Решение № 1422 от 23.07.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 183/2026
- Вид
- Решение № 1422
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Христинка Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.101, ал.7 · Закон за здравето
- чл.103, ал.3 · Закон за здравето
- чл.103, ал.4 · Закон за здравето
- чл.112, ал.1, т.4 · Закон за здравето
- чл.3 · Наредба за медицинската експертиза
- чл.62 · Наредба за медицинската експертиза
- чл.63 ал.3 · Наредба за медицинската експертиза
- чл.69, ал.2 · Наредба за медицинската експертиза
- чл.62 · Наредба за медицинската експертиза на работоспособността
РЕШЕНИЕ
№ 1422
Шумен, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА
При секретар ВИЛИАНА РУСЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700183 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗдр).
Образувано е въз основа на жалба от А. И. К. от [населено място] срещу Експертно решение № 90635 от 13.02.2026г. на Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания. С обжалваното решение НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността, с което е определен 25% ТНР и определя 49% ТНР.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. По същество са изложени съображения за неправилна оценка на съвкупните увреждания и влошаване на здравословното състояние. Посочва, че НЕЛК не е извършила цялостна и правилна оценка на всички заболявания в тяхната съвкупност, като изобщо не е съобразила водещата диагноза – счупване на свода на черепа (Епикризи №13940/2023г. и №903/2025г.). Въпреки представените документи, експертите не са се произнесли законосъобразно като са игнорирали факта, че това е дефинитивно увреждане на костната структура и мозъчната тъкан, което е първоизточник на всички последващи страдания – постоянно замайване, загуба на равновесие и пълна глухота. Заявява, че живее с постоянен риск от нови падания поради нарушения вестибуларен апарат и пълна едностранна глухота, което драстично намалявало качеството му на живот и работоспособност. Релевира обстоятелството, че успоредно с хроничните последствия от черепно – мозъчната травма, здравословното му състояние е било подложено на допълнителен риск и натоварване с извършване на хирургична интервенция на 17.02.2026г. – ендовазална лазерна термоаблация и минифлебектомия на левия горен крайник (Епикриза № 47 от А. С. К.). Поради преживяното в миналото счупване на свода на черепа и наличието на мозъчен хематом, подлагането на пълна упойка и хирургичен стрес представлявало висок риск за неврологичния му статус.
Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваното решение се сочи, че определената нова занижена оценка на работоспособността влиза в сила на 10.10.2025г., с което на практика се прекратява действието на предходното валидно решение №90122 от 13.01.2025г., което трябвало да бъде в сила до 31.12.2025г., лишавайки жалбоподателя от полагащите му се пенсии и социални помощи за последните два месеца на 2025г.
По изложените в жалбата съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното ЕР и върне преписката за ново произнасяне със задължителни указания за правилно определяне на процента и срока на инвалидизацията.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично като заявява, че поддържа жалба и направените в нея искания. Позовава се на заключението по приета по делото съдебна експертиза и настоява за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане на преписката за ново произнасяне.
Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. Доводи за законосъобразност на административния акт се излагат в депозирани от процесуалния представител на ответната страна писмени бележки по същество на спора (Молба-становище с рег. № 2213/01.07.2026г.), в които се обосновава становище, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, а определеният процент ТНР е резултат от комплексната медицинска експертна преценка и съответства на наличните по делото медицински доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата изцяло като неоснователна и недоказана.
Заинтересованите страни – ТЕЛК – Втори състав към УМБАЛ Александровска ЕАД – [населено място]; Агенция за хора с увреждания – [населено място]; ТП на НОИ – Шумен; Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен; Национален осигурителен институт – София, редовно призовани, не изпращат представител при разглеждане на делото в открито съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
Административен съд - Шумен като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Административно производство е образувано въз основа на заявление-декларация с вх. № 272025090161092/01.09.2025г., подадено от А. И. К. чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) - Шумен до Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), с искане да бъде представен на ТЕЛК за преосвидетелстване по повод изтичане на срока на последното ЕР.
