Решение № 3 от 05.01.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Нова Загора, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100051 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Цар Борис III“ № 85, ет.Мецанин, с ЕИК 205997727, представлявано от изпълнителния директор Марио Георгиев Алексиев, чрез адв.Р. И. Д., срещу Л. Г. И. с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр.****** с цена на иска - 2198.71 лв., от които: 1500.00 лв. - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012314/26.02.2024 г.; 225.00 лв. договорна лихва за периода 26.03.2024 г. – 26.072024 г. и 23.71 лв. - законна лихва за забава за периода 27.03.2024 г. - 08.08.2024 г., разноски за образуване на Заповедното производство по чл.410 ГПК в размер на 1034.97 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 1034.97 лв. и допълнителни предстоящи разноски по настоящото производство.

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС” АД, с ЕИК 205997727 е търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции с рег.№ BGR00428 със Заповед № БНБ 23940/21.02.2020 г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ).

Основната дейност на „КРЕДИТ ИНС” АД била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

В исковата молба се твърди, че с оглед изложеното ответникът Л. Г. И., ЕГН ********** бил кандидатствал за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като бил предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на 1 финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Л. Г. И. данни, служител на ищцовото дружество се бил свързал с него на посочения телефон, като ответникът бил потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищцовото дружество при условията на дружеството, кредит в размер на 1500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият бил потвърдил, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012314/26.02.2024 г. и желаната сума му била преведена чрез системата Е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от Л. Г. И. лична карта.

С исковата си молба ищецът заявява, че представя: копие от заявката, изпратена до ищцовото дружество от Л. Г. И., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2, ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с Л. Г. И., който лично бил предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е бил добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считал всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто бил настоящият случай. Когато посочените предпоставки били налице, създаден бил подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признавал на подписания писмен документ, ако се касаело за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай ищцовото дружество представяло договора, сключен между страните, в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променял характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, той се представял по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът бил годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.

Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползвали с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка било и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.

№ 868/2012 г.

В исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския 2 кредит на длъжника е била предоставена преддоговорна информация, като същият се бил запознал и бил приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 26.03.2024, 26.04.2024 г., 26.05.2024, 26.06.2024, 26.07.2024, 26.09.2024, 26.10.2024, 26.11.2024, 26.12.2024, 26.01.2025 г., 26.02.2025 г.

Ищецът твърди още в исковата си молба, че към дата 08.08.2024 г.

Кредитополучателят не бил погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които били настъпили съответно на 26.03.2024, 26.04.2024, 26.05.2024, 26.07.2024 г. Служители на дружеството неколкократно били осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са SMS-и и били осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Л. Г. И. не бил осъществил/а никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Твърди се, че процесните суми се претендирали на основание предсрочна изискуемост. Предвид разпоредбата на т.9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички суми по кредита, ведно с начислени до момента лихви и разноски.

С исковата си молба ищецът представял извлечение от електронна система, представляващо копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т.12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябвало да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочени при сключване на Договора.

Сочи се, че съгласно чл.86 от ЗЗД Л. Г. И. дължал на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлизала на 23.71 лв.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество било потърсило начин да защити интересите си, като на 08.08.2024 г. подало на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение в РС Нова Загора и било образува ч.гр.дело № 926/2024 г.

3 по което съдът издал заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът е постановил разпореждане, с което указал на ищцовото дружество да предяви иск на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Разяснява се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника Л. Г. И., ЕГН**********, към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, било в размер на: 2198.71 лв., от които 1500.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012314/26.02.2024 г., Посочва, че към задължението били направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по чл.410 от ГПК в размер на 1034.97 лв., както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 1034.97 лв. и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.

Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на пресъдено нещо и да признае за установено по отношение на ОТВЕТНИКА Л. Г.

И., ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД:

Сумата от 1500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012314/26.02.2024 г.

Сумата от 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 26.03.2024 г. - 26.07.2024 г.

Сумата от 23.71 лв. /двадесет и три лева и седемдесет и една стотинки/ законна лихва за забава за периода 27.03.2024 г. - 08.08.2024 г. законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

С оглед изложеното в исковата молба ищцовото дружество моли съда да осъди ответника Л. Г. И., ЕГН **********, да заплати на КРЕДИТ ИНС АД разноски за образуване на Заповедното производство по чл.410 ГПК в размер на 1034.97 лв. /хиляда тридесет и четири и деветдесет и седем/, както и разноски за образуване на настоящото производство, включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ищцовото дружество моли, в случай че негов представител не успее да се яви на първото съдебно заседание по делото, да даде ход на същото в негово отсъствие.

В случай че ответникът претендира съдебни разноски, ищцовото дружество прави възражение за прекомерност на същите.