Определение № 3660 от 23.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3660 гр. София, 23.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002901679 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е касационна жалба на ответника „УниКредит Булбанк“ АД срещу решение № 778 от 07.02.2025 г. по т. д. № 9941/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20116757 от 24.02.2024 г. по гр. д. № 8566/2021 г. по описа на СРС, с което на основание чл.

79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и чл.

86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е осъден да заплати в полза на Ц. М. О. сумата 13 400 лв., представляваща общата стойност на извършени две неразрешени платежни операции на 04.09.2020 г., всяка от които в размер на 6700 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 12.02.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер на 599,29 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 04.09.2020 г. до 12.02.2021 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си да основе решението си на анализ на всички събрани по делото доказателства, след като обсъди доводите на страните и отговори на оплакванията по сезиралата го въззивна жалба. Счита, че съдът само е изложил формални мотиви, поР. което постановеният съдебен акт е и необоснован. Изтъква, че въззивното решение е постановено и в нарушение на материалния закон, като в отклонение от нормативната уредба въззивният съд не е квалифицирал доказаното по делото поведение на ищеца по предоставяне 1 на достъп до банкирането му на трето лице и по неподмяна на използвана парола в продължение на години като грубо нарушение на поетите от ползвателя на платежни услуги съществени задължения по договора. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира присъждане на разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при излагане на мотивите в съдебното решение всички доводи на страните и събраните доказателства по делото съгласно нормите на чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК?

2. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира съдебния акт по реда на чл.

236, ал. 2 ГПК с мотиви, които съдържат собствен анализ на приетата за установена фактическа обстановка по делото и отразяват решаваща, а не проверяваща дейност на въззивната инстанция?

3. Налице ли са критериите за проявена груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, предл. „първо“ във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС при съзнателни действия на платеца по предоставяне на трето лице на достъп до неговите персонализирани средства за сигурност във връзка с ползване на онлайн банкиране?

4. Налице ли са критериите за проявена груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, предл. „първо“ във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС, когато платецът предоставя възможност на трето лице да нарежда банкови преводи, без да спази поето договорно задължение да уведоми банката и да поиска от нея регистриране на такова трето лице като пълномощник с определени права на достъп и с отделни потребителско име и парола, съобразно изискванията за сигурност на банката?

5. По смисъла на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД („договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“) уговорката в договора за платежни услуги, че определено поведение на длъжника се квалифицира като груба небрежност, обвързва ли съда при преценка на правнорелевантните факти да квалифицира такова доказано в процеса поведение като проява на груба небрежност?

6. Неспазването от страна на платеца на предвидени в договора за водене на платежна сметка изисквания за сигурност на платежните операции представлява ли проява на груба небрежност от страна на платеца, ако то изпълва едновременно фактическия състав на използване на платежния инструмент в нарушение на трите нормативно определени предпоставки, очертаващи границата на дължимата грижа на ищеца – нарушение на условията за използване ( чл. 75, т. 1 ЗПУПС), неуведомяване на банката за неразрешената употреба на платежния инструмент (чл. 75, т. 2 ЗПУПС) и незапазване на неговите персонални средства за сигурност (чл. 75, т. 3 ЗПУПС)?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Ц. М. О., 2 оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално неоснователна.

Сочи, че предмет на делото е вземане по договор за предоставяне на банкови услуги, който е абсолютна търговска сделка, респективно спорът е търговски и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК с оглед цената на предявените искове. Допълва, че е сключил процесния договор единствено с оглед политиката на банката, че открива банкова сметка на дружество, само ако и управителят си открие лична сметка, което намира да изключва качеството му на потребител, респективно спорът не е граждански. При условията на евентуалност поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира да му бъдат присъдени разноски по делото.

Третите лица помагачи на страната на ответника, Ц. В. К. и К. Т. Р., не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Оплакването на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба е неоснователно. Съобразно заявения с исковата молба предмет на делото исканията на ищеца се основават на осъществени неразрешени платежни операции, изразяващи се в два превода на суми от откритата на негово име като физическо лице банкова сметка по договор от 24.03.2010 г., без да е изложил твърдения, че договорът е сключен във връзка с осъществявана от него търговска дейност. Данни за последното и не могат да бъдат извлечени от събраните по делото доказателства, поР. което делото на основание чл. 113 ГПК следва да бъде определено за гражданско, като предвид цената на предявените искове въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че страните не спорят, че на 04.09.2020 г. са извършени два парични превода на обща стойност от 13 400 лв., всеки един от тях за сумата в размер на 6 700 лв., от банковата сметка на ищеца Ц. М. О. с номер BG58UNCR70001519457022, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, в полза на лицата Ц. В. К. и К. Т. Р. – трети лица помагачи на страната на „УниКредит Булбанк“ АД.

Подчертал е, че на основание чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

Посочил е, че съгласието за изпълнение на платежна операция или на поредица от платежни операции се дава по ред и начин, уговорени между платеца и съответния доставчик или съответните доставчици на платежни услуги, като съгласието за изпълнение на платежната операция може да бъде дадено и чрез получателя или доставчика на услуги по иницииране на 3 плащане.

Позовал се е на представения по делото като писмено доказателство договор от 24.03.2010 г. за предоставяне на услугата „BULBANK ONLINE“, сключен между страните, с който банката се е задължила да осигури на клиента (Ц. М. О.) електронно банково обслужване чрез ползване на услугата „BULBANK ONLINE“, съгласно договора и общите условия на услугата за електронно банкиране „BULBANK ONLINE“. Намерил е, че съгласно посочените общи условия, една от услугите, включени в електронното банкиране, е възможността за извършване на преводни нареждания от сметката на клиента в местна и чуждестранна валута. Приел е, че на основание т. 9 от общите условия банката регистрира клиента по процедура, определена от нея, като генерира потребителско име и парола за достъп, които се предоставят на клиента. Отчел е, че в т. 10 от общите условия е предвидено, че при желание от страна на клиента да използва функционалността за нареждане на банкови операции са възможни следните три комбинации от средствата за идентификация и подписване/оторизиране в услугата „BULBANK ONLINE“: цифров сертификат, издаден от банката по определена от нея процедура, който клиентът изтегля и инсталира при себе си, като същият служи само за идентификация в услугата „BULBANK ONLINE“; цифров сертификат в комбинация с SMS-парола, която представлява случайна цифрова комбинация, получена от клиента на регистриран от него мобилен номер; универсален електронен подпис. Подчертал е, че съгласно общите условия използването на електронната идентификация по реда, установен в общите условия, удостоверява истинността, автентичността на наредените операции и поемането на последиците им. Съобразил е, че на основание т. 14 от общите условия, използването по електронен път на цифровия сертификат, SMS-паролата, универсалния електронен подпис или комбинация от тях има действие на положен от лице с разпоредителни права по сметките на клиента валиден подпис по смисъла на действащото законодателство и удостоверява истинността и автентичността на електронното заявление за наредената операция. Заключил е, че за да се приеме, че процесните преводи са извършени надлежно от името и за сметка на клиента, следва да се установи от страна на банката, че същите са изпълнени посредством електронно банкиране чрез ползване на услугата „BULBANK ONLINE“, съгласно договора и общите условия на услугата за електронно банкиране „BULBANK ONLINE“, а именно – че клиентът се е регистрирал успешно за ползването на услугата „BULBANK ONLINE“, като извършените платежни нареждания са идентифицирани надлежно чрез цифров сертификат в комбинация с SMSпарола, която представлява случайна цифрова комбинация, получена от клиента на регистриран от него мобилен номер, доколкото се касае до използването на функционалността за нареждане на банкови операции (т. 10 от общите условия).

