Решение № 13693 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13693 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И. при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20261110104552 по описа за 2026 година

Д. Н. М. е предявил срещу „*“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения Договор за потребителски кредит *0/16.01.2023 г. поради протИ.речието му със закона.

Ищецът твърди, че сключил с „* *“ ЕАД Договор за потребителски кредит *0/16.01.2023 г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв. при ГПР от 23,57 %, лихвен процент от 20,43 % и застрахователна премия в размер на 4 981,20 лв. Общият размер на задължението по договора се равнявало на 24 163,44 лв., която ищецът се задължил да върне на 84 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 287,66 лв. Ответникът бил правоприемник на „* *“ С.А. В клаузата на чл. 2 от договора било уговорено заплащане от потребителя и на такса ангажимент в размер на 250 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Ищецът навежда възражение за нищожност на договора за потребителски кредит поради протИ.речието му със закона. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на уговорения ГПР, и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, който бил посочен единствено като абсолютна стойност с цифрово изражение на процента.

Счита, че поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува клаузата в договора, уреждаща размер на ГПР, и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, протИ.речи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочен размерът на уговорената възнаградителна лихва – нито нейният общ размер за целия период на договора, нито нейният месечен размер като част от месечната погасителна вноска. Поддържа, че фиксираният лихвен процент също бил посочен единствено като абсолютна стойност, без да става ясно какво точно 1 съдържа и как е изчислен спрямо общия размер на ГПР. Твърди, че в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в погасителния план към договора не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми и не е конкретизирано какво точно включва размерът на месечната погасителна вноска, нито каква част от отделните задължения на кредитополучателя се погасяват с всяка вноска. Счита, че в случая хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима, поради което целият договор следва да бъде обявен за нищожен поради протИ.речието му с нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че процесният договор е сключен между ищеца и „* * С.А., *“ *, чийто правоприемник е ответното дружество. Поддържа, че договорът е сключен в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в клаузата на чл. 3 са посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР. Посочва, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с цел вземане на информирано решение за сключване на процесното кредитно правоотношение. Твърди, че сключването на допълнителна застраховка „Защита на плащанията“ е резултат от информиран и икономически обоснован избор от страна на потребителя, който е предварително и изрично уведомен за нейния доброволен и незадължителен характер.

Поддържа, че изплащането на дължимите застрахователни премии е предвидено едновременно с изплащането на месечните погасителни вноски по договора за кредит, тъй като така двете правоотношения /кредитното и застрахователното/ се обединяват с цел улеснение на потребителя. Не оспорва, че размерът на застрахователните премии не е включен в общия размер на ГПР, но твърди, че тя не следва да бъде включвана в него поради липса на предпоставките по пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК. Поддържа, че предвид фиксирания размер на възнаградителната лихва кредиторът има задължение да включи в договора погасителен план, съдържащ единствено размера, броя и периодичността на вноските, което в случая е сторено.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за кредит и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже действителността на процесния договор чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че клаузите в него са индивидуално уговорени.

Съдът е обявил за безспорни следните обстоятелства: сключването между ищеца и „* * С.А., *“ * на процесния Договор за потребителски кредит *0/16.01.2023 г.; че ответното дружество е правоприемник на „* * С.А., *“ *; че размерът на застрахователните премии не е включен в общия размер на ГПР, уговорен по договора.

Страните не спорят, че между ищеца и „* * С.А., *“ * е сключен е сключен Договор за 2 потребителски кредит *0/16.01.2023 г. за предосатвяне на главница от 10000 лева при ГПР от 23,57%, лихвен процрент от 20,43%. Предвидено е заплащането на застрахователна премия от 4981,20 лева и такса ангажимет от 250 лева. Кредитът е следвал да бъде върнат на 84 погасителни вноски. Няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора е сключен и договор за застраховка.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за потребителски кредит съобразно наведените с исковата молба възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. ЗПК договорът за потребителски кредит е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК, които имат императивен характер.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което изчислената стойност на ГПР е в размер на 23,57 %, при което кредиторът не е включил застрахователната премия в размер на 4980,20 лв. При включване на следните входящи параметри: размер на кредита -10 000 лв., погасителен план от 84 вноски, при година приета за 365 дни и приета дата на усвояване датата на подписване на договора, погасителна вноска в общ размер на 287,66 лв., включваща в себе си главница, договорна лихва и застрахователна премия, такса ангажимент в размер на 250 лв., изчислената стойност на ГПР е в размер на 34,89 % при посочените начални параметри, и погасителна вноска включваща в себе си главница, договорна лихва и застрахователна премия. По договора са извършени плащания от кредитополучателя в размер на 4969,87 евро, с която са погасени по пера следните задължения: погасени лихви по просрочие - 1,23 евро; погасени главници по застраховка кредит - 1030,88 евро; погасени договорни лихви по кредита - 2766,25 евро; погасени главници по кредита - 1171,52 евро. Останали незаплатени по пера на вземането са 3 следните суми: начислени, но незаплатени главници застраховка - 1516,00 евро; ачислени, но незаплатени договорни лихви - 1 928,60 евро; начислени, но незаплатени главници - 3 941,38 евро; общ размер на незаплатени суми по погасителни вноски - 7 385,98 евро. Посочения ГПР по процесния договор е изчислен съобразно формулата, съдържаща се в Приложение № 1 по ЗПК, без включване на застрахователната премия, с компоненти в погасителната вноска главница и договорна лихва и при участие в изчислението на такса ангажимент.

Застрахователните премии по кредити не се плащат поотделно за всеки кредит, а се групират на месечна база и се заплащат като обща сума към двете застрахователни дружества поотделно /групови плащания/, като застрахователните премии по процесния договор са включени в тези суми. Експертизата е приела, че дължимите по договор застрахователни премии по процесния договор за кредит са превеждани от кредитора „* * С.А.“ - * към застрахователните дружества „Кардиф Общо застраховане - *“ * и „Кардиф ЖИ.тозастраховане - *“ *.

Съдът намира за основателен доводът на ищеца за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в ГПР по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от 4 общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя, независимо от това дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява 4 размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът дали сключването на застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл и доколкото застрахователната премия е включена в погасителния план съдът намира, че сключването е било задължително условия за сключване на договора за кредит и представлява условие за отпускане на процесния кредит. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер. Размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в погасителния план, от коео следва изводът, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в ГПР. Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 10000 лева/. При включване на застрахователната премия от 4981,20 лева в ГПР /в размер на 23,57% без нея/ неговият размер възлиза на 34,89%. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.