Решение № 20014 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20014 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110117671 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу Н. М. Б. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 1163.61 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит от 29.06.2021 г., ведно със законна лихва от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 386.37 лв. за периода от 29.06.2021 г. до 29.12.2022 г., мораторна лихва в размер на 483.48 лв. за периода от 29.11.2022 г. до 28.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение от 29940 г. по гр. д. № 43192/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на дата 29.06.2021 г. длъжникът Н. М. Б. е сключил Договор за потребителски кредит № *** със С.К. А, по силата на който е получил сумата от 1200 лева, срещу което се съгласил да върне 18 вноски по 184,53 лева в срок до 29.12.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Поддържа, че бил уговорен ГЛП в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,58 %. Намира процесният договор за действителен, като сключен съобразно нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Посочва, че страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че процесния договор е сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, но дори и съдът да приеме, че не е сключен по електронен път, то според ищеца следва да се приеме, че процесния договор е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че с договор за цесия от 12.07.2023 г. С.К. А като цедент е прехвърлил своите вземания към Длъжника по процесния договор на цесионера ЮЛ. Счита, че няма пречка цедента да упълномощи новия кредитор от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Моли за уважаване на така 1 предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. М. Б. е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че оспорва валидността на договора за цесия. Твърди, че за доказване на прехвърлянето на процесните вземания ищецът е представил нечетливо извлечение от Приложение № 1. Счита, че прехвърлянето няма действие и намира предявените искове за изцяло неоснователни. Поддържа, че е извършвал плащания по процесния договор.

Счита, че не става ясно с постъпилите към С.К. А средства какви по вид и размер задължения са погасени от заемателя, както и по какъв начин е определен размера на иска за дължима главница за сумата от 1163.61 лева.

Твърди, че от представените с исковата молба доказателства е видно, че на дата 26.08.2021 г. към заемателя е постъпила сумата от 183.00 лева, като според ответника с тази сума са погасени главниците за първите три вноски от кредита, ведно с договорната лихва към тях по погасителен план. Твърди, че от главницата е погасена сума в размер на 60.89 лева, а от договорната лихва – сумата в размер на 106.33 лева, като така дължимата главница е в размер на 1139.11 лева. Заявява, че оспорва исковете за договорна лихва и мораторната лихва за забава. Счита, че когато задължението не е обезпечено, противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Изтъква, че процесната неустойка освен, че е прекомерна, е и нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП. Също така твърди, че е налице противоречие на сключения договор за заем с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изтъква, че когато договорът е нищожен съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, а в настоящия случай чистата стойност е в размер на 1139,11 лева, като са извършвани и погасявания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на дата 29.06.2021 г. Н. М. Б. е сключил договор за потребителски кредит № *** със „С.К.“ АД, по силата на който на ответника е била предоставена сумата от 1200 лв. Горното се установява и от представения договор за потребителски кредит № *** от 29.06.2021 г., сключен между „С.К.“ АД и Н. М. Б. по силата, на който на ищецът е предоставена сумата от 1200 лв. със срок за погасяване на кредита 18 месеца на шест месечни вноски. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно 36 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 42.58 %. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че в три дневен срок от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД, което лице следва да отговаря на условията по ОУ или банкова гаранция. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че ако потребителят не изпълнел своето задължение за предоставяне на обезпечение, същият дължал неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било представено обезпечение. В чл. 17, ал. 2 е посочено, че в случай на настъпване на дължимост на неустойката, потребителят щял да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен погасителен към договор за потребителски кредит № *** от 29.06.2021 г., от който е видно, че в общия размер на 2 вноските се начислява и месечна вноска за неустойка, поради което месечната вноска е в размер на 184.53 лв.

По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия на договорите за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между С.К. А и потребителите.

Представена е разписка за извършено плащане № *************** от 29.06.2021 г., съгласно която „С.К.“ АД е превел на Н. М. Б. сумата от 1200 лв. с посочено основание усвоен кредит № ***.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., сключен между „С.К.“ АД, като цедент и ЮЛ в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава на цесионера портфолио с вземания и акцесорни права, описани в анекс 1 към договора.

Съгласно приложение № 1 от 12.07.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., сключен между „С.К.“ АД, и ЮЛ, е посочен под № 1422 договор № *** от 29.06.2021 г. с длъжник Н. М. Б. и общо задължение в размер на 4185.03 лв.

Приложено е потвърждение от „С.К.“ АД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от „С.К.“ АД на ЮЛ, съгласно договор за продажба на вземания от 12.07.2023 г.

Представеното е пълномощно, от което се установява, че ЮЛ е упълномощен от „С.К.“ АД да уведоми от името на „С.К.“ АД длъжниците, описани в приложение № 1 от 12.07.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., сключен между „С.К.“ АД, и ЮЛ за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от ЮЛ, съгласно което ищецът, в качеството си на пълномощник на „С.К.“ АД, уведомява Н. М. Б., че на основание договор за цесия от 12.07.2023 г., „С.К.“ АД е прехвърлило на ЮЛ вземанията произтичащи от договор за кредит № *** от 29.06.2021 г.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от представения договор за потребителски кредит № *** от 29.06.2021 г., се установява, че между Н. М. Б., като кредитополучател и „С.К.“ АД, като кредитодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1200 лв., 36 %, ГПР в размер на 42.58 %. Не се спори, че съгласно договора била предвидена неустойка поради непредставяне на обезпечение, която съгласно представения погасителен план е в размер на 1663.62 лв., която неустойката се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план, поради което общия размер на вноската бил 184.53 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата 3 си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с които ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

С оглед горните съображения съдът намира, че уведомяването, извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента е породило правните си последици и цесията от 12.07.2023 г. има действие по отношение на ответника. По делото е представено пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощен от „С.К.“ АД да уведоми от името на последното, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които „С.К.“ АД е цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023г г., включени в приложение № 1 подписано между страните. По делото не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за извършената цесия преди завеждане на делото, но доколкото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., приложение № 1 от 12.07.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., пълномощно, както и уведомление за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, когато същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, поради което съдът приема, че от този момент ответникът е получил уведомлението за извършената цесия. В тази връзка е налице съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК . С посочените решения на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че ответникът е получил с преписа на исковата молба и уведомление за извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.