Решение № 4116 от 09.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17735/2023
- Вид
- Решение № 4116
- Подписан
- 09.10.2026
- Състав
- НИКОЛАЙ Б ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.2, изр.1 · Закон за адвокатурата
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2, предл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.21, т.7 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.25, ал.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.26, ал.2 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.27, т.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.27, т.2 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30, ал.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30, ал.1, т.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.30а, ал.1 · Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4116 гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20231110217735 по описа за 2023 година при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 17735 по описа на СРС за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – 63д) от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. Х., чрез процесуален представител адв. А. Ч., срещу Наказателно постановление (НП) № VI-53/10.12.2023г., издадено от Началника на Първо РПУ-СДВР, с което на осн. чл.53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) за нарушение по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ му наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева.
В жалбата се сочи, че процесното НП било незаконосъобразно, при издаването му имало неправилно приложение на материалния закон, а по същество същото се явявало и необосновано, т. к. не било установено по несъмнен начин нарушението. Изложено е и твърдението, че дори да бъде прието наличието на нарушение, то се явявало „маловажен случай” по смис. на чл.28 от ЗАНН. В жалбата се моли за отмяна на процесното НП, както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Г. М., редовно призован, не се явява, като и неговият упълномощен представител (адв. Ч.) също не се явява, но е представил писмени съображения (вж. л.68-70 от съд. д.) и списък с разноски (л.71 от съд. д.).
Административно-наказващият орган – Началник на 01 РПУ-СДВР, редовно уведомен чрез процесуален представител, не се явява и не се представлява, като са представени писмени съображения от юрк. Б. С. (вж. л.32-34 от съд. д.), в които излага аргументи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становището на страните, служебно провери атакуваното 1 наказателно постановление анализира поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателствени материали, съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
На 10.12.2023г., в гр. София, около 16:00 часа, преди провеждането на футболната среща между отборите на ФК „ЦСКА-София” и ФК „Лудогорец” на ст. „Българска армия”, на КПП № 2, изградено пред сектор „Г” на стадиона, на жалб. К. И. Х. била извършена от служителя на 04 РПУ-СДВР свид. М. С. проверка, при която била открита маска за лице.
Жалбоподателят бил отведен в 01 РПУ – СДВР и предаден на съответна група „за обработка”. За случая свид. С. изготвил полицейски доклад (л.9). Издадена била заповед за задържането на жалбоподателя (вж. л.11).
В полицейското управление жалбоподателят предал с протокол за доброволно предаване въпросната маска на свид. К. Щ. (вж. л.14).
С оглед събраните данни, свидетелят К. Щ. (на длъжност „младши полицейски инспектор” в 01 РПУ-СДВР) преценил, че има данни за административно нарушение, и затова на същата дата (10.12.2023г.) съставил против жалб. К. Х. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № VI-53 oт 10.12.2023г., в който били отразени обстоятелствата по полицейската проверка, фактическото описание на нарушението (на въпросните дата, място и време в лицето е намерена маска) и неговата правна квалификация по чл.21, т.7 от ЗООРПСМ, като АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели (Иван Тепавичаров и свид. М. С.) и на самия жалбоподателя К. Х., на когото бил връчен екземпляр от Акта, като възражения не са отразени.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били представени.
Въз основа на съставения АУАН № VI-53/10.12.2023г., на същата дата (10.12.2023г.) началникът на 01 РПУ-СДВР издал процесното НП № VI-53/10.12.2023 г.,, в което били отразени данни от полицейската проверка, описанието на соченото нарушение с правната му квалификация по идентичен начин с тези в АУАН, като с този санкционен акт на осн. чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на жалб. К. Х. било наложено административно наказание „глоба” от 1 000 (хиляда) лева за нарушението. НП било връчено с разписка на 10.12.2023г. на жалбоподателя (вж. л.7-гръб).
Спрямо жалбоподателя К. Х. била издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-VI-53-0134/10.12.2023г. за налагане на забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година (вж. л.8), която заповед се оспорва пред административния съд в столицата.
На 14.12.2023г. била подадена жалба срещу НП и е образувано настоящото дело.
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К. Н. Щ. и М. К. С., дадени пред съдебния състав, и в писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: пълномощно (л.6), НП № VI-53/10.12.2023г. (л.7), ЗППАМ № 23-VI-53-0134/10.12.2023г. (л.8), полицейски доклад № 225р-47211/10.12.2023г. (л.9), протокол за писмено показание на свидетел /чл.27, т.2 от ЗООРПСМ/ (л.10), заповед рег. № 225-зз-1481/10.12.2023г. за задържане (л.11, 43), протокол за обиск на лице (л.12, 44), протокол за доброволно предаване (л.14), писмени сведения (обяснения) от жалбоподателя (л.15), удостоверение за заемана длъжност от наказващ орган (л.35), писмо от 01 РПУ-СДВР (л.42), списък с разноски (л.68-70), договор за правна защита и съдействие (л.71).
Този състав на районния съд съобрази съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, вкл. процесуалните документи (АУАН и НП), както и останалите материали от административно-наказателната преписка, приложени в съдебното производство, като от 2 тези писмени източници се установяват безпротиворечиво данните относно обстоятелствата по проверката, действията на полицейските служители и на жалб. Х., обстоятелствата по соченото нарушение (вкл. датата и времето на извършването му) и правната му оценка, поради което съдът основа своите фактически изводи въз основа на тях.
Настоящият съдебен състав обсъди и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. Щ. и М. С., като прецени същите с оглед тяхната последователност, вътрешна логичност, връзката им с останалия доказателствен материал и непосредственото им отношение към фактите по спора, следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост. От показанията на свидетеля К. Щ. се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН – въз основа на данните от документите на неговите колеги, били на мястото на проверката, и без да е имал преки и непосредствени възприятия относно установяването на процесната вещ у жалбоподателя, както и относно начина, по който тя е била носена – дали е била поставена на лицето му или се е намирала на друго място. Поради това съдът приема, че показанията на този свидетел са относими най-вече към обстоятелствата по съставянето на АУАН и към механизма на административното „окомплектоване” на документите по преписката, но не и като пряк доказателствен източник относно основния спорен факт по делото – дали процесната вещ е била носена по начин, който прикрива лицето на жалбоподателя и затруднява разпознаването му.
Съществено значение за изясняване на делото имат показанията на свидетеля М. С., който на място е участвал в проверката на жалбоподателя. От неговите показания – писмени по реда на чл.27, т.2 от ЗООРПСМ, се установява, че при осъществявания контрол на входа на спортното съоръжение е била извършена проверката на жалбоподателя, установена е самоличността му и е бил предаден на „група за обработка”, като е информация от съществено значение за предмета на настоящото производство и съдът го отчита като пряко възприет от свидетеля факт. В тази част съдът кредитира показанията на свид. М. С., доколкото същите са относително ясни, конкретни и произхождат от лице, участвало в самата проверка на място на жалбоподателя. Същевременно, съдът държи сметка и за това, че свидетелят не сочи жалбоподателят да е използвал процесната вещ за прикриване на лицето си, нито сочи действия от страна на последния, насочени към затрудняване на разпознаването му, а напротив – вещта е била установена като предмет, намиращ се у жалбоподателя, а не като средство, с което към същия момент лицето му е било прикрито, като идентична е информацията и от полицейския доклад по случая (вж. л.9).
Обясненията на жалб. Х., дадени под формата на писмени сведения, следва да бъдат ценени на общо основание като доказателствен материал, доколкото законът позволява подобно събиране на гласен доказателствен материал (вж. чл.27, т.1 от ЗООРПСМ), като са налични доказателства по делото, които подкрепят заявеното от жалбоподателя, че при полицейската проверка в него е била намерена маска.
При така събраните доказателства съдът приема за установено, че на инкриминираната дата и време, жалбоподателят К. И. Х. действително се е намирал в района на спортното съоръжение (стадиона) за предстоящо спортно мероприятие (футболна среща между посочените два отбора) и у него е била открита процесната вещ – маска за лице, но не се установява обаче, по несъмнен и безспорен начин същата да е била носена по начин, че да покрива лицето на жалбоподателя или части от него, или да е била използвана за затрудняване на разпознаването на същия. Напротив, от доказателствения материал става ясно, че вещта се е намирала у лицето, но без да покрива лицето, и затова съставът на настоящата инстанция не може да приеме за доказан онзи фактически извод, който административно-наказващият орган е извел, а именно – че самото държане на процесната вещ е равнозначно на съставомерно носене по смис. на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
При така установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни 3 изводи на първоинстанционния съд:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от обжалване (наказаното физическо лице), насочена е срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) санкционен акт, и в рамките на законовия срок по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН (НП е връчено на 10.12.2023г., а жалбата е от 14.12.2023г. – л.9), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана съображения: по същество жалбата се явява и основателна при следните
При извършената служебна проверка съдът намира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, в рамките на предвидените в закона правомощия – чл.30, ал.1 и чл.30а, ал.1 от ЗООРПСМ. От представените по делото писмени доказателства (вж. л.35) се установява, че актосъставителят е орган на МВР с полицейски правомощия, а наказателното постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице при 01 РПУ-СДВР (началника на полицейското управление).
Няма нарушение на сроковете за съставяне на АУАН (чл.26, ал.2 от ЗООРПСМ) – до три месеца от извършване на деянието, съотв. за издаване на НП (чл.30, ал.1 от цит. з.) – не по-късно от 24 часа от съставяне на АУАН.
Не се констатират от този съдебен състав пороци и във формата и съдържанието на АУАН и НП, които на формално основание да обуславят незаконосъобразност, доколкото в тях се съдържат обстоятелства по извършването на проверката, фактическото описание на нарушението, вкл. дата, време и място на извършване, и правната му квалификация, с което императивните изисквания на чл.42, ал.1 от ЗАНН (за АУАН) и тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН (за НП), се явяват изпълнени при прочит на съдържателните части на двата процесуални документа.
Независимо от изложеното обаче, този състав на първата инстанция намира, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон, което обуславя наличие на основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на закона е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването.
Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86f39272-5190-442d-9dad-262fa6f35d07