Решение № 179 от 09.12.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Габрово, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Генжова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20214200500392 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото Ч. ИБР. АЛ. срещу Решение №260011/02.07.2021г. по гр.д.№130/2020г. по описа на Районен съд Дряново.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и противоречало на действителното правно положение, като при постановяването му не били разгледани и обсъдени всички доказателства по делото, поради което решението било неправилно и необосновано. Жалбоподателката счита, че в докладната записка на ответницата била оклеветена, като ответницата целенасочено се опитала да урони авторитета и престижа й пред колектива и работодателят, разгласявайки невярна информация. Съдебната практика била категорична относно фактическия състав на престъплението клевета, а по делото било установено наличието на всички предпоставки, като подробно излага доводи в тази насока.

Неправилно първоинстанционният съд бил квалифицирал действията на ответницата като упражняване на нейни конституционни права на информираност и свобода на словото.напротив същата била осъществила състава на престъплението клевета по чл.147 НК. Безспорно в производството били доказани и неимуществените вреди претърпени от жалбоподателката. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, като присъди в полза на жалбоподателката обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 600лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на непозволените увреждани и направените поделото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от ответницата адвокатски хонорар и моли същият да бъде намален до минималния размер.

Ответницата по жабата и по делото не са подали отговор на жалбата оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение, като присъди направените по делото разноски, като в случай, че съдът уважи подадената въззивна жалба прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателката адвокатски хонорар.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на 1 обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение РС Дряново е отхвърлил предявеният от жалбоподателката иск за заплащане на сумата от 600лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име на ищцата, злепоставянето й пред работодателя и колектива, стрес, душевни болки и страдания, вследствие на изнесени от ответницата неверни твърдения в изготвената от нея докладна записка, депозирана на 30.09.2019г. до Управителя на ДПЛПР, с.Радовци и до Директора на КСУВХ гр.Дряново, ведно със законната лихва от датата на деликта - 30.09.2019г. до окончателното изплащане и е осъдил ищцата да заплати на ответницата сумата от 500лв.- разноски по делото.

За да постанови решението си съдът приел следното :

И двете страни по делото работят по трудови правоотношения в ДПЛПР с.Радовци, общ.Дряново към КСУВХ гр.Дряново.

На 30.09.2019г. ответницата била изготвила и депозирала “докладна записка“ до Управителя на ДПЛПР, с.Радовци и до Директора на КСУВХ гр.Дряново. в докладната записка ответницата била задала въпрос защо хора, които отсъстват от работа получават пълно възнаграждение и купон. Посочени били дни, в които трето неучастващо по делото лице не е била на работа, а относно ищцата, ответницата написала следното: “Другият, който не си спазва работното време е Ч.А.. На 10.09.2019 . е трябвало да бъде на работа. Тя дошла на 13.09.2019г. И на 27.09.2019г. дойде на работа в 07,00ч. и си тръгна с личен превоз към 09.30ч. На 30.09.2019г. също отсъства“. В заключение ответницата изразила желание да бъде уведомена от Управителя на Дома за взетото решение във връзка с изложеното в докладната записка.

От свидетелските показания било установено, че служителите в ДПЛПР разбрали за докладната записка същия ден. Св. В.Д. била запозната със съдържанието й от ответницата, след което се обадила на ищцата и я информирала за докладната записка и какво касае същата. На 11.12.2019г. ищцата депозирала жалба до адресатите надокладната, в която посочила, че е запозната с изготвената докладна записка, в която били изложени неверни факти и обстоятелства, целящи да уронят доброто име и престиж на ищцата, както и евентуално да понесе дисциплинарна отговорност по КТ. Тъй като до този момент нямало решение по докладната записка и не били предприети мерки “за преустановяване на подобни грозни и манипулатиени действия от страна на работници, на които това не е част от служебните задължения“, ищцата възприела това действие на ответницата, като „провокирано от някой от колектива, за да бъдат „ударени“ някои от тях. На 09.01.2020г. св.М.- управител на ДПЛПР отговорила писмено на жалбата на ищцата, като посочила, че не било част от служебните задължения на ответницата да отчита явяването и неявяването на работа на другите служители и тя е предупредена да не се занимава с подобни доноси.

Написаното в докладната записка било с невярно съдържание, още повече че самата ответница от 02.09.2019г. до 13.09.2019г. вкл. била в платен годишен отпуск и не се намирала на територията на институцията. Освен това съгласно трудовия договор продължителността на работното време на ищцата било седем часа, а действително тя работела по осем часа на ден, поради което следвало да почива три дни в месеца, които дни се уговаряли с управителя на дома и котролирали от него. След направена справка с присъствената форма, управителят установил, че ищцата няма пълен работен месец, тъй като в периодите 02.09.2019г. - 05.09.2019г. и 10.09.2019г. - 17.09.2019г. била в болнични, а от 18.09.2019г. до 20.09.2019г. в платен годишен отпуск.