Документите са разгледани от ТЕЛК – Втори състав към УМБАЛ Александровска ЕАД – [населено място], като е постановено ЕР № 91147 от заседание № 194/10.10.2025г. С решението е признато наличие на общо заболяване на лицето с водеща диагноза – „венозна инсуфициенция (хронична)(периферна). Придружаващи заболявания „Едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо“; „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“; „венозна инсуфициенция (хронична)(периферна)“. Определени са степен и срок на ТНР – 25,00% за срок от една година, считано от 01.10.2025г.
Изложена е констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за ЕР както следва: „венозна инсуфициенция (хронична)(периферна) – по ч.8, р.3, т.1.1.2. – 20%; счупване на свода на черепа. Закрито. Последици от други травми на главата. Състояние след травматичен субдурален кръвоизлив без траен неврологичен дефицит – не се определя процент; болести на слуховия нерв – средна слухова загуба: за дясно ухо – глухота; за ляво ухо – б.о. - Н93.3 – по част 3, раздел 1, Таблица на Клодил - Портман -15%; АХ без СН ЕКГ – Синусов ритъм. Хоризонт. ОС, без реп.промени; ЕХОКГ - ФИ 67%. Норм. Размери и функция на ЛК. Интактен клапен апарат -149.9 – по част 4, раздел 6, т.1 – 10%.
Общ процент ТНР - 25% (в това число 20% по т.III на Методиката - приложение №2 към чл.63 ал.3 от НМЕ).
ЕР на ТЕЛК е съобщено на освидетелстваното лице. Несъгласен с определения процент ТНР, А. И. К. обжалвал ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК.
ЕР на ТЕЛК е прието за разглеждане от НЕЛК – Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания. С обжалваното в настоящото производство ЕР № 90635 от заседание № 27/13.02.2026г., НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и определя 49% ТНР за срок от една година, до 01.10.2026г. Отразено е в акта, че НЕЛК приема водещата диагноза и придружаващите заболявания. В мотивите на оспорваното решение е посочено, че НЕЛК постановява експертно решение по документи от дигитализираното досие на лицето и данни от НЗИС на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, действащ към постановяването на експертното решение.
НЕЛК е констатирала, че в дигитализираното МЕД е приложена консултация с кардиолог от .03.2025г. с диагноза 11.9 Хипертонично сърце без ЗСН Е78.2 Смесена хиперлипидемия. Касае се за пациент с известна хипертония, максимални стойности до 160/100, оплаква се от главоболие. Обективно - чисто вез.дишане, РСД 73/мин., АН 140/90, без отоци ЕКГ- син.ритъм хор.позиция, без реполаризационни промени ЕХОКГ - нискостепенна септална хиперторфия, запазени показатели за помпена функция на лява камера, фи 65%, диастолна дисфункция Е/А 1.2 Холтер – АН - максимални стойности 160/100, минимални 118/80, СЧ максимална 128/мин. и минимална 69/мин.
Артериална хипертония II ст. умерена степен. Хипертонично сърце без ЗСН обуславя 30% ТНР по част 4, раздел 6, точка 2.2 от НМЕ.
В МЕД е приложен амбулаторен лист №25168609ВFА2/17.06.2025г., от който е видно запазени палпаторни пулсации на всички анатомични места по двата долни крайника. Разширени вени тип разсипен и магистрален с клапна инсуфициенция. Лява подбедрица оточна, напрегната, разлика в обиколката на лява / дясна 3 см, отоци по подбедриците, кожа с хиподермит и пигментации. УЗД: по магистралните артерии плаки, непредизвикващи критични стенози. УЗД на дълоките вени на долни крайници: проходими дълбоки вени с клапна инсуфициенция и изразен рефлукс на ВСМ. Вляво: в попл 50% реканализация. Множество инсуфициентни перфоранти в областта на Дод, Кокет и Боид. Диагноза: ХВНДК IV степен по СЕАР Варицес кр ет фем утр ус. Постфлебитен синдром син.
