Решение № 517 от 10.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000517 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по въззивна жалба на „Туплекс“ЕООД, ЕИК 200255736, чрез адв.Т.Т. от САК насочена против Решение № 260389/08.03.2021 г., постановено по т.д. № 622/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против «Антекс-Реклама»ООД /н/ иск с правно основание ч.694, ал.2, т.1 ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане спрямо него в размер на 21 000 лв., представляващи заплатени разноски за адвокатско възнагарждение на «Миг Инженеринг»ЕООД по т.д. № 3294/2012 г. по описа на СГС.

В жалбата се развиват оплаквания за постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон – ТЗ, както и за необоснованост.

Поддържа се, че даденото тълкуване от първоинстанционния съд на нормата на чл.649, ал.6 ТЗ не отговаряло на дадения й смисъл от законодателя, предвид че същата не съдържала ограничението, че се отнася само да направени разноски за държавна такса – посочена е общата формулировка „разноски“.

Тълкуването на нормата сочела на извод, че не само държавната такса, а и всички направени разноски, вкл. и тези да адвокатско възнаграждение, следвало да се обезщетят от масата на несъстоятелността.

Аргумент в подкрепа на застъпеното становище можел да се почерпи и от разпоредбата на чл.620, ал.7 ТЗ, според която при отхвърляне на иск по чл.645, 646 или по чл.647 ТЗ предявен от синдика, разноските по делото, направени от трето лице, се събират от масата на несъстоятелността.

1

Освен това освобождаването от такива разноски дори и за несъстоятелния длъжник, не било предвидено нито в специалните, нито в общите разпоредби на процеса.

В случая платените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение били такива, платени на трето лице в производство, развило се по предявен иск за попълване масата на несъстоятелността, чийто правен резултат би бил да се допълни с допълнителни средства масата на несъстоятелността, а не тя да бъде ощетена.

Затова и не следвало ищецът по този иск да бъде санкциониран за това, че е предприел процесуални действия по предявяване на отменителен иск - в случай на уважаването му ефектът за масата на несъстоятелността би бил позитивен и би ползвал всички кредитори, а не само ищеца по иска.

Даденото от първоинстанционния съд разрешение на релевантния въпрос поставяло двоен стандарт спрямо въззивника – при благоприятен изход от инициирания спор позитивите щели да ползват всички кредитори, а при неблагоприятен – негативите оставали само за ищеца по отменителния иск.

По подробно изложение доводи в подкрепа на така заявените оплаквания се иска от настоящата въззивна инстанция да отмени първоинстанционното решение по съществото на спора да уважи предявения иск в пълен размер.

Насрещните страни по въззивната жалба не са взели становище по нея.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ от „Туплекс“ЕООД против „Антекс-Реклама“ООД /н/.

Твърдяло се е в исковата молба, че по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност по т.д. № 4746/2011 г. по описа на СГС, ТО.

Твърдяло се и че ищецът има качество на кредитор на несъстоятелността, с включено в списъка на приетите вземания такова, в размер на 126 241,93 лв.

В това си качество същият предявял иск по реда на чл.647, т.3 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността, по който било образувано т.д. № 3294/2012 г. по описа на СГС, ТО. Предмет на производството по делото било установяване недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на сделка за продажба на недвижим имот на длъжника, получената цена по която била многократно по- ниска от пазарната цена.

С постановеното по това дело решение на съда исковете били отхвърлени, а ищецът осъден да заплати държавна такса в размер на 1 866,62 лв. по сметка на СГС и разноски на другата страна по делото, „Миг Инженеринг“ ЕООД в размер на 7 500 лв.

Пояснено е, че посочените разноски били изчислени върху пълния размер на атакуваната сделка, а не върху материалния интерес на ищеца, съобразно приетото му вземане в списъка.

Поддържано е, че липсвала логика и основание държавната такса и разноските в производство като преждепосоченото да се възлагат на кредитора, опитал да попълни масата на несъстоятелност, защото това действие касаело всички кредитори.

Ищецът депозирал молба за изменение на решението в частта за разноските, а в последствие и частна жалба с аргумент, че според нормата на чл.649, ал.6 ТЗ ако искът бъде 2 отхвърлен държавните такси се събират от масата на несъстоятелността, а ал.1 на същия текст установявала, че същата касае исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 от ТЗ и чл.135 ЗЗД. тежест.

Молбата и жалбата били оставени без уважение, а разноските - оставени в негова С определение № 672/26.11.2019 г., постановено по т.д. № 626/2019 г., II т.о. на ВКС не било допуснато касационно обжалване на Решение № 1744/09.07.2018 г. по в.т.д. № 6509/2017 г. по описа на САС, с което е потвърдено решението по т.д. № 3294/2012 г. по описа на СГС, а ищецът бил осъден да заплати и сумата от 6 000 лв, като разноски по касационното производство.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е заплатил

Инженеринг“ЕООД за първите две инстанции. разноските на „Миг

Твърди също, че тези разноски били дължими от масата на несъстоятелността и след като той ги е изплатил, за него възниква вземане спрямо длъжника „Антекс - Реклама“ ООД /н/, възникнало след датата на откриване производството по несъстоятелност.

