Определение № 25 от 12.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Перник, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, EИК 000694749, чрез адв. Д. М., против Разпореждане № 21326/20.11.2025 г. по ч.гр.д. № 6940/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. В. Д. за суми, представляващи такси в размер на 60,65 лева, както и за претендираното вземане, представляващо разходи за уведомяване, в размер на 208,00 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр. д. № 6940/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р. В. Д. за вземания по договор за потребителски кредит № *** от *** в размер на 10 762.97 лв. - главница по договор за кредит № *** от *** за периода от 1

18.11.2024 г. до 30.10.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.11.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, сумата 654.97 лв. – договорна лихва за периода от 18.11.2024 г. до 03.06.2025 г., сумата 1 244.96 лв. – мораторна лихва за периода от 18.11.2024 г. до 30.10.2025 г., сумата 289,65 лв. – такси за периода от 18.11.2024 г. до 30.10.2025 г., както и сторените разноски по производството за държавна такса в размер на 259,05 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на: 1137.15 лв.

С молба с вх.№ 30653/19.11.2025 г., след дадени указания, взискателят е уточнил, че начислените 289,65 лева представляват сбора от дължимите такси, начислени на основание т. 9 от раздел XV, б. „В“, от Тарифа за таксите и комисионните в общ размер на 60,65 лв. за ограничаване на негативните последици при просрочие; както и такси, начислени на основание т. 9 от раздел XV, б. „В“, във вр. с раздел I, буква „G“, т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните в размер на от по 3,50 лв. По отношение на сумата от 208,00 лв. се посочва, че същата е начислена за разходи за уведомяване.

Към заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на покана, изпратено до длъжника Р. В. Д., копие на договор за потребителски кредит.

Твърди се, че длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 06.07.2025 г. чрез връчване на покана от частен съдебен изпълнител З.Д., с р-н на действие ОС – ***.

Заявлението е отхвърлено от първоинстанционния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление и такси се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

На първо място следва да се подчертае, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, освен за формалната редовност на подаденото заявление, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Въззивният състав споделя изцяло изводите на районния съд досежно недължимостта 2 на претендираните от заявителя такси в размер на общо 145,19 евро /289,65 лв./.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая тези такси не са индивидуализирани в представения договор, като единствено в чл.2 ал.2 от същия е посочено, че кредитополучателят дължи такси за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната сметка при условията на сключения договор за сметката.

На следващо място характеристиката на претендираните от заявителя такси води до извод, че същите са свързани с усвояване и управление на кредита и се явяват в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е въведена забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В конкретния случай се касае за такси, които са характерни за осъществяваната от банката дейност по усвояване и управление на предоставените потребителски кредити. Възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по-слабата страна по правоотношението. На практика, начисляването на подобни такси води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя (увеличава относителната финансова тежест на договора), като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъщата му дейност. Втората такса, предвидена в т. 9 от раздел XV, б. „В“, от Тарифа за таксите и комисионните, е за административно обслужване в случай на неизпълнение на задълженията по договора точно и в срок от кредитополучателя. Константна е съдебната практика, че възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При това положение съдът намира, че правилно първоинстанционния съд е отказал издаването в полза на заявителя на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на вземанията за такси на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

От друга страна, изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери, какъвто е настоящият случай. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, наведено с частната жалба, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна 3 изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. Нито в ГПК, нито в посоченото тълкувателно решение е предвидено такова ограничение, като уведомяването може да бъде извършено и по други начини, за които няма твърдения и доказателства по делото да са неефективни.

В случая не намира приложение нормата на чл. 309а ТЗ, както се сочи в частната жалба. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/ 2013 г.) с въвеждане на чл. 309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ).

Съгласно пункт 8 от Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото длъжникът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21326/20.11.2025 г. по ч.гр. д. № 6940/2025 г. на РС - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Перник, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, EИК 000694749, чрез адв. Д. М., против Разпореждане № 21326/20.11.2025 г. по ч.гр.д. № 6940/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Р. В. Д. за суми, представляващи такси в размер на 60,65 лева, както и за претендираното вземане, представляващо разходи за уведомяване, в размер на 208,00 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр. д. № 6940/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р. В. Д. за вземания по договор за потребителски кредит № *** от *** в размер на 10 762.97 лв. - главница по договор за кредит № *** от *** за периода от 1

18.11.2024 г. до 30.10.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.11.2025 г., до окончателно изплащане на вземането, сумата 654.97 лв. – договорна лихва за периода от 18.11.2024 г. до 03.06.2025 г., сумата 1 244.96 лв. – мораторна лихва за периода от 18.11.2024 г. до 30.10.2025 г., сумата 289,65 лв. – такси за периода от 18.11.2024 г. до 30.10.2025 г., както и сторените разноски по производството за държавна такса в размер на 259,05 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на: 1137.15 лв.

С молба с вх.№ 30653/19.11.2025 г., след дадени указания, взискателят е уточнил, че начислените 289,65 лева представляват сбора от дължимите такси, начислени на основание т. 9 от раздел XV, б. „В“, от Тарифа за таксите и комисионните в общ размер на 60,65 лв. за ограничаване на негативните последици при просрочие; както и такси, начислени на основание т. 9 от раздел XV, б. „В“, във вр. с раздел I, буква „G“, т. 2, от Тарифа за таксите и комисионните в размер на от по 3,50 лв. По отношение на сумата от 208,00 лв. се посочва, че същата е начислена за разходи за уведомяване.