията на градския транспорт на цената на автобусния билет. Същевременно имало сигнали и от работещите на малък зеленчуков пазар, намиращ се на бул.“Съединение“, в близост до Автогара- Хасково, за това, че таксиметрови автомобили спирали пред пазара и пречели на зареждането на стока.

Така на 13.11.2024г. сутринта, св.А. Т. А.- Началник на група „Общинска полиция“ отишъл на мястото на малкия зеленчуков пазар, където действително установил спрели таксиметрови автомобили. Разговарял с водачът на единия от автомобилите- св.П. В., като му обяснил, че не може да спира там и да премести автомобила си. В това време забелязал на автобусната спирка на бул.“Съединение“- в близост до Автогара-Хасково, да спира таксиметров автомобил и да качва пътник. При потеглянето на таксиметровия автомобил, св.А. Т. А. пресякъл двойната лента в посока от бул.“Г.С.Раковски“ към Автогара- Хасково, и подал с ръка знак на водача на потеглилия от автобусната спирка таксиметров автомобил. Последният не спрял, а продължил движението си. Св.А. видял регистрационния номер на автомобила и след това изготвил докладна записка. Таксиметровият автомобил бил издирен по-късно същия ден и водачът му- настоящият жалбоподател Н. Г. посетил сградата на Общинска полиция, където му бил съставен акт за установяване на административно нарушение от служителя на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково- св.А. М.- № 3330805.

Съставеният акт бил за неспиране на подаден с ръка сигнал от полицейски служител, като нарушена била описана разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

Актът бил връчен на водача Г. същия ден, който го подписал без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 24-1253-003939 от 03.12.2024г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР– Хасково.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 13.12.2024г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред административно-наказващият орган на 16.12.2024г., видно от входящият номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от Акт за установяване на административно нарушение

№

3330805/13.11.2024г.,

Наказателно

Постановление № 24-1253-003939 от 03.12.2024г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР– Хасково, показанията на актосъставителя А.

М., на свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта А. А. и П. В., както и на доведеният свидетел Л. Г., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.

2

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение № 3330805/13.11.2024г. като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН изключвайки следното нарушение: - не е отразена местоработата на нарушителя. Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в акта.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от водача Н. Г. нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване на административно нарушение - а именно чл.103 от ЗДвП. Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на основание съставен АУАН наказателно постановление, също е издадено при спазване на процесуалните правила – визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка. При издаването на процесното постановление, административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Съдът кредитира показанията на св.А. Т. А. относно факта, че е подал сигнал с двете си ръце на водача на таксиметровия автомобил, като е сторил това дори с двете си ръце- вдигната ръка, а с другата показал мястото за спиране. Св.А. заявява, че ясно е видял водача на таксиметровия автомобил и че е разпознал същия по-късно. Заявява, че водачът е обяснил, че не знаел, че следва да спира на полицейски служител без светлоотразителна жилетка.

Тези показания кореспондират и се подкрепят от показанията на св.П. В.водач на спрял таксиметров автомобил, който е разговарял в този момент със св.А.. Св.В. заявява, че таксиметровият автомобил се е движел в насрещната лента за движение, когато полицейският служител А. е прекосил лентата, в която той бил спрял и подал сигнал с ръка, но колегата му таксиметров водач не спрял и продължил движението си. Заявява, че също е видял кой е управлявал таксиметровия автомобил и че го познава.

Актосъставителят А. М. заявява, че около час и половина след случая е бил доведен жалб.Г., като на него последният обяснил, че не видял сигнала на полицейския служител къде да спре автомобила си.

Съдът кредитира показанията и на доведеният свидетел Л. Г., въпреки, че същият заявява, че като пътник в таксиметровия автомобил на жалбоподателя 3 не е видял нито полицай нито подаван сигнал. При положение, че св.Г. заявява, че е седял на задната седалка, логично е да не следи детайлно движението на автомобила и движението по пътя като цяло. В тази връзка няма как същият като пътник да се очаква да е концентриран и да наблюдава ставащото наоколо, още повече, от мястото, където е седял в автомобила, същият е нямал видимост към предната лява част, като видимостта е била препречена от таксиметровия шофьор. Следва да се отбележи обаче, че тези показания не внасят основателни съмнения в заявеното от очевидците - св.А. и св.В..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи от обективна и субективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си при подаден своевременно сигнал с ръка от полицейски служител в светлата част на денонощието, не е спрял плавно в ней-дясната част на пътя и не е изпълнявал разпорежданията на полицейският служител, а е продължил да се движи.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП водачът на ППС е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в найдясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

Чл.103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП.

Посочената разпоредба задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посочено от контролният орган място. През нощта сигналът може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.

Униформен полицай може да спира ППС и чрез подаване на сигнал само с ръка, както това е било в настоящият случай а и съдът в този смисъл не кредитира казаното от св.А.. Сигналът за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

По делото се събраха гласни доказателства - показанията на свидетелите А. и В., че след подаден сигнал с ръка, жалбопадателят не е спрял управлявания от него автомобил на указаното място, а е продължил движението с автомобила.

Св. А. е категоричен, че жалбоподателят ясно е възприел подадения му сигнал, но не спрял, а увеличил скоростта.

Очевидно е, че въведеното с разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП задължение, наложено със силата на императива от законодателя, с което на практика се създават правила за поведение по отношение на водачите на пътни превозни средства, не е било спазено от жалбоподателя. И това е така, тъй като същият не се е подчинил на подадения му ясен сигнал за спиране от страна на контролния орган и е продължил движението си. Безспорно, че поведението на дееца се явява в разрез с установеното от законодателя задължение, залегнало в цитираната законова разпоредба. В конкретния случай, подаденият сигнал е бил ясен и е бил насочен именно към жалбоподателя, от което следва, че при тези обстоятелства у водача не би могло да се породи съмнение, към кого точно е бил подаден. При тези безспорни факти съдът счита, че след като не се е подчинил на подадения му сигнал да спре на указаното от контролния орган 4 място, жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

Недопустимо е при подаден сигнал водачът да преценява, какво поведение да следва. Законовото му задължение е да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Във всички случаи, докато участва във движението, водачът дължи и необходимото внимание към всички обстоятелства на и около пътя и поради това за да се приеме, че за него не е възникнало задължението по чл.103 ЗДвП, е необходимо безсъмнено доказателство, че водачът не е могъл да види сигнала на контролния орган, каквото доказателство не е налице в случая. Причината за спирането също е ясна- извършвани проверки за нерегламентирани таксиметрови превози по линията на градския транспорт.