Заключение: за ХВНКД IV ст. по СЕАР Варицес кр ет фем утр ус. следва оценка по част 8, раздел 3, т.1.3.1.2 – 40%.
На следващо място, отчетени са налични в дигитализираното МЕД данни от амбулаторен лист с дата 21.03.2025г. от специалист по УНГ болести, с диагноза Н90.4 - Едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото ухо. От направената на 21.03.2025г. аудиометрия е изчислена слухова загуба за ЛУ- б.о., запазен слух и за ДУ - глухота. Предоставена е аудиометрия от 27.10.2023г., потвърждаваща практическата глухота на дясното ухо - 92,5 dB. Функционалният дефицит на слуховия анализатор оценен по таблицата на Клодил-Портман е 15 %.
В заключение НЕЛК определя процент за намалена трудоспособност 15 % лека загуба на слуха по част 3, раздел I, точка 2 .
Констатирано е намираща се в МЕД на пациента Епикриза от МБАЛ-Шумен от 09.10.2023г. с диагноза: Счупване на свода на черепа, закрито. Анамнеза за ЧМТ без загуба на съзнание с последващи оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, повръщане. Неврологичен статус - без отклонения от нормата. КТ на гл. мозък - интрацеребрално контузионно огнище в лява хемисфера. Малък СДХ в ляво париетално. Епикриза от МБАЛ - В. П. от 05.08.2025г. с диагноза: Шийно.черепев синдром. Състояние след ЧМТ с фрактура на свода на черепа. От невр. статус: Няма данни за явни или латентни парези. Вертебрален цервикален синдром. КТ на гл.мозък - нормален КТ статус.
За диагноза - Състояние след ЧМТ с фрактура на свода на черепа и моз. контузия през м.10.2023г. - без остатъчен огнищен неврологичен дефицит не се определя % ТНР по ч.7.
На основание гореописаните констатации НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността и определя краен процент трайно намалена работоспособност равен на 49%.
ЕР е изпратено на неговия адресат и получено на 16.03.2026г.
Несъгласен с определения процент ТНР с жалба вх. № ДА-01-902/24.03.2026г. А. И. К. сезира съда с искане за отмяна на ЕР на НЕЛК и връщане на преписката за ново произнасяне.
Към делото е приобщена административната преписка по издаване на обжалвания акт, в това число доказателства за компетентността на органа и в частност на специалистите, участвали в състава на НЕЛК, постановил ЕР.
За установяване на спорните факти по делото в съдебното производство е назначена и приета съдебно – медицинска експертиза. Въз основа на медицинската документация и преглед на лицето вещото лице сочи, че оплакванията на жалбоподателя продължават и през 2025г. Доминират неспецифичните в невропатологичен план оплаквания - главоболие, замайване, нестабилност, като няма описван двигателен неврологичен дефицит. Тези оплаквания са интерпретирани по различен начин и не винаги в пряка причинно - следствена връзка с преживяната черепно-мозъчна травма. Те обаче са факт и нарушават ежедневния живот и трудоспособността на лицето. Черепно-мозъчната травма е била достатъчно интензивна, за да предизвика фрактура па черепна кост, мозъчна контузия и травматична увреда на слухово – равновесния нерв в дясно. Нито в ранния възстановителен период, нито по-късно има документирана прецизна отоневрологична оценка на тази увреда. Оценяван е само слухът, но не и равновесните смущения. Неспецифичните невропатологични оплаквания (главоболие, замайване, нестабилност) се споделят и при актуалния неврологичен преглед, извършен от вещото лице през м.май 2026г., като към тях се наслагват и психопатологични - нервност, промени в съня, промени в паметта и настроението. Има данни, че тези оплаквания са с дебют от началото на 2025г., но не са коментирани от специалистите, преглеждали жалбоподателя. Няма данни да е провеждана консултация с психиатър, няма и психологично изследване на отделните психични функции. Според вещото лице психопатологичните оплаквания, симптоми би могло да се интерпретират и в контекста на един посттравматичен органичен мозъчен синдром, МКБ Х, F 07.2.