Определение № 51 от 07.02.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Монтана, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Олег Софрониев

Костадин Живков като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно наказателно дело № 20251600600040 по описа за 2025 година Производството е по чл.270 от НПК.

С определение,постановено на 28.І.2025 по НОХД №292 по описа му за 2024 г.Районен съд-Берковица е оставил без уважение жалбата на А. К. И. от гр.С. против мярка за неотклонение „задържане под стража“,съответно е потвърдил тази мярка за неотклонение,взета по отношение на лицето по ДП № 182 по описа на РУ на МВР-гр. Берковица за 2023 г.

Недоволен от така постановеното определение А. К. И. го обжалва с въззивна частна жалба с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане да бъде отменено на тези основания,като цитираната най-тежка мярка за неотклонение бъде заменена с различна,по-лека,а в жалбата се излагат доводи в подкрепа на искането.С жалбата не се релевират нови доказателства,различни от оценените в първия съд,които се съдържат в приетото посочено по-горе досъдебно производство,а при анализа им в цялост и логическо единство,както във връзка със становищата на страните намира разглежданата жалба за подадена в законовия срок и от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество-за НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Както правилно е преценил и описал в мотивите към обжалваното определение първият съд все още е налице обосновано предположение жалбоподателят И. да е осъществил състава на тежко умишлено престъпление-такова по чл.149,ал.1 вр. с чл.26 НК и твърденията в жалбата,че не съществува опасност лицето да се укрие са несъстоятелни,тъй като в случая е в сила законовата презумпция на чл.63,ал.2,т.2 НПК и позоваването на постоянно местожителство и сходни обстоятелства не е в състояние да я обори,съответно не следва да се приема от въззивния съд това твърдение като релевантно.Също така не е основателно и възражението за неразумно продължителен срок на тази мярка-задържане под стража.На първо място тази 1 разпоредба е приложима за фазата на досъдебното производство,а делото вече е във фаза съдебно разглеждане,а освен това посочения в разпоредбата срок е осем месеца или надвишаващ срок,докато в случая се касае за седем месеца,след които делото е внесено в съда за разглеждане,при което очевидно не могат да са налице данни за неразумно продължителен срок.В съдебна фаза е насрочено скоро разглеждане в съдебно заседание,в което може отново да бъде преценен въпроса от решаващия съд,който се ръководи в действията си от основната цел,изпълнявана от мярката за неотклонение-да осигури присъствието за участие на лицето с предявено обвинение в процеса,разглеждан от съда,като в изпълнение на тази задача неговите правомощия се свеждат до преценка на обстоятелството каква мярка за неотклонение би била адекватна за решаването й по надлежния законосъобразен начин при отчитане на обстоятелството за процесуалната природа на този институт-мярка за неотклонение,като се избегне смесването му с наложено наказание.На следващо място е възражението за промяна в обстоятелствата,обусловили мярката за неотклонение да бъде „задържане под стража“,а като такова се посочва продължителния срок на задържането,което както бе посочено не се споделя от настоящия състав на въззивния съдописаният срок не е неразумно продължителен,съответно и не е налице изменение в обстоятелствата,като и това възражение се явява несъстоятелно и не указва на незаконосъобразност на обжалваното определение,което по разбиране на настоящия състав на въззивния съд се явява правилно-в съответствие с установената от доказателствата фактическа обстановка,а и законосъобразно-отговарящо на законовите разпоредби,като такова следва да бъде потвърдено,а жалбата против него да се остави без уважение като неоснователна.Поради гореизложеното и на основание чл.270 във вр. с чл.345,,ал.3 и чл.334,т. 6 от НПК Окръжен съд-Монтана ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалба против и ПОТВЪРЖДАВА определение,постановено на 28.І.2025 по НОХД №292 по описа за 2024 г.на Районен съд-Берковица в частта,в която е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“,взета по отношение на подсъдимия по делото А. К. И. от гр.С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2