Определение № 1599 от 03.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1599 гр. София, 03.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002102977 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 9315/13.04.2023 г., подадена от Н. М. Д., чрез адвокат Т. П., срещу решение № 134 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 2214/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260238 от 20.04.2022 г. по гр. д. № 5154/2018 г. на Районен съд – Варна, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260352/12.07.2022 г. по делото, в следните негови части: 1. относно способа на извършване на делбата, по силата на който, на основание чл. 353 ГПК, на Н. К. К. е възложен в дял следният недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 104.50 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ от 6.14 кв.м, както и припадащите се 6.7369 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 12 кв.м ид. ч. от дворното място, при пазарна стойност на дела в размер на 193 500 лв., за който претенцията за възлагане в дял на Н. М. Д. е отхвърлена; 2. в частта, с която Н. М. Д. е осъдена да заплати на Н. К. К. сумата от 33 724.24 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения апартамент № 2, дължимо за периода от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС; 3. в частта относно разпределянето между съделителите Н. К. и Н. Д. на движимите вещи (подробно описани), като първият дял, на стойност 1725 лв., е разпределен на Н. К., а вторият, на стойност 1671 лв., вкл. лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, е разпределен на Н. Д.; 4. в частта, с която е отхвърлена 1 предявената от Н. Д. срещу Н. К. претенция по чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 5320 лв. за лишаване от ползването, в периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г., на делбения апартамент № 15; 5. в частта, с която е отхвърлена претенцията на Н. Д. срещу Н. К. за горницата над присъдената сума от 1465.90 лв. до размера от 1589.20 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на делбения лек автомобил, както и за периода от 10.04.2018 г. до 08.07.2021 г., на основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.

Въззивният съд е съобразил, че с влязло в сила решение по гр. д. № 5154/2018 г. на Окръжен съд - Варна е допусната, на основание чл. 34 ЗС, делба между съделителите Н. К. К. и Н. М.

Д. на следните вещи:

- апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица] (подробно описан по-горе), при квоти: [ЕГН]/[ЕГН] ид. ч. за Н. К. К. и 19558300/[ЕГН] ид. ч. за Н. М. Д.;

- апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] (подробно описан по-горе), при квоти: 1/2 ид. ч. за Н. К. К. и 1/2 ид. ч. за Н. М. Д.;

- лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с peг. [рег.номер на МПС] (стар peг. [рег.номер на МПС] ), рама № *, двигател №*, при квоти: 1/2 ид. ч. за Н. К. К. и 1/2 ид. ч. за Н. М. Д.;

- движими вещи, намиращи се в държане на Н. К. К., подробно описани в 48 пункта, при квоти: 1/2 ид. ч. за Н. К. К. и 1/2 ид. ч. за Н. М. Д..

В срока по чл. 346 ГПК са предявени за съвместно разглеждане в производството следните претенции:

- предявена от Н. Д. претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на делбения апартамент № 2, който, като семейно жилище, й е предоставен за ползване с влязло в сила решение по гр. д. № 12168/2012 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е прекратен бракът между страните чрез развод;

- предявена от Н. К. срещу Н. Д. претенция по чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение в размер на 36 000 лв. за лишаване от ползването на притежаваните от него [ЕГН]/[ЕГН] ид. ч. от правото на собственост върху делбения апартамент № 2, за периода от 14.06.2016 г. до 13.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

- предявена от Н. Д. срещу Н. К. претенция по чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 5320 лв. за лишаване от ползването на притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху делбения апартамент № 15, за периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г., ведно със законната лихва;

- предявена от Н. Д. срещу Н. К. претенция по чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 3121.32 лв. за лишаване от ползването на притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху делбения лек автомобил, за периода от 10.04.2018 г. до 13.06.2021 г., ведно със законната лихва.

По отношение на приложимия способ за извършване на делбата на допуснатите до делба вещи, въззивният съд е приел следното:

След като решението за допускане делбата на съсобствени имоти влезе в сила, съсобствеността реално се ликвидира по един от четирите, предвидени в закона способа: а) 2 чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; б) чрез разпределяне на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; в) чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, и г) чрез поставяне на имота в дял на един съделител по чл. 349, ал. 1 ГПК, когато са налице условията на закона.

Съдът е посочил, че относно поделяемостта на допуснатите до делба два недвижими имота, тяхната площ, състояние и стойност, в първоинстанционното производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, с вещо лице Р. П.. Съгласно нея пазарната стойност на апартамент № * възлиза на 194 500 лв., а на апартамент № * - на 95 700 лв., като и двата имота са неподеляеми. Това експертно заключение е било оспорено единствено от съделителката Д. в частта на определената стойност на апартамент № *, с оглед на което е назначена пред ВРС повторна съдебно-оценителна експертиза със същата задача, с вещо лице инж. М. А., според която пазарната стойност на апартамента възлиза на 193 500 лв.

