Решение № 121 от 27.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Мария Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600240 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 199/13.11.2024г., постановена по НОХД № 5203/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, 3 н.с. подсъдимият В. Т. Т. е признат за виновен за това, че за времето от месец март 2019 г. до месец декември 2022 г. включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, след като е бил осъден с определение за одобряване на постигната спогодба от 24.02.2015 г., постановено по гражданско дело № 92/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 3-ти бр. с., влязло в законна сила на 05.03.2015 г., изменено с протоколно определение № 1629 от 01.03.2022 г. за одобряване на постигната спогодба, постановено по гражданско дело № 9239/2021 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 3-ти бр. с., влязло в законна сила на 09.03.2022 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си В. В. Т., ЕГН **********, като заплаща чрез нейната майка и законен представител – Т. В.

Т., ЕГН **********, месечна издръжка, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 38 месечни вноски на стойност 5 300 лева, както следва:

- В периода от месец март 2019 г. до месец май 2019 г. включително в гр.

Пловдив, след като е бил осъден с определение за одобряване на постигната спогодба от 24.02.2015 г., постановено по гражданско дело № 92/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 3-ти бр. с., влязло в законна сила на 05.03.2015 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си В. В. Т., ЕГН 1

**********, като заплаща чрез нейната майка и законен представител – Т. В.

Т., ЕГН **********, месечна издръжка, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на три месечни вноски по 100 лв. всяка или всичко на обща стойност 300 лева;

- В периода от месец февруари 2020 г. до месец декември 2022 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с определение за одобряване на постигната спогодба от 24.02.2015 г., постановено по гражданско дело № 92/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 3-ти бр. с., влязло в законна сила на 05.03.2015 г., изменено с протоколно определение № 1629 от 01.03.2022 г. за одобряване на постигната спогодба, постановено по гражданско дело № 20215330109239/2021 г. по описа на Районен съд гр.

Пловдив, 3-ти бр. с., влязло в законна сила на 09.03.2022 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си В. В. Т., ЕГН **********, като заплаща чрез нейната майка и законен представител – Т. В. Т., ЕГН **********, месечна издръжка, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 35 месечни вноски, от които 25 месечни вноски по 100 лв. всяка или всичко 2500 лева и 10 месечни вноски по 250 лв. всяка или всичко 2 500 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият е осъден на наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: на основание чл. 42А, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, а именно гр. П., ул. ****, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност два пъти седмично; на основание чл. 42А, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срок от една година.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият – В.

Т., който в законоустановения срок е депозирал чрез защитника си – адвокат Б.

У., въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо и не отговаря на целите на чл. 36 НК. Моли се присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде редуцирано до минималния предвиден в закона размер от шест месеца. В съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба. Изтъква, че подс. Т. ще работи като международен шофьор, което ще затрудни изпълнението на наказанието. Подсъдимият не се явява и не взема самостоятелно становище.

По жалбата не са постъпили писмени възражения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив моли за потвърждаване присъдата на РС-Пловдив като правилна, а наложеното наказание намира за справедливо.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК, намери жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по смисъла на чл. 318 НПК лице. Доводите в същата не следва да се разглеждат по същество, доколкото при провеждане на производството пред първата инстанция е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 348, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 НПК.

Районна прокуратура-Пловдив е внесла обвинителен акт срещу В. Т. Т. за това, че за времето от месец март 2019г. до месец декември 2022г., 2 включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 38 месечни вноски на стойност 5 300 лева, както следва: в периода от месец март 2019г. до месец май 2019г., включително, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на три месечни вноски по 100 лв. всяка или всичко на обща стойност 300 лева; в периода от месец февруари 2020г. до месец декември 2022г., включително, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 35 месечни вноски, от които 25 месечни вноски по 100 лв. всяка или всичко 2500 лева и 10 месечни вноски по 250 лв. всяка или всичко 2 500 лева.

Пред Районния съд производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, като съдът с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК е приел в мотивите към съдебния си акт за установена фактическа обстановка, идентична с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свид. Т. В. Т. и подсъдимият В. Т. Т. живеели на семейни начала до 2012г. От съвместното им съжителство на 06.10.2008 г. се родило детето им – свидетелката В. В. Т. Отношенията им се влошили и родителите се разделили. По гр.д. № 92/2015 г. по описа на РС-Пловдив била одобрена спогодба, като определението за одобряването й влязло в сила на 05.03.2015г. , по силата на което упражняването на родителските права били предоставени на майката и подсъдимият В. Т. Т. бил задължен да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 100 лева до навършване на пълнолетие или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение. С Определение № 1629 от 01.03.2022г. за одобряване на постигната спогодба по гр.д. 92/2015г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, 3 – ти брачен състав, влязло в сила на 09.03.2022г. било изменено протоколно определение от 24.02.2015г., постановено по същото дело, като месечната издръжка била увеличена от 100 лева на 250 лева месечно, дължима от обвиняемия В. Т. Т..