Въззивният съд се е позовал на заключението по събраната по делото съдебно-техническата експертиза и намерил, че от него се установява, че процесните два парични превода са извършени след повторно активиране на услугата „BULBANK ONLINE“, което е извършено на 04.09.2020 г., 4 непосредствено преди заявяване на преводите, като активацията е извършена от устройство, представляващо телефон „Samsung – SM – G973N“. Съдът е посочил, че съобразно констатациите на експерта процесните платежни нареждания са наредени чрез мобилно приложение „BULBANK MOBILE“ от „смартфон“ „Samsung – SM – G973N“, като преди тази дата – 04.09.2020 г., няма данни в системата за използване на услугата „BULBANK ONLINE“ чрез приложение „BULBANK MOBILE“ за потребителско ID 128221, което е свързано с ищеца. Изтъкнал е, че използваният IP адрес за активиране на услугата „BULBANK ONLINE“ чрез приложение „BULBANK MOBILE“ е „10.9.124.131“, като според поясненията, дадени от вещото лице в о. с. з. на 24.11.2023 г., в което е приета експертизата, този IP адрес не може да бъде получен, съответно използван, от клиент на мобилен оператор (въпреки че регистрацията е извършена от устройство, представляващо мобилен телефон), защото представлява нисък разряд IP адрес, един от първите адреси на интернет изобщо, служещ за основните машини в интернет, които стоят на най-ниското ниво в интернет. Заключил е, че още при повторното активиране на услугата „BULBANK ONLINE“ чрез приложение „BULBANK MOBILE“ е допуснат пропуск в сигурността на предоставяната услуга от страна на банката, доколкото е допуснато използването на услугата за потребителско ID 128221, свързано с ищеца, чрез приложение „BULBANK MOBILE“, въпреки че активирането на услугата е направено от IP адрес, който не съответства на устройството, представляващо телефон „Samsung – SM – G973N“, от което е извършена активацията, а впоследствие и процесните два броя парични преводи. Подчертал е, че посоченото несъмнено води до извод за пропуск в системата за сигурност на банката, като е предпоставка за извършването на преводи, които реално не са разрешени от действителния клиент на банката и титуляр на сметката. Допълнил е, че съобразява и посоченото от вещото лице, че при платежни операции чрез успешно инсталирано мобилно приложение „BULBANK MOBILE“ не се изпраща SMS-код, а се въвежда само цифровия сертификат, за да е възможно извършването на превода. Отчел е, че в конкретния случай платежната операция е извършена чрез мобилно приложение „BULBANK MOBILE“, от което следва, че същата е била възможна само чрез използването на цифров сертификат като метод за идентифициране на клиента, което е намерил, че е в нарушение на т. 10 от общите условия на услугата за електронно банкиране „BULBANK ONLINE“, действащи във връзка с подписания договор между страните, съгласно която разпоредба използването на функционалността за нареждане на банкови операции е предпоставено от идентификация и подписване/оторизиране в услугата „BULBANK ONLINE“ чрез цифров сертификат в комбинация с SMSпарола, която представлява случайна цифрова комбинация, получена от клиента на регистриран от него мобилен номер. Подчертал е, че съгласно посочената точка от общите условия, използването само на цифров сертификат служи единствено за идентификация в услугата „BULBANK ONLINE“ и не е достатъчно за нареждане на банкови операции, каквито представляват процесните два парични превода. Допълнил е, че самото извънпроцесуално поведение на ответника сочи на признание на факта, че и за 5 служителите на банката е възникнало съмнение относно автентичността на процесните преводи, като непосредствено след заявяване на преводите служител на банката е направил опит за осъществяване на връзка с ищеца на посочения от него телефонен номер, който следва да служи и за допълнително средство за потвърждаване на преводите. Посочил е, че опитите са били неуспешни, но въпреки това преводите са изпълнени, което е счел, че представлява нарушение на т. 16 от общите условия към подписания договор между страните, съгласно която разпоредба банката следва да изпълни само преводи, които са редовни по форма и съдържание.