Решение № 582 от 05.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Перник, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720103110 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Б. И., с ЕГН: ********** /с последно уточнение с вх. № 20914/18.10.2022 г. досежно надлежния ответник/, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Р. З., срещу „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: 205942517 /правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК: 148062016/, в качеството му на приобратател /цесионер/ по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.03.2019 г. между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и ответното дружество /като дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от своя страна е било цесионер по договор за цесия с първоначалния кредит „Райфайзенбанк България“ АД от 17.05.2013 г./, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 14 190.37 лева, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 07.05.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ АД като заемодател и К. Б. И. като заемополучател, сумата от 1936.90 лева – договорна лихва за периода от 05.02.2009 г. до 19.01.2010 г., сумата от 319.06 лева – наказателна лихва за периода от 05.03.2009 г. до 04.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2010 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 328.93 лева – разноски за държавна такса и сумата от 578 лева – юрисконсултско възнаграждение, обективирани в заповед № 804/08.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 08.02.2010 г., издадени по ч.гр.д. № 963/2010 г. по описа на Пернишкия РС и претендирани по изп.д. № 519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч., поради погасяването на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.

1

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано ч.гр.д.

№ 963/2010 г. по описа на Пернишкия РС от „Райфайзенбанк България“ АД като в хода на същото е издаден изпълнителен лист. Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист по молба от 18.08.2011 г. на взискателя „Райфайзенбанк България“ АД е образувано изп.д. № 519/2011 г. при ЧСИ ИВ.Ч. за обективираните в изпълнителния лист суми. Уточнява се, че същите са прехвърлени впоследствие на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД чрез договор за цесия. От своя страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД също цедирало задълженията в полза на настоящия ответник „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: 205942517 /правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД, с ЕИК: 148062016/.

Посочва се, че по изпълнителното дело е извършвано проучване на имущественото състояние на длъжника като са налагани и запори. Излагат се подробни доводи, че въпреки това изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 12.12.2015 г., доколкото в периода от 12.12.2013 г. до 12.12.2015 г. не са искани изпълнителни действия.

На следващо място се излагат и подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото след приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия не са искани, а след перемцията ново изпълнително дело не е образувано. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.

С исковата молба е представена: заповед № 804/08.02.2010 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 963/2010 г. по описа на Пернишкия РС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който се прави възражение за местна неподсъдност на спора – като се твърди, че в случая приложение следвало да намери правилото за общата подсъдност по седалище на ответника.

По същество предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Признава се, че процесните вземания произтичат от договор за кредит между ищцата и „Райфайзенбанк България“ АД. Договорът за кредит обаче не бил обслужван, поради което и банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата. Въз основа на последните банката образувала срещу ищцата било образувано изп.д. № 519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч.. В хода на последното според ответника били предприемани регулярно множество изпълнителни действия срещу длъжника. Поради това и се поддържа, че не бил изтекъл период от пет години на бездействие от страна на взискателя и вземанията не бил погасени по давност. Не се оспорва, че след образуване на изпълнителното дело задълженията били прехвърлени първоначално на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, а след това на настоящия ответник „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: 205942517 чрез поредица от договори за продажба и прехвърляне на вземания. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

2

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца. С отговора не са представени писмени доказателства. От праводателя на ответника обаче – дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД /първоначален ответник/ са представени договор за продажба и прехвърляне на вземания и извлечение от приложението към него.

В хода на производството по делото е приобщено копие от изп.д. № 519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч..

В съдебно заседание, проведено на 15.05.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.

Процесуалният представител на ответника не изразява допълнително писмено становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 519/2011 г. по описа на ЧСИ ИВ.Ч., от праводателя на праводателя на ответното дружество „Райфайзенбанк България“ АД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 804 от 08.02.2010 г. по ч.гр.д. № 963/2010 г. по описа на РС Перник. Доколкото е допуснато незабавно изпълнение на вземанията по делото е издаден изпълнителен лист от 08.02.2010 г. Въз основа на последния по молба на праводателя на ответното дружество от 18.08.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ ИВ.Ч., като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение – в това число като наложи запори и възбрани след съответни проучвания на имущественото състояние на длъжника.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 23.08.2011 г. – връчена на длъжника лично на 20.09.2011 г.

Установява се също, че на 25.08.2011 г. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор върху банкови сметки към две банки. От работодателя обаче са върнати два отговора – отговор от 20.10.2011 г., че задълженията се признават, но след това и втори отговор от 23.11.2011 г. – че длъжникът е напуснала работа и е уволнена от 01.11.2011 г.

До длъжника повторно е изпратена ПДИ от 16.01.2012 г. – връчена чрез залепване на уведомление.

Впоследствие на 29.06.2012 г. отново е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника при друг работодател.

В хода на изпълнителното дело дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ 3

ЕАД е уведомило съдебния изпълнител, че задълженията на ищцата длъжник са му цедирани – с молба от 31.05.2013 г. Последвала е и нова нарочна молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото от 16.08.2013 г. В тази връзка и с постановление от 21.08.2013 г. дружеството „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е конституирано като взискател по делото от съдебния изпълнител.

На последно място от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са постъпили две молби за налагане на запор върху вземания на длъжника – от 23.09.2013 г. и от 20.11.2013 г. В тази връзка и съдебният изпълнител е наложил запор отново на трудовото възнаграждение на длъжника на 11.12.2013 г.

На последно място липсва спор, а и от материалите по делото – договор за цесия и извлечение от приложение е видно, че вторият взискател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е прехвърлил процесните вземания чрез договор за цесия на настоящия ответник по делото.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия. Изпълнителното дело е прекратено с нарочно постановление на съдебния изпълнител на 19.01.2017 г., което няма данни да е обжалвано. Няма данни по изпълнителното дело да са събрани каквито и да било суми от длъжника.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 08.02.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 963/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /като изпълнителното дело дори е прекратено с нарочно постановление на съдебния изпълнител/.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими в цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да 4 установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По делото не се установи в хода на изпълнителното производство да са събрани каквито и да било суми от длъжника.

По основателността:

По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност /по тези въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие единствено на заповедно производство/. В настоящия случай обаче задълженията, предмет на производството, представляват неизпълнени задължения по договор за кредит. По отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания. По тези съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други).