Въззивният съдебен състав е кредитирал повторната експертиза, с мотивите, че оценката при нея е определена след извършен оглед и при използването на метода на пазарните аналози, като са съобразени 5 отделни такива, които разкриват значително сходство по местоположение, площ и състояние при оценката.

С оглед претенцията на Н. Д. за възлагане на допуснатия до делба апартамент № * на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, Окръжен съд – Варна е съобразил, че за да получи един от бившите съпрузи възлагане и да изкупи съсобствения жилищен недвижим имот във втората фаза на делбата, цитираната разпоредба предвижда следните кумулативни предпоставки: жилището да е било съпружеска имуществена собственост, прекратена поради развод; на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и същият да не притежава друго жилище. Визирал е, че условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие, като непълнолетието на родените от брака деца, като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане, следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция (ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС).

Въз основа на доказателствата по делото въззивният съдебен състав е приел, че още към образуване на бракоразводното дело детето на бившите съпрузи - К. К., родена 1987 г., е било пълнолетно, поради което е заключил, че това обстоятелство е достатъчно, за да изключи приложението на чл. 349, ал. 1 ГПК.

Поради липсата на една от кумулативно предвидените предпоставки за възлагане на имота на един от съделителите, съдът е пристъпил към определяне на приложимия способ за ликвидиране на съсобствеността, при отчитане на установеният с разпоредбата на чл. 69, ал.

2 ЗН принцип всеки съделител да получи дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Визирал е, че към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК се пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-голям от 3 броя на съделителите и същевременно тегленето на жребий би било невъзможно или много неудобно по критериите, посочени в ППВС № 7/1973 г., т. 5, а именно: „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили в отделен дял подобрения на значителна стойност; жребият е невъзможен и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител“. Съдът е посочил, че невъзможност или наличие на голямо неудобство за теглене на жребий по смисъла на чл.

292 ГПК (отм.) и на идентичната по съдържание норма на чл. 353 ГПК, е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Заключил е, че по отношение на допуснатите до делба два апартамента са осъществени и трите самостоятелни предпоставки, обуславящи извод за неприложимостта на тегленето на жребий като способ за прекратяване на съсобствеността: съществените различия в имотите обхващат както тяхната площ (апартамент № * е с площ от 104.50 кв.м, а апартамент № * – от 64.26 кв.м), и стойност (тази на апартамент № * е близо два пъти по-висока), като едновременно с това и дяловете на съделителите по отношение на апартамент № * са значително неравни (Н. К. притежава 0.988 ид. ч. от него, а Н. Д. - едва 0.012 ид. ч). Приел е, че последното обстоятелство следва да бъде ценено и като самостоятелно основание, обуславящо невъзможността за тегленето на жребий, тъй като ако имотът се падне в дял на съделителя, притежаващ едва 0.012 ид. ч. от правото на собственост върху него, би се достигнало до значително равенство между съделителите, като в този смисъл са и постановките на ППВС № 7/28.11.1973 г.

Според въззивния съд, след като тегленето на жребий би създало значителни затруднения, делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, тъй като броят на имотите е равен на броя на съделителите и всеки един от тях може да получи реален дял. Съдът е посочил, че при разпределянето по посочения ред, той се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците. Приел е, че значителното разминаване в притежаваните от съделителите квоти от правото на собственост върху апартамент № *, от което Н. К. притежава 98.8 %, обосновава извод, че той следва да бъде разпределен по реда на чл. 353 ГПК именно на този съделител. Обратното би означавало съделителката Н. Д., срещу притежаваните от нея 0.12 % ид. ч. от съсобствеността, да придобие в изключителна собственост недвижимия имот, като разликата от 98.8 % бъде изплатена като уравнение на дяла. Последното би било равнозначно на прекратяване на съсобствеността чрез изкупуване на имота срещу уравнение, равняващо се близо на 99 % от неговата стойност, което по същността си е недопустим способ за нейното ликвидиране, като по този начин ще се стигне и до нарушение на принципа за минимално уравняване на дяловете. При съблюдаване на посочените критерии, съдът е счел, че в полза на Д. следва да бъде разпределен другият недвижим имот - апартамент № *, притежаван при равни дялове. По този начин всеки съделител ще получи в реален дял жилищен имот, при възможно най-нисък размер на дължимите суми за уравняване на дяловете.