Определение № 1749 от 25.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1749 гр. София, 24.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002900990 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. А., представляван от адв. Е.

Ф., срещу решение № 37 от 26.01.2023г. по в.гр.д. № 399/2022г. на Окръжен съд Добрич, с което е обезсилено решение № 260087 от 31.12.2021г. по гр.д.

№ 6/2019г. на Районен съд Тервел в частта, с която на основание чл.194, ал.2 ГПК е признато за недоказано направеното от касатора оспорване на компетентността на съставителя на протокол за ПТП № 1606327 от 09.09.2017г. и верността на протокол за ПТП № 1606327 от 09.09.2017г., т.е. съответствието на фактическото положение с удостовереното в него, съответно дали водача „1” е ответникът по делото, налице ли е виновно поведение за възникналото ПТП, съответно причинно следствена връзка между поведението на ответника и причинените имуществени вреди на посочените по схемата МПС - съдържанието на протокол за ПТП в частта по отношение посочената в него дата, час, посоченото в “обстоятелства нарушения, причини и условия за ПТП“ ,“видими щети на МПС“ и “схема на ПТП“, и е прекратено производството по делото в тази част, както и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата част, с която е признато за установено по иска с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, във вр.с чл.45 от ЗЗД, че касаторът дължи на “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД 1 сумата 8056.96 лв., съставляваща застрахователно обезщетение, изплатено по щета под № РС 08-000590 / 2018-01., както и законна лихва върху сумата от 06.07.2018г. до 31.10.2018г. в размер на 265.00 лв., ведно със законната лихва върху задълженията от датата на подаване на заявлението в съда -29.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №447/05.11.2018г. по ч. гр.д. № 623/2018г. на ТРС.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3 т.1 ГПК излага доводи за наличие на основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. При открито производство по чл.193 ГПК следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението по надлежно открито производство по оспорване на документ, ако не се е произнесъл с отделно определение? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 66 от 25.04.2013г. по гр.д № 897/2012г. на ВКС, I г.о. и решение № 135 от 03.06.2010г. по гр.д. № 820/2009г. на ВКС, IV г.о.

2. Кои са предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по чл.500, ал.1, т.3 КЗ и в кои случаи е налице задължение на контролните органи за посещение на местопроизшествието, като напускането му поражда право на регрес в полза на застрахователя по чл.500, ал.1, т.3 КЗ? Касаторът поддържа, че по въпроса, свързан с приложението на действащия, а не отменения КЗ, не е формирана съдебна практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът “ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, представляван от юрисконсулт Б. Митев, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационен контрол, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика относно възникването на регресното право на застрахователя. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е извършил служебна проверка и е установил недопустимост на обжалваното пред него решение в частта на произнасянето по направено оспорване на документ. Посочил е, че оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 от ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата, като целта на производството е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представено писмено доказателство, от значение за обсъждането или не на този документ при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Приел е, че ако съдът не се е произнесъл с определението по чл. 194, ал.2 от ГПК преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението, а не с отделен диспозитив, съгласно чл. 194 ал.3 от ГПК. Поради това е приел, че на основание чл. 270, ал.3, изр.1-во от ГПК следва да обезсили първоинстанционния съдебен акт в тази му част и да прекрати производството по делото.

Въззивният съд е приел за безспорно наличието към датата на настъпване на ПТП на валидно застрахователно правоотношение между страните по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на лек автомобил "Волво В40" с per. № ТХ 9385 МХ , както и че ответникът е напуснал мястото на ПТП. Посочил е, че за процесното ПТП е съставен протокол с № 606327/09.09.2017г. с начертана схема на ПТП и описание на времето, мястото, обстоятелствата и причините, при които е възникнало и конкретния резултат от него, като е посочено следното: Време: 09.09.2017г. в 02:20 часа. Място: КК"Албена" срещу хотел " Орхидея". В раздела:

Участници в ПТП е посочено: Участник 1: л. а. "Волво В40" с рег. № ТХ9385МХ, управляван от ответника по делото, а като участник 3: л. а.