От събраните по делото доказателства било, видно, че за периода от 02.09.2019г. до 13.09.2019г. вкл. ответницата била в платен годишен отпуск, а ищцата била в отпуск поради болест за времето от 02.09.2019г. до 05.09.2019г. и от 10.09.2019г. до 17.09.2019г. През периода от 18.09.2019г. до 20.09.2019г. вкл. била в платен годишен отпуск.

От свидетелските показания било установено, че на 13.09.2019г., когато ищцата била в отпуск поради болест, се е явила на работа за времето от 8,30ч. до 14,30ч. След уговорка и разрешение от заместника на управителя, като компенсация за явяването си на работа на 13.09.2019г., ищцата не била на работа на 30.09.2019г.

В показанията си св.М.- управител на ДПЛПР с.Радовци установила, , че макар работното време на ищцата да било 7 часа, тя работела по 8 часа на ден, тъй като транспортът, с който се извозват служителите от гр. Дряново до с.Радовци и обратно, бил съобразен с работния им график и нямало възможност да се организира извънреден 2 транспорт, с който ищцата да се прибере един час по-рано. Отработените от ищцата в повече часове през съответния месец се компенсирали, като тя ползвала дни, в които не се явявала на работа, но се водели присъствени. Така при месец с 22 работни дни, на ищцата се полагали 3 работни дни, които ползвала през същия месец след уговорка с управителя на дома. За ползването на тези дни не се издавала заповед от директора на дома. Св.М. разрешавала на ищцата да ползва тези дни, тъй като така й било обяснено и устно наредено от бившия директор на КСУВХ. Било й обяснено, че това се налагало, тъй като ищцата работела повече от 4 часа на ден с хора с психични разстройства, но макар другите служители в дома, в това число и трудотерапевтите, също работели повече от 4 часа на ден с хора с психични разстройства, този принцип на компенсация се прилагал единствено по отношение на ищцата, което водело до недоволство и пораждало конфликти в колектива.

От показанията на св.Д., служител в отдел “Човешки ресурси“ било установено, че ищцата работела на седемчасов работен ден, на основание чл.3, т.3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, тъй като работи с лица с психични разстройства. При сключване на колективния трудов договор от 01.01.2017г., бил приложен списък на длъжностите, които имат право на намалено работно време. В този списък били включени длъжността на ищцата – психолог, както и длъжностите на медицинския персонал – фелдшер, санитари и трудотерапевти, които пряко работят с психично болни. Всички тези служители, освен ищцата, работели на смени по график, при сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане 6 месеца.

Ищцата не била включена в тези графици, което се установява и от приложения правилник за вътрешния трудов ред в КСУВХ, гр.Дряново, в който било посочено, че психологът работи редовна смяна, на 7-часов работен ден. Ако служителите, работещи по график, при сумирано изчисляване на работното време, надвишат продължителността на смените си, им се заплащал извънреден труд. Свидетелката заявила, че между ищцата и директора на комплекса за социални услуги, гр.Дряново имало устна уговорка, че вместо уговорените в трудовия й договор 7 часа, ще работи 8 часа на ден, като отработените в повече часове ще компенсира с дни, в които няма да се явява на работа, а тези дни ще се съгласуват и ползват с разрешение на управителя на дома. Д. отчитала явяването на работа на служителите, като попълвала типова /присъствена/ форма №76, свидетелката установила и че няма издадена заповед на работодателя, по силата на която положения от ищцата извънреден труд – по един час на ден, да се компенсира с неявяване на работа в други дни.

От показанията на св.М. и св.Д. било видно, че за всеки присъствен ден на служителите се полагали купони за безплатна храна. За дните, които ищцата ползвала като компенсация и не се явявала на работа, същата получавала купони за безплатна храна, тъй като тези дни били отчитани като присъствени. Останалите служители, дори и при положен извънреден труд, получавали купони само за реално отработените присъствени дни.

От предоставената справка от КСУВХ, гр.Дряново било видно, че служителите в дома в с.Радовци получават безплатна храна на основание чл.2, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба №11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, като работещи на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време и в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене. Редът и начинът за предоставяне на безплатната храна се определят със Заповед на Директора на комплекса за социални услуги, като за м. септември 2019г. ищцата получила безплатна храна за 6 работни дни в размер на 19,09лв.

В показанията си св.Д. установила, че ищцата не била възприела много добре изложеното в докладната записка. Станала мълчалива, затворена в себе си и доста време не комуникирала с колегите си, но самата свидетелка заявява, че ищцата не й била споделяла нищо.

От правна страна първоинстанционният съд приел следното : противоправното поведение на ответницата се основавало на нарушение на чл.147 от НК, а именно състава на престъплението "клевета". При клеветата деецът разгласява позорно обстоятелство, свързано с личността на пострадалия, което е укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, или