Решение № 812 от 20.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201443 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. Д. Б., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0001321 от 13.01.2023 г., издадено от Главен инспектор при РД „Автомобилна администрация“ гр.

Варна, с което за нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП), на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 2000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено поради неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител твърди, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и твърдяното нарушение е доказано по надлежния ред като претендира НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.12.2022 г., около 12.00 ч. в гр. Аксаково, обл. Варна, по разпореждане от оперативен дежурен при РУ Аксаково, свид. В. П. – служител в РУ Аксаково, спрял за проверка л. а. „Мазда, рег.№А9208МС, управляван от въззивника В. Б., в който били установени като пътници четири лица, сред които свидетелите Й. П. и Г. Р.. На въззивника и проверените лица било разпоредено, да се отправят към РУ Аксаково за последваща проверка, при която от свидетелите Й. П. и Г. Р. били снети писмени обяснения като всяка от тях посочила, че докато чакала на спирка в гр. Аксаково автобус за гр. Игнатиево, видяла спрелия там автомобил, управляван от въззивника, в който се возели и други пътници в същата посока и тъй като всяка от тях и друг път била пътувала по този маршрут срещу 1 заплащане по 2 лв до гр. Игнатиево с управляван от въззивника автомобил, влязла в автомобила като знаела, че при приключване на превоза трябва да му плати 2 лв.

При действията по последваща проверка в РУ Аксаково присъствали свид. Т.

Т. и колегата му Б. И., двамата служители в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, които при служебно извършена от тях справка констатирали, че л. а. „Мазда, рег.

№А9208МС не фигурира в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, при което спрямо въззивника бил съставен АУАН №326833 от 12.12.2022 г. за нарушение по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за това че, на 12.12.2022 г. около 12.00 ч. в гр. Аксаково, въззивникът, в качеството на водач на л. а. „Мазда, рег.№А9208МС, собственост на С.Р. Д.а, е извършил превоз на 4 бр. пътници срещу възнаграждение, без съответното МПС да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В АУАН било отразено също, че с протокол от същата дата е отнета предната регистрационна табела и свидетелството за регистрация на превозното средство. Също така със ЗППАМ №Рд-14-5362 от 12.12.2022 г. на и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, били приложени принудителни административни мерки „временно спиране от движение на МПС и „временно отнемане на СУМПС и контролния талон“ на въззивника.

В срока по чл.44 ЗАНН възражения пред наказващия орган не били направени и въз основа на АУАН директорът на РД „Автомобилна администрация“ Варна издал оспореното НП. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, за което на въззивника било наложено наказание „глоба” в размер 2000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №23-0001321 от 13.01.2023 г., АУАН №326833 от 12.12.2022 г., сигнал изх.№РД-14-5362 от 14.12.2022 г., сведения от Г. Р. и от Й. П. от 12.12.2022 г., копия на лична карта на В. Б., копия на СРМПС рег.№А9208МС, ЗППАМ №РД14-5362 от 12.12.2022 г., протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на документи от 12.12.2022 г., заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г., пълномощно и заповед №376 от 04.10.2022 г., както и от кредитираните непротиворечащи помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените документи, показания на всеки един от свидетелите Т. Т., В. П., Г. Р. и Й. П..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Главен инспектор при РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министър на транспорта и информационните технологии и Заповед №376 от 04.10.2022 г. на и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени при спазване на установените процесуални срокове и съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано 2 достатъчно ясно и в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В АУАН и в НП е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочена е счетената за нарушена материалноправна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените гласни и писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че въззивникът е осъществил обществен превоз на пътници с МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари. Това обстоятелство се установява, както от съдържащите се в административно-наказателната преписка, сведения от всяка една от свидетелите Г. Р. и Й. П., така и от техните показания от съдебното следствие, с които предходно наведените техни твърдения не се опровергават и не се разколебават. Дадените в хода на проверката писмени обяснения са годно доказателствено средство по смисъла на ЗАНН, който не предвижда ограничения относно вида и способите за събиране на доказателства в административно-наказателното производство.

Същевременно, твърденията от приобщените сведения се подкрепят в съществена степен и от показанията на свид. В. П., осъществил фактическата констатация за превозвани четирима пътника от въззивника в съответния автомобил. Доколкото всяка от свидетелите Г.

Р. и Й. П. описва, че и друг път е ползвала заедно с други лица услугите на въззивника В. Б. за превоз от и до гр. Игнатиево на цената на автобусния билет, както и че в конкретния случай всяка от тях е следвало да се плати сумата 2 лв при пристигането, следва да се приеме за установено, че е имало договореност с водача, че ще бъде извършено съответното плащане, което не се е реализирало, поради извършената проверка. В случая не се касае и за т. нар. „споделено/съвместно“ пътуване, защото от съдържанието на писмените обяснения е видно, че между страните не е имало уговорка за поделяне на разходите за гориво, а за заплащане на услугата превоз.

Правилно и законосъобразно наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП. В АУАН и НП точно и ясно е посочено, че въззивникът е санкциониран в качеството на водач, извършващ обществен превоз на пътници с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Това деяние се субсимира в хипотезата на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, която е едновременно материалноправна и санкционна разпоредба, докато нормата на чл.6, ал.1 ЗАвП пояснява, от кого и въз основа на какви документи може да се извършва обществен превоз на пътници и товари. С факта на качване на пътниците в автомобила срещу уговорката за плащане на услугата превоз е осъществен фактическият състав по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, поради което правилно наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника. Наказващият орган е наложил съответното наказание, чийто фиксиран размер не подлежи на преценка за справедливост.

Същевременно, съдът намира, че в процесния казус не са налице основания за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Конкретното нарушение и обстоятелствата по неговото извършване сочат степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушения от същия вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Също така, нарушението е формално, а не резултатно и липсата или незначителността на вредоносни последици няма как да обуславя по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновени нарушения от същия вид.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143 ал.1 АПК, съдът намира, че следва на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда 3 възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в размер 100.00 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0001321 от 13.01.2023 г., издадено от Главен инспектор при РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на В. Д. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 2000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РД

„Автомобилна администрация“ гр. Варна възнаграждение за юрисконсулт в размер 100.00 лв (сто лева, 00 ст.), на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.1 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4