Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3244 от 07.07.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 660/2026
Вид
Решение № 3244
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Мария Колева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3244

Пазарджик, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ КОЛЕВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20267150700660 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. Е. А., подадена чрез процесуален представител адвокат К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1818-000163/15.05.2026 г. на А. С. Т. – началник сектор към РУ-Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“„гг)“ ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – А. С. Т. – началник сектор към РУ-Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1818-000163/15.05.2026 г. на А. С. Т. – началник сектор към РУ-Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг)“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Посочено е, че на 14.05.2026 г., около 11.24 часа, в гр. Пазарджик, на [улица]пред номер 3, Е. А. управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Б180, рег.№ [рег. номер], който е със служебно прекратена регистрация от 09.04.2026 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства справка за нарушител/водач на Е. А.; Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3324952/14.05.2026 г., удостоверение за идентичност на лице с различни имена, договор за покупко-продажба на МПС от 05.02.2026 г. и справка за регистрацията и собствеността на лекия автомобил.

Представено е свидетелство за регистрация за лек автомобил Мерцедес Б180 от 18.05.2026 г. със собственик Е. Е. А..

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Същата обаче е постановена в несъответствие с изискването за форма на административния акт, административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви а)–ж), който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Не е спорно, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация към момента на извършената проверка на водача-09.04.2026 г.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП. За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, установени в чл. 171, т. 1, б. „а“ – б. „ж“ ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за прилагане на ПАМ, нововъведените основания по буква „з“ съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби т. е законово регламентираното материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощия за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172, ал. 1 ЗДвП и по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за постановяване на мотивиран административен акт изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние, т. е посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП, а в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, като е недопустимо в съдебното производство по обжалването на заповедта съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гледна точка на допуснатото от водача конкретно нарушение на ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП административни нарушения.

Установява се от събраните доказателства, че основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила е чл. 143, ал. 15 ЗДвП. В случая обаче, при условията на чл. 142, ал. 2 АПК е установен нов факт от значение за делото, който съдът следва да вземе предвид. Този факт е регистрацията на автомобила на 18.05.2026 г. непосредствено след констатиране на нарушението.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг)“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Приложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е своевременно отстранено и регистрацията на лекия автомобил е извършена на 18.05.2026 г. След като това е така, напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.

По изложените съображения оспорената ЗППАМ, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-Пазарджик да бъде осъдена да заплати такива на Е. А. в общ размер на 516,40 евро (1010 лв.), представляващи 5,11 евро заплатена държавна такса и 511,29 евро адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1818-000163/15.05.2026 г. на А. С. Т. – началник сектор към РУ-Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пазарджик да заплати на Е. Е. А., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 2, ап. 6, сумата от 516,40 (петстотин и шестнадесет евро и 40 евроцента) евро (1010 лева), представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