"Шкода Супърб" с рег. № В7428НХ В.М.И.; описани са видимите щети на л. а. "Шкода Супърб"; в раздела за обстоятелства и причини за ПТП е посочено:

3

".. Участник 1 при движение с несъобразена с пътните условия скорост в ляв завой удря паркирания л.а. "Рено‘‘-участник 2. Той от своя страна удря паркиралия участник 3, който удря предно л.а. Нисан, СА6286КМ. Водачът напуска мястото на ПТП и се укрива... ". Въззивният съд е посочил, че констативният протокол за ПТП е изготвен и подписан от свидетеля Марин Трошев Кондов, който свидетелства, че е изготвил констативният протокол, той го е подписал при посещение на местопроизшествието след подаден сигнал, че при пристигане на мястото водачът не е бил там, а впоследствие чрез табелите за регистрация на автомобила открили водача, като се свързал със собственика на автомобила, тъй като този автомобил не е бил негов, и след определено време е довел водача на автомобила; че произшествието е станало след полунощ в ранните часове и след около 4 /четири/ часа в сутрешните светли часове се явил водачът, доведен от своя баща; че е имало видими увреждания на МПС-то, бил с видими нанЕ.и материални щети, не бил в движение.

Въззивният съд е взел предвид показанията на свидетеля Г. Ж.

Георгиева, която свидетелства, че докато е била на работа /нощна смяна/ като рецепционист в хотел „Магнолия“, чула силен трясък, излязла, имало хора, видяла една кола, в която нямало никой, извикали полицията, след което се върнала на работа.

Въззивният съд е обсъдил заключението на назначените по делото автотехнически експертизи относно механизма на настъпване на произшествието, според което на 09.09.2017г. около 02,20 часа в тъмната част на деня в курортен комплекс "Албена" срещу хотел "Орхидея" е станало ПТП, при което лекият автомобил "Волво В40" с рег. № ТХ9385МХ, собственост на С.Б.Г. от гр. Добрич и управляван от ответника, в района на ляв завой е блъснал паркирания до десния тротоар лек автомобил "Рено Меган", който в резултат на удара се е придвижил напред и е ударил паркирания пред него лек автомобил "Шкода Супърб" с рег. № В7428НХ, който от своя страна също в резултат на удара се е придвижил напред и ударил паркирания пред него лек автомобил "Нисан". Посочил е, че според вещото лице първоначалният удар е настъпил при движение на управляваното от ответника МПС с несъобразена скорост, а пострадалият автомобил се е намирал на по-голямо разстояние от 5 метра от кръстовище, не по-малко от 6.20 метра след края на пешеходна пътека, разположена на 4 вход/изход на паркинг, вдясно от пътя, по който е станало произшествието.

Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ урежда правото на регрес на застрахователя срещу виновния водач, като застрахователят има право да получи от виновния водач обезщетението, което е платил, ако последният е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Посочил е, че изключение за възникване на правото на регрес са случаите, в които водачът е напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Взел е предвид, че по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП “пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, а по смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДвП “участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

Съобразил е, че съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те съставят двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, ако между тях липсва съгласие, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР.

Посочил е, че във втория случай - на разногласие между участниците, посещаване на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е задължително - чл.125, т.7 от ЗДвП. Отбелязал е, че преценката налице ли е съгласие/разногласие между участниците в произшествието и преценката за необходимостта органите на МВР да посетят произшествието във втория случай се прави към един и същи момент и той е към настъпването на ПТП, като тази преценка е обусловена от наличието на двустранно съставен протокол, който законът (чл.123, ал.1, т.3, б."б" от ЗДвП и чл.5 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд) предвижда като формалния документ, установяващ 5 безспорността на фактите по ПТП, а несъставянето му в предвидената от закона форма - като разногласие между водачите. Приел е, че в случаите на реализирано ПТП между моторни превозни средства, водачът на едно от които не е присъствал на събитието, съставянето на двустранен констативен протокол обективно е невъзможно, и поради това е намерил за изключен в тази хипотеза извод, че между участниците в пътно-транспортното произшествие има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, а е налице необходимостта от посещение на съответните служби на контрол.

Въззивният съд е намерил за неоснователно направеното от ответника оспорване на правомощията на органите по контрол на движението по пътищата с оглед легални дефиниции и регламентации на §1, т.1 и 7 от ДР на ЗП , чл.2, ал.1 -3 от ЗДвП, чл.165 от ЗДвП. Приел е за неоснователно и оспорването на констативния протокол за ПТП, като е посочил, че обстоятелствата по настъпване на произшествието са установени от всички доказателства по делото - свидетелски показания, заключение на вещо лице, материалите от досъдебно производство, вкл. дадените по него обяснения на ответника.