Определение № 5872 от 08.03.2019, Софийски градски съд

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 08.03.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в закрито заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11237/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Т.Н.П. срещу „Х.А.Р.Б.“ ЕООД обективно съединени частични искове с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника част от сумата, за която е издаден изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по гр.д. №63513/2010 г. по описа на СРС, 49 състав, а именно:

13 293,59 евро, като част от сумата от 230 258,20 евро, и част от сумата, за която е издаден изпълнителен лист от 10.01.2011 г. по гр.д.

№63514/2010 г. по описа на СРС, 118 състав, а именно: сумата от 13 293,59 евро, като част от сумата от 230 258,20 евро, тъй като са погасени по давност, и за събирането на които суми е образувано изп.д. №2011 ********* по описа на ЧСИ И.М.-К..

Видно от приложеното по делото изп.д. №2011 ********* по описа на ЧСИ И.М.-К., с постановление от 05.12.2018 г. ЧСИ е прекратил процесното изп. дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати.

Правен интерес е налице, когато между страните съществува правен спор относно предмета на делото - съществуването на спорното право, и така този правен спор накърнява спорното право или друго право на страната по делото. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Крайната цел на ищеца е да с установи със сила на пресъдено нещо отсъствието на право за ответника да пристъпи към принудително изпълнение. Правен интерес да се води иска по чл.439 ал.1 ГПК е налице, доколкото се води изпълнително дело срещу ищеца.

В случая към подаване на исковите молби за ищеца е съществувал правен интерес да води исковете по чл.439 ГПК, защото се е позовал на факти, възникнали след приключване на съдебното дирене по описаните по-горе граждански дела на СРС, по които са издадени изп. листове, въз основа на които е образувано изпълнението.

Доколкото се установи, че образуваното срещу ищеца изп. дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, за ищеца не съществува правне интерес да води иска по чл.439 ал.1 ГПК. Това е така, защото правният интерес при този иск е обусловен от наличието на образувано изпълнение за принудителното удовлетворение, а в случая образуваното срещу ищеца изп. дело е прекратено.

След като изпълнението е прекратено, искът по чл.439 ал.1 ГПК се явява безпредметен - няма какво да се оспорва. Без насочено срещу ищеца изпълнение за него не съществува правен интерес и възможност да се брани по реда на чл.439 ал.1 ГПК.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявените в рамките на производството по настоящето дело искове с правно основание чл.124 вр. чл.439 ал.1