Решение № 201 от 17.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Дупница, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200487 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0348-000162 от 07.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница с което на Н. Е. С., с адрес: гр. Д, ж.к."Д.", № **, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро/500,00 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, както и лично и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. С., в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 21.03.2026 г., около 09:21 ч., в гр. Дупница, общ. Дупница, по ул. „Княз Борис I“, при магазин „Лидл“, с посока на движение към ПП 1 Е-79, към гр. София, жалбоподателят като водач управлявал лек автомобил, марка и модел „Рено Клио“, с рег. номер ******, собственост на Р. А. С.а, който автомобил е бил със служебно прекратена на 02.12.2025 г. регистрация, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна, сключена полица за застраховка „ГО“. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля М. и неговия колега Х., мл.-автоконтрольори при ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница. След 1 извършена от тях справка с РСОД било установено горепосоченото, че МПС е с прекратена регистрация, от горепосочената дата, по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За така установеното административно нарушение свидетелят М. съставил на нарушителя АУАН, подписан от него и от колегата му - свидетелят Х., като актът бил подписан без възражения и от жалбоподателят, на който бил връчен и препис от акта срещу подпис. С АУАН били иззети - 2 броя рег. табели и СРМПС част II, издадени за процесното МПС.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление.

С постановление от 22.04.2026 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0348-000162 от 07.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница с което на Н. Е. С., с адрес: гр. Д, ж.к."Д.", № **, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро/500,00 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.

283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството е разпитан актосъставителят М., които потвърждава в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта, като добросъвестно заявява, че не е сигурен или не си спомня други подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението. Съдът приема с доверие неговите показания, тъй като същите, са достатъчно последователни и еднопосочни, логично и добросъвестно описват относимите към предмета на доказване по делото обстоятелства и предприетите от свидетеля и неговия колега служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма данни за каквито и да е негови предварително влошени отношения с жалбоподателя. Казаното от този свидетел се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок и форма, както и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

2

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна служебна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12 ЗДвП и с т. 3.12 от приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е правната квалификация и е дадено дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Нормата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП в актуалната му редакция предвижда следното:

„Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите“.

Докато чл. 140, ал.1 от ЗДвП задължава: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места….“

По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на собственика или още по-малко на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП: "служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането." Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо жалбоподателя, който не е и собственик на процесното МПС. В тази насока виж и задължителната съдебна практика - Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3 / 2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Няма данни и за отбелязване на това обстоятелство в Националния регистър на 3 пътните превозни средства, както и на коя дата е извършено самото отбелязване, ако е имало изобщо такова. Именно такъв е актуално и нормативно предвидения ред за служебно прекратяване на регистрацията, на основание чл. 143, ал. 9 от ЗДвП, в предвидените в закона случаи, какъвто е и този в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нещо повече такъв регистър към настоящия момент и към датата на нарушението все още не функционира и извършването на публични справки в него чрез интернет от собствениците на МПС е все още обективно невъзможно, а още по-малко пък от трети лица – водачи на чуждо МПС, какъвто е бил жалбоподателя към датата на проверката.

Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил за прекратяването по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради полученото само от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал.

11 от КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било предварително спряно от движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели и СРМПС част II. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява всеки път преди да управлява определен автомобил, дали същият не е бил служебно дерегистриран от някого, „тайно“ от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде 4 извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това. Все информация, за която собственикът на МПС, респ. водачът-жалбоподател е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, за да действа умишлено. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно как жалбоподателят да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.