Решение № 331 от 03.08.2021, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 331 гр. Стара Загора, 03.08.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА

ТОДОРОВА при секретаря Минка

Петкова и с участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия

БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 227 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от

„ТОНЗОС“ АД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул.“Отец Паисий“ № 21, подадена чрез пълномощника адвокат С., против Решение № 4 от 05.03.2021 г., постановено по АНД № 926/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № СЗ-11-ДНСК-57/22.07.2020г. на Заместник-началник ДНСК-София, като е намалено наложеното наказание имуществена санкция от 20 000 лв в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения. Касаторът твърди, че не е посочено точно и не е доказано по безспорен начин времето на извършване на незаконния строеж, което според него е от значение за определяне качеството му на възложител, респективно на нарушител по повдигнатото обвинение. Поддържа, че строежът е започнат преди придобиване на собствеността върху имота с констативен нотариален акт от 14.02.2020г, поради което не може да носи отговорност по реда на чл.237, ал1, т.1 от ЗУТ. Твърди, че съдът не е разгледал в условията на евентуалност възраженията му за несъставомерност на деянието. Моли за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ със съдебен адрес ***чрез процесуалния представител юрисконсулт М. с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Намира решението за правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички възражения на наказаното лице. Счита приетото време на извършване на строежа през 2020г за единствено възможен фиксиран период на извършване, тъй като се касае за незаконно строителство, извършено през продължителен период, без строителни книжа и при затруднения за откриване на свидетели на реализирането му с оглед обявеното извънредно положение на територията на страната.

Обосновава, че дори предвид посоченото в заключението на съдебно-техническата експертиза обичайно време за построяване на халето, е възможно изграждане на строежа в периода от датата на съставяне на констативния нотариален акт на 14.02.2020г, с който „Тонзос“ АД, гр. Казанлък е признат за собственик, до датата на проверката на Община Казанлък на 11.03.2020г. Поддържа, че значението на датата на нарушението за определяне на приложимия закон и за началния момент на преклузивния срок по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство в случая не е игнорирано и доколкото за незаконния строеж не е издадено разрешение за ползване едногодишният срок по чл.239, ал.4 от ЗУТ не е изтекъл към датата на съставяне на акта за установяване на нарушението на 14.05.2020г.

На следващо място са изложени доводи, че констативният нотариален акт не прехвърля права, а само установява вече съществуващи такива, поради което и предвид сключения договор за наем с „БГ Рециклинг“ ЕООД на 01.05.2019г за имота, върху който е изграден незаконният строеж без той да фигурира в договора, ответникът счита „Тонзос“ АД, гр. Казанлък за възложител и го определя за наказателноотговорно лице. По тези съображения и като намира определено от съда наказание за кореспондиращо със спецификата на случая, моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Казанлък е изменил № НП СЗ-11-ДНСК-57/22.07.2020г., издадено от Заместник-началника на ДНСК въз основа на съставен АУАН № СЗ-11/ 14.05.2020г, като е намалено наложеното наказание имуществена санкция от 20 000 лв в размер на 5 000 лв., наложено на „ТОНЗОС“ АД, гр. Казанлък на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ за нарушение на чл. 148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че „ТОНЗОС“ АД, гр. Казанлък във функциите си на извършител в периода 01.05.2019 г. – 11.03.2020 г. е извършил незаконен строеж: „Цех за рециклиране на отпадъци и временно съхраняване и открита площадка за съхранение на отпадъци“ със ЗП и РЗП на цеха 456,00 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV 7619, кв.29 по плана на гр. Казанлък, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Казанлък, без одобрен проект и без разрешение за стоеж, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.

Строежът е втора категория съгласно чл. 137, ал.1, т.2, б „г“ от ЗУТ и чл.4, ал.4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Казанлък и строежът са собственост на „ТОНЗОС“ АД, със седалище и адрес на управление гр.

Казанлък, ***, ЕИК *********, представлявано от Г.М.К., видно от нотариален акт № 69, том 1, рег. № 784, дело № 63/14.02.2020 г.

При извършена проверка на място на

21.04.2020 г. от служители на РДНСК – Стара Загора е установено, че строежът представлява ново изградено хале, в завършен вид, и е с размери 30,00 м. на 15,20 м. което е разположено на разстояние 4,70 м. от северната странична регулационна граница и на 0,80 м. западно от сградата с идентификатор *** по ОДК 7.5 – 1-03 кадастралната карта. Халето е с метална конструкция – метални колони, ферми, противо ветрови Х-връзки, столици и ограждаща метална конструкция по фасадите, по която са монтирани термопанели, стъпващи върху стоманобетонов цокъл с височина 20 см. от терена, по периферията на сградата. Покривната конструкция е двускатна, от метални ферми и столици върху които са монтирани термопанели. Металната конструкция е закрепена към стоманобетонова настилка посредством анкери. Височината на сградата при билото е 7,60 м. В северозападната част на имота, западно от новопостроеното хале, е разположена площадка за съхранение на отпадъци. В халето е монтирана поточна линия за преработка на отпадъци, помещение, тип контейнер с командна апаратура за управление на поточната машина и офис, с леки преградни стени.

Прието е наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без одобрен проект и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. Посочено е, че нарушението е установено при извършена проверка на място и по документи от служители на

РДНСК – Стара Загора, за което са били съставени констативен протокол № 477/21.04.2020 г., констативен акт № 1/ 21.04.2020 г. и констативен акт № 2/21.04.2020 г.

По делото са приети като доказателства подадено от „ТОНЗОС“ АД гр.Казанлък Заявление за издаване на скица с виза за проектиране на строеж вх.№ 168-6426-1/ 26.02.2020г : „1. Цех за рециклиране на пластмаса и каучук и временно съхранение; 2. Рециклиране и възстановяване на неорганични материали и временно съхраняване в бетонов център „ТОНЗОС“ в ПИ с идентификатор *** по КККР на град Казанлък, Констативен протокол от 25.03.2020г за извършена проверка на

11.03.2020г от длъжностни лица от Община Казанлък във връзка с подаденото заявление и договор за наем от

01.05.2019г между „ТОНЗОС“ АД като наемодател и „БГ РЕЦИКЛИНГ“ ЕООД като наемател за ПИ с идентификатор *** заедно с построените в него сгради и обслужващи съоръжения.

За да измени НП, съдът е изложил съображения, че обжалваният акт отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При съвкупна преценка на събраните доказателства приема, че строежът е изграден през 2020г, до датата на проверката от Община Казанлък – 11.03.2020г, което се подразбирало и затова липсата на уточнение в НП не представлява съществено нарушение. Според съда независимо, че „ТОНЗОС“ АД е признат за собственик с констативен нотариален акт от 14.02.2020г, той има качество на възложител като собственик на имота, в който е изграден незаконният строеж, защото от този акт не могат да се правят решаващи изводи за завършването на строежа. Предвид характера на незаконния строеж – хале от метална конструкция и доказателствата, че е премахнат веднага, размерът на наложеното наказание е намален до законовия минимум.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Административнонаказателната отговорност на „ТОНЗОС“

АД е ангажирана в качеството му на възложител на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, според която Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв на юридическо лице или едноличен търговец - извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета категория включително, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

По делото не е спорно наличието на строеж с местоположение и характеристики като описаните в обжалваното НП, неговата категория и изграждането му без строителни книжа. Спорните въпроси касаят формалната законосъобразност на НП относно датата/времето на извършване на нарушението и дали касаторът е субект на вмененото противоправно деяние, т.е. дали има качеството „възложител“.

Възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ е собственикът на имота; лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот; лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че незаконният строеж е изграден в имот-собственост на „ТОНЗОС“ АД.

Предвид констативния характер на нотариалния акт от 14.02.2020г за признаване на собствеността, данните за обективирана воля от страна на дружеството да се снабди със строителни книжа на 26.02.2020г, т.е. преди констатиране на незаконния строеж, както и обстоятелството, че през 2019г е отдал под наем имота, правилно е ангажирана отговорността му в качеството на възложител. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед начина на легитимиране на собствеността на касатора е без правно значение дали строежът е фактически извършен и довършен преди признаване на това негово право, а отделно - липсват безспорни доказателства за установяването на това обстоятелство, което е възложено в негова тежест. Аргументи в такава насока не могат да се изведат и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като то определя обичайното време за построяване на халето без да го съобразява с конкретните особености на строителството поради липсващи данни за тях.