В периода от месец март 2019г. до месец май 2019г., включително – три месеца подред подс. В. Т. не заплащал дължимата издръжка. Следващите няколко месеца свидетелката Т. В. Т. получавала сумата, дължима от бившия си партньор и баща на дъщеря им. В периода от месец февруари 2020г. до месец декември 2022г. включително подс. В. Т. отново не плащал дължимата издръжка. От месец февруари 2020г. до месец февруари 2022г., включително той дължал по 100 лева на месец, а от месец март 2022г. до месец декември 2022г., включително задължението за месечна издръжка възлизало на 250 лева.

След това съдът формално е изброил кои от събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят тази фактология.

Пред първата инстанция подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за тези факти да не се събират доказателства. Провеждането на диференцираната процедура по посочения ред предпоставя особености в пределите на проверката, осъществявана от въззивния съд, като съдът следва да прецени и законосъобразно ли първата инстанция е допуснала провеждане на съкратено съдебно следствие.

Преди да пристъпи към провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, съдът е длъжен да прецени дали е налице 3 валидно направено самопризнание от страна на подсъдимото лице на обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дали същото се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Едва след като това бъде установено, може да премине към разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура. Необходимо и достатъчно условие за приложение на диференцираната процедура е надлежно приобщените и проверени писмени, гласни и веществени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти.

Незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата, но при съществени такива, създаващи сериозни съмнения относно елементи от състава на престъплението и неговото авторство, съдът е длъжен да откаже провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК /т. 4 от ТР № 1/2009г. ОСНК, ВКС/.

В конкретния случай в досъдебното производство се съдържат писмени доказателства, че част от дължимите месечни издръжки, за които подсъдимият е предаден на съд, са били заплатени години преди привличането на лицето като обвиняем. Така на л. 21 от ДП е приложена вносна бележка за извършен на 15.03.2019г. превод на сумата от 2 000,00 лева, като в графа „Основание“ е посочено, че се извършва плащане за „Издръжка на дете 08.2017г. – 03.2019г.“.

В приложеното копие от изпълнително дело и справка от ДСИ по досъдебното производство също изрично се сочи, че издръжката за месец март 2019г. е била заплатена още към 2019 година и не се търси от подсъдимия. Нещо повече – на л. 129 от ДП е приложено Постановление на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство № 11/2019г. по описа на 4 РУ от 31.05.2019г., в мотивната част на което е посочено, че издръжката за периода август 2017г.- март 2019г., включително, е заплатена от подсъдимия и поради това същото е било прекратено.

На следващо място – в досъдебното производство, на л. 22 и 23 от ДП, са представени два броя вносни бележки за извършени парични преводи от дати 30.06.2020г. и 22.10.2020г., съгласно които издръжката за детето В. В. Т.а за месеците март, септември и октомври 2020г. е заплатена на посочените дати от подсъдимия посредством парични преводи.

Независимо, че така приложените на досъдебното производство писмени доказателства влизат в противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които са били признати от подсъдимия, а именно – че подсъдимият не е заплатил месечна издръжка на детето си включително за месец март 2019г., както и за посочените по-горе месеци през 2020 година, районният съд е приел да проведе съкратено съдебно дирене по реда на чл. 371, т.2 от НПК, посочвайки, че признанието на подсъдимия по изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Освен показания на свид. Т., други доказателс тва за бездействие от подсъдимия за посочените месеци няма. Очевидно е в случая, че на досъдебното производство са били събрани противоречиви доказателства, които създават сериозни съмнения относно съществени елементи на престъплението /броя на незаплатените месечни издръжки и общ размер/, което е налагало да бъде констатирано от районния съд и да откаже разглеждане на делото по исканата процедура. Постановявайки определението 4 си по чл. 372, ал. 4 НПК и провеждайки производство по посочения ред, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, с което е нарушил правото на защита на подсъдимото лице и разкрИ.ето на обективната истина по делото. Нарушението е неотстранимо от въззивната инстанция, доколкото признанието на фактите от страна на подсъдимия, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, ограничава и пределите на въззивна проверка /т. 8 от ТР № 1/2009г. ОСНК, ВКС/.