Решение № 26 от 17.03.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Сандански, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря М. Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20261250200058 по описа за 2026 година и за да се произнеса, взех предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. Т., с ЕГН – **********, с адрес: гр. С., ул.“С.“ № **, ет.***, против Наказателно постановление № 25-0339-001467/05.01.2026. на Началник Група в ОДМВР - Благоевград, РУ - Сандански, с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба в размер на 255.65 Евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и че не е извършил описаното нарушение, както и, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 19.11.2025 година, длъжностни лица при ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански - актосъставителят М. К., в присъствието на свидетеля С. А., съставили на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3169865, затова, че на същата дата в 12.18 часа, в гр.

Сандански, на ул.“Младост“с посока на движение към ул.“Стефан Стамболов“, в района на пицария „Ротана“, управлява собствения си лек автомобил марка и модел „****“ с рег. № ****, като водача управлява МПС с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП на 29.08.2025г., с което е осъществила състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателката, която го подписала без възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 05.01.2026г. Началник Група в ОДМВР - Благоевград, РУ – Сандански, като надлежно упълномощен представител на административно-наказващия орган, е издал атакуваното Наказателно постановление № 25-0339-001467/05.01.2026., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба в размер на 255.65 Евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца, като на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.01.2026година, видно от отбелязването върху разписката към НП, приложено по делото.

Посочените в акта за нарушение

2 фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите К. и А., които потвърждават констатациите, отразени в акта. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.

Независимо от горното, НП се явява незаконосъобразно по отношение на извършеното адм.нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради следните съображения:

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К. и А., които двама свидетели се явяват единствените свидетели-очевидци на станалото е, че същите твърдят, че при извършена от тях проверка на автомобила, управляван от жалбоподателката, те установили, че същата извършила горепосоченото процесно адм.нарушение, тъй като тя е управлявала МПС, което било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП, и затова и съставили, респ. първият свидетел и е съставил съответния АУАН, въз основа на което е издадено и процесното наказателно постановление. Съдът кредитира тези показания на свидетелите като достоверни, тъй като същите са единствените свидетели-очевидци на извършеното деяние от жалбоподателката, но и тъй като същите се подкрепят от единственото релевантно доказателство по делото, а именно представеното по делото постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 16.12.2024г. на РП – Благоевград, ТО Сандански, което писмено доказателство, респ. документ посочва същата 3 фактическа обстановка по делото. От същото постановление се установява, че към момента на проверката, жалб.Т. е правоспособен водач, а процесният автомобил е нейна собственост, но същата не е знаела, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. Прокурорът в посоченото постановление е приел, че не са събрани доказателства относно субективната страна на реализираното от жалбоподателката деяние, като е счел, че липсват достатъчно данни за това да е знаела, че управляваното МПС е нерегистрирано, т.е., че същото е с прекратена регистрация, т.е., същата е нямала вина за извършването му, понеже не е съзнавала обществения характер на деянието и неговите общественоопасни последици, чието настъпване би искала или допускала, тъй като видно от приложената справка от Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – Благоевград жалбоподателката, в качеството и на собственик на автомобила не е уведомявана за служебно прекратената регистрация на автомобила на основание чл.143, ал.10 ЗДвП.

Т.е., безспорно е установено, че на жалбоподателката не е било изпратено уведомление по чл.18б, ал.2 Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, което пък от своя страна няма данни да е било получено от същата. В тази връзка следва да се съобразят данните и за личността на извършителя /неосъждано лице, с незначителен брой адм. нарушения по ЗДвП за период от 5 години назад - видно от приложената справка по делото –л.710/, и обстоятелството, че става въпрос за служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, като незабавно след узнаването, регистрацията е възстановена.

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН в настоящото производство пред съда за разглеждането на настоящата жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН - адм. нарушение е това деяние / действие или бездействие /, което нарушава установения ред на държавно управление , извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по адм.ред. Следователно, за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед 4 ограничителната разпоредба на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 от същата наредба, като при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 от посочената правна норма – задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. Тъй като това не е направено, тъй като са налице само доказателства в тази насока, се установява, че жалбоподателката е управлявала процесното МПС, без да знае за отмяната на регистрацията на превозното средство и по този начин нейното извършено деяние е безвиновно, респ. тя няма вина за неговото извършване. И тъй като нейното деяние не е виновно извършено, то съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН не се явява адм. нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателката не е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Тук следва да се посочи и разяснението, дадено в Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. по т. дело № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - „не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“.

По делото не се съдържат никакви писмени доказателства, че към момента на констатиране на нарушението, собственикът на МПС – в случая жалб.Т. от гр. Сандански, да е била уведомена или е узнала за служебно прекратената регистрация на автомобила. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по см. на чл.22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие, актът с който същата е наложена следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация, в хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът 5 вече е дерегистриран. След като на жалбоподателката на 19.11.2025г. не и е било известно, че автомобилът е дерегистриран, тя не е осъзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея действие по управление на автомобила и не е предвиждала или допускала настъпването на общественоопасни последици. Ето защо липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Отсъствието на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателката несъставомерно. Налице е т.нар. извинителна грешка по чл.14, ал.1 от НК във вр. чл.11 ЗАНН, тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, защото на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението /дерегистрацията/. В конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му.

Горното изложение мотивира съда да счете обжалваното наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно, с което неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и то следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изложеното, съдът прие, че е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които предвид императивната норма на чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да се възложат именно в тежест на АНО. В случая присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като не надвишава посочения в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г./. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, минималният размер на адвокатско възнаграждение по процесното дело, при интерес от 1000 до 10 000 лв., е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., и предвид посоченото, следва да се направи извода, че в казуса не е налице прекомерност на претендираното от жалбоподателя и в този смисъл следва да бъде присъдено от съда адвокатско възнаграждение в размер на 250 Евро.