Решение № 358 от 22.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Русе, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200003 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. А. М. против наказателно постановление № BG 28022022/5800/Р8-220/22.08.2022г, издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ -гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.179 ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява и и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2022г. в 04,19 ч. в направление излизане от България на ГКПП „Кулата“ се явил жалбоподателят, управлявайки ППС „ДАФ ФТ ХФ 105“ с ДК№ Е 43 81 НВ с обща технически допустима максимална маса над 12 т. с пет оси. След извършена проверка било установено, че на 24.02.2022г. в 20,12 ч. , в Община Иваново, за движение по път 1-5 км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса. За нарушението бил генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с №

D8D39BACF210156DE053031F160ABFF0. Нарушението е установено с устройство № 1

40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал 1 от Закона за пътищата и позиционирано на път 1-5 км 25+914. В хода на проерката било установено, че движението на процесното ППС е отчетено електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била издадена маршрутна карта № 22022473406401, валидна за датата и часа на нарушението , но декларираните данни в нея са за ППС над 12 т. с 4 оси, ППС действително е с 5 оси (прикаченото ремарке е с три оси и влекачът с две ). За извършеното нарушение на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от св.П., митнически служител, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство. При направения анализ на събраните доказателства съдът намира, че описаната в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка е доказана по безспорен начин.

По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че нарушението е доказано и правилно установено.

Нарушението съдът намира, че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин, като в жалбата по никакъв начин не се оспорва извършеното нарушение, а се правят възражения единствено от процесуално естество. Съгласно чл.10л ал. 4 от Закона за пътищата размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран 2 от собственика или ползвателя му. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Според нормата на чл. 102, ал.

2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /НУРПИФССТРКППСБВБИР/ приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП.

Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

От материалите по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е 3 притежавал закупена по отношение на ППС с ДК № Е 43 81 НВ маршрутна карта с № 22022473406401, л. 27 от НАХД № 477/2022г. по описа на РС гр.Сандански, валидна за датата и часа на нарушението, но декларираните в нея данни са за ППС над 12т. с 4 оси, а действително ППС е било над 12 т. , но с 5 оси, като това несъответствие по никакъв начин не се оспорва от него. Именно в това се състои нарушението по чл.179 ал.3а от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя – налице е движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, което се е движило по този участък.

От материалите по преписката също безспорно се установява, че именно той е управлявал ППС с ДК № Е 43 81 НВ на 24.02.2022г. в 20,12 ч., което се установява от пътен лист № 589585/23.02.2022г., л.22 от НАХД № 477/2022г. по описа на РС гр.Сандански и което обстоятелство както бе посочено по-горе не се оспорва в жалбата.

Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за ППС влекач „Мерцедес актрос“ с ДК№ ЕН 33 88 ВТ, собственост на наказаното дружество, тъй като за него няма получена маршрутна карта. Законът предвижда два алтернативни начина за определяне и съответно заплащане на дължимата пътна такса и нейното заплащане – маршрутна карта или бордово устройство. От доказателствата по делото се установява, че наказаното дружество е предпочело вторият начин и въпреки множеството обратни твърдения в жалбата липсват предоставени тол данни към АПИ относно процесното ППС с ДК№ ЕН 33 88 ВТ, т.е. липсва изпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, тъй като на 29.01.2021г. в 15,15 ч. „ИТС“ АД е показвала, че същото е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия; представеното становище от отдел "ИТС“ АД, л.98 от делото. Отделно от това, видно от становище от отдел „УИСИ“ при НТУ и приложената към него таблица с получени и платени тол декларации, видно, че не е получена тол декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението. Следвало е наказаното дружество да създаде такава организация на своите работници и служители, че бордовото устройство на ППС да е постоянно в състояние да подава данни и по този начин да изпълни задълженията си по установяване и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.

Не е основателно възражението, че има разминаване в обстоятелствената част на АУАН и в наказателното постановление, като посоченият час на извършване на нарушението в АУАН е посочен 20 ч 12 м и 57 сек, а в наказателното постановление само 20 ч 12 м, т.е. липсват секундите. Посоченото разминаване не е дори несъществено процесуално нарушение или изменение на фактите, тъй като законът в чл.42 ал.1 т.3 вр.чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН поставя изискване единствено да е посочена датата, а не часа на нарушението; в този смисъл в случая АНО е значително надхвърлил законовите изисквания с оглед ненарушаване правото му на защита. Също така няма допуснато и несъществено нарушение относно непосочване на дата на раждане или ЕГН на свидетелите по АУАН, 4 защото е достатъчно единствено актосъставителят и свидетелите по АУАН да бъдат посочени с признаци, по които могат да бъдат индивидуализирани с оглед призоваването им пред съда, което в случая е сторено. Няма нарушение на процесуалните правила и с оглед неконкретизиране на хипотезата от чл.179 ал.3а от ЗДвП, по която е санкциониран жалбоподателят, тъй като това се установява изрично в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление – няма закупена маршрутна карта за движение по платената пътна мрежа, съобразно категорията на ППС. В този смисъл по никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице с оглед възможността да разбере за какво конкретно нарушение му е наложено наказание.

При това положение съдът намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и обосновано и не са налице основания за неговата отмяна или изменение и като такова следва да бъде потвърдено.