Затова предявил тези вземания в производството по несъстоятелност, в следните размери: 1/ сумата от 1 866,62 лв. държавна такса за производството пред СГС; 2/ сумата от 7 500 лв. разноски по същото т.д .№ 3294/2012 г. по описа на СГС; 3 /сумата от 7 500 лв. по т.д. № 6509/2017 г. по описа на САС; и 4/ сумата от 6 000 лв. разноски по т.д.№ 626/2019 г. по описа на ВКС.

Вземанията не били приети от синдика, който ги е включил в списъка на неприети вземания, обявен в ТР на 02.10.2020 г.

Подаденото възражение срещу това действие съдът по несъстоятелността приел с определението си за основателно само за сумата от 1 866,62 лв., а в останалата част го оставил без уважение.

Предвид изложеното ищецът е поддържал, че има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането му в размер на 21 000 лв. против ответника, представляваща общата сума на направени разноски, без платената държавна такса, дължими от масата на несъстоятелността.

Ответният търговец в несъстоятелност не е подал отговор по исковата молба.

В писменото си становище синдикат на „Антекс Реклама“ООД /н/ не е изразил становище по съществото на спора.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и преценка доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

По същия страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за който е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуването на вземанията му, предявени в производството по несъстоятелност по реда на чл.688, ал.3 ТЗ ТЗ, но включени в списъка с неприети вземания, при неуважаване на възражението на ищеца-кредитор за това.

Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.694, ал.2, във вр. с ал.6 ТЗ 3

ГПК.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение решаващият състав намира за неоснователни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Служебно извършената проверка на решаващия състав по партидата на въззиваемото дружество установи, че с Решение от 09.02.2012 г. по гр.д. № 4746/2011 г. е обявена неплатежоспособността на „Антекс Реклама“ООД, определена е началната й дата – 31.10.2011 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.

Възззивното дружество е кредитор с прието вземане в откритото производство по несъстоятелност, като паричното му вземане е включено в списъка с приети вземания, обявен в ТР на 27.07.2012 г. и одобрен с определение на съда № 916/07.02.2013 г.

Ангажираните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства и служебно извършените справки от решаващия състав установяват още, че легитимирайки се като кредитор с прието вземане в посоченото производство „Туплекс“ЕООД е предявило иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 и чл.646, ал.2, т.4 против „Антекс Реклама“ООД /н/ и „Миг Инженеринг“ЕООД, с твърдения, че заплатената цена от второто дружество цена по проведена публична продан в хода на развиващо се индивидуално принудително изпълнение, в което са били изнесени всички имоти на несъстоятелния длъжник, е много пониска от действителната. Поискал е обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази публична продан.

С постановеното Решение № 1137/15.06.2017 г. по образуваното т.д.№3294/2012 г. по описа на СГС, ТО, предявените от него искове са били отхвърлени, а въззивникът е бил осъден да заплати сторените по делото разноски, от които 1 866,62 лв. за държавна такса по сметка на СГС и 5 263, 24 лв. разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на „Миг Инженеринг“ ЕООД.

Това решение е било потвърдено с Решение № 1744/09.07.2018 г., постановено по т.д.

№ 6509/2017 г. по описа на САС, с което въззивникът е осъден да заплати допълнително на „Миг Инженеринг“ЕООД и сумата от 2 236,76 лв. за разноски по делото пред първоинстанционния съд, както и сумата от 7 500 лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 672/26.11.2019 г., постановено по т.д. № 626/2019 г. по описа на ВКС, II т.о., с което допълнително въззивното дружество е осъдено да заплати на „Мит Инженеринг“ЕООД и сумата от 6 000 лв. разноски по делото пред касационната инстанция за осъществено процесуално представителство.

Молбата за изменение на това определение в частта му относно разноските е била оставена без уважение от ВКС с Определение № 49/27.02.2020 г.

Междувременно с молба с вх.№ 156524/17.12.2019 г. „Туплекс“ ЕООД е предявило за включване в списъка с приети вземания в производството по несъстоятелност спрямо „Антена Реклама“ ООД /н/ свои такива, конкретизирани като: 1 866,62 лв. заплатена държавна такса по сметка на СГС по т.д. № 3294/2012 г. по описа на СГС, ТО; 7 500 лв. разноски по същото дело, изплатени на „Миг Инженеринг“ ЕООД; 7 500 лв. разноски, изплатени на „Миг Инженеринг“ЕООД по т.д. № 6509/2017 г. по описа на САС и 6 000 лв., заплатени на същото дружество като разноски по т.д. № 626/2019 г. по описа на ВКС.

Синдикът е включил тези вземания в списъка с неприети такива, като след депозирано възражение по реда на чл.690 ТЗ съдът по несъстоятелността се е произнесъл с Определение № 1533/13.03.2020 г., с което е уважил възражението частично и е включил в списъка на приети вземания това в размер на 1 866, 62 лв., представляващо заплатена от въззивника държавна такса по сметка на СГС.

В останалата му част е оставил

4 възражението без уважение. Определението е обявено в ТР на 16.03.2020 г.

При тези безсъмнено установени факти според решаващият състав първоинстанционният съд е разрешил правилно поставения пред него правен въпрос - чия е отговорността за сторените разноски от третото лице в производствата по предявени от кредитор искове по чл.645 ТЗ, чл. 646 ТЗ или по чл. 647 ТЗ.

Разпечатката съдържа 59 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86efccc0-ab90-43f2-a388-7ac3c6c48f73