Решение № 355 от 09.06.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Силистра, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Н. Д. Г. в присъствието на прокурора К. П. Й. като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20243420100740 по опИ. за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е искова молба с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ от С. Ф. И. срещу Държавата, чрез Районна прокуратура - Силистра, в която се твърди, че:

На 03.01.2023 г., срещу ищеца е било образувано досъдебно производство № 1886 ЗМ 6 / 2023 г. по опИ. на РУ - Силистра, пр. пр. № 4287 / 2022 г. по опИ. на РП Силистра, за това, че на 26.12.2022 г., около 23.26 ч., в гр. Силистра, по ул. „Симеон Велики“, като водач на лек автомобил „БМВ 525“, с per. № LJ20331, е управлявал въпросния автомобил, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози - „Дрегер Дръг тест 5000“, със сериен № ARPK - 0018, пореден тест № 241 от 26.12.2022 г, т. е. образуваното досъдебно производство е за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Бил е съставен АУАН, а регистрационните табели на управлявания автомобил и свидетелство за управление на моторно превозно средство са били иззети. Дадена е кръвна проба за анализ, като заключението по назначената съдебно - химическа експертиза, е било че в дадената, биологична проба / кръв /, не са открити, нито наличие на алкохол, нито на наркотични вещества или 1 техните метаболити, в т. ч. е налице категорично отрицателен резултат за амфетамин.

След всичко това, е било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство с изх. № 4287 / 22 от 31.10.2023 г.

Заради опИ.ната по-горе ситуация, ищецът повече от десет месеца, не само не е можел да шофира, защото му е било отнето СУМПС, но трябвало на 15.01.2023 г. да пътува за Норвегия, където живее и работи, но не можел да тръгне, защото работата му там е свързана с използване на СУМПС.

По време на цялото разследване, бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх, а също бил подложен на голямо напрежение и тревожност, поради обстоятелството, че е обвинен за престъпление, което не е извършил и за което не е виновен.

Поради изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 5 000 лева, както и за защита по образуваното срещу него ДП № 1886 ЗМ 6 / 2023 г. по опИ. на РУ - Силистра, пр. пр. № 4287 / 2022 г. по опИ. на РП - Силистра, е ползвал адвокатска защита, като претендира заплатения адвокатски хонорар, който представлява имуществена вреда.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди Държавата, чрез Районна прокуратура - Силистра, да му заплати обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди, ведно с разноските направени по настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, Държавата, чрез ОД на МВР - Силистра изразява следното становище по предявените искове:

Тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да докаже наличието на причинени вреди, действията довели до причиняване на вредите и причинноследствената връзка между установените вреди и действията на ответниците. В случая с исковата молба не са ангажирани доказателства за наличието на причинноследствена връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и воденото досъдебно производство.

Подадената искова претенция, в частта си, срещу действия на служители на ОДМВР - Силистра е неоснователна, тъй като действията на разследващите органи не са незаконни и неоснователни, имайки предвид, че действията им се ръководят изцяло от наблюдаващия прокурор.

За посочените в исковата молба отрицателни преживявания на ищеца не са представени доказателства, а представляват просто твърдения, свързани със собствената оценка на ищеца за личността му - чувство за лично достойнство, авторитет, накърнена чест и добро име в обществото. Никъде в исковата претенция, не са посочени доказателства, от които да се изведе по безспорен начин извод, че в действителност са претърпени някакви вреди. Не става ясно, в какво конкретно се 2 изразяват същите. Служителите на ОДМВР-Силистра не са разгласявали информация относно воденето наказателно производство в средите на близките и приятелите на ищеца, с което да накърнят по някакъв начин честта и достойнството му, името му сред обществото и да го унижат по някакъв начин..

Ето защо считат, че исковата молба е неоснователна и недоказана и молят същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, Държавата, чрез Районна прокуратура - Силистра изразява следното становище по предявените искове:

По отношение допустимостта на предявените искове: с оглед цената на предявените искове намира, че исковата молба е недопустима, т.к. ищецът няма предявено обвинение, съответно не е придобил процесуално качество на обвиняем.

Оспорват се изцяло исковите претенции по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ както по основание, така и по размер. Оспорва се иска за обезщетение на неимуществени вреди по основание и размер. Възразява се срещу наличието на твърдените вреди и непосредствената им връзка с обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и техния размер. Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените неимуществени вреди, както и те да са пряк резултат от воденото разследване.

Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди (в коригираният размер е от 5000.00 лева) като завишен и несъобразен, не е в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД. Липсват обстоятелства и доказателства, които го обосновават. Претендираното обезщетение е силно завишено и не е съответно на твърдените вреди, на икономическия стандарт в Република България и на утвърдената съдебна практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

От ищеца не са представени никакви конкретни доказателства, че е налице обвинение в извършване на престъпление и че същото се е отразило върху усещането му за равнопоставеност с всички членове на обществото, здравето, чувствата и емоциите му, личния му живот, честта и достойнството му, чувството за собствена идентичност, че бил превърнат в част от престъпния контингент, както твърди в исковата си молба.

Претенцията е неоснователна и поради това, че с оглед твърденията и ангажираните доказателства наказателното производство, проведено в досъдебната фаза е протекло в разумни срокове, предвид представените писмени доказателства не е бил привличан в качеството на обвиняем. Също така, неоснователно и недоказано е твърдението в исковата молба, че този случай образуваното ДП му е попречило да пътува за Н., където живее и работи поради обстоятелството, че отнетото СУМПС от органите на ОДМВР -Силистра го е препятствало да реализира трудова дейност.

Съобразявайки становищата на

3 страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от приложеното по делото ДП № 1886 ЗМ 6 / 2023 г. по опИ. на РУ - Силистра, пр. пр. № 4287 / 2022 г. по опИ. на РП – Силистра, че същото е било образувано на 03.01.2023 г., за това, че на 26.12.2022 г., около 23.26 ч., в гр. Силистра, по ул. „Симеон Велики“, е управляван лек автомобил „БМВ 525“, с peг. № LJ20331, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено по надлежния ред, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози - „Дрегер Дръг тест 5000“, със сериен № ARPK - 0018, пореден тест № 241 от 26.12.2022 г, т. е. образуваното досъдебно производство е за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Бил е съставен АУАН, а регистрационните табели на управлявания автомобил и свидетелство за управление на моторно превозно средство са били иззети, което не е предмет на настоящото производство.

Дадена е кръвна проба за анализ, като заключението по назначената съдебно химическа експертиза (изготвено повече от 10 месеца по-късно), е било че в дадената, биологична проба / кръв /, не са открити, нито наличие на алкохол, нито на наркотични вещества или техните метаболити, в т. ч. е налице категорично отрицателен резултат за амфетамин.

След всичко това, е било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство с изх. № 4287 / 22 от 31.10.2023 г.

Установява се от разпита на свидетеля Ю. Ю., че същият познава С. като добър човек, не пие, не прави такива неща….Работи с него отдавна в Н., бил е шофьор там, като му взели книжката вече не може да ходи в Н.. Когато в края на 2022-ра година срещу С. е било образувано ДП ходил при него, баща му се карал, той не бил добре, не излизал никъде, стоял вътре вкъщи, срамувал се да излезе навън. Казал, че не е вземал наркотици. Няколко дни, след като са го спрели, трябвало да пътува с него в Н., останал тук, защото нямал книжка. В Н. пренасяли багаж от една в друга къща, той бил шофьор на камион за пренасяне на мебели. С. работил в Н. от години. Докато излезе резултатът от кръвната проба, С. не работел в България. Баща му го издържал.

Когато се налагало да пътува извън с.Г., ходел с приятел и давал 130-150 лева до В.. С. споделял че не се чувства добре, т.к. не е използвал дрога. Очаквал е бързо да му върнат книжката, защото не е виновен. Хората от селото мислели че е престъпник. Не знае някъде да е пишело че е извършил престъпление. Не е преживял по - тежко случая, не е ходил в болница и не е вземал медикаменти. Бил на договор в Н. ако не работиш не получаваш пари. Когато не отидеш за по – дълъг период от време те 4 уволняват. Получавали заплати по банкова сметка. Сега С. пак е в Н., същото работи.

Установява се от разпита на свидетеля Н. Е., че познава С., от едно село са, добър човек е. Знае, че са му взели книжката, но не вярва да е виновен. След като му взели книжката страдал, баща му скарал, защото из селото се чуло, но хората не вярвали да е направил такова нещо. С. щял да отиде в Н. на работа, но заради книжката не отишъл. Там бил шофьор, пренасял багаж с камион. Докато бил без книжка не е работил, на село няма работа, баща му го издържал. Когато се е налагало да пътува извън Г., хващал шофьор или такси. Никъде не е излизал, само в двора на къщата, но и преди това пак било същото. Не е споделял полицаите или прокуратурата да са осъществили някакви действия спрямо него. Чул, че ходи на доктор, заради стрес. Върнал се е в Н. един или два месеца след като му върнали книжката.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление (защото липсва някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав). В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява само в съдебно производство (в съдебната фаза на наказателното производство), което се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното производство е извършено в досъдебно производство (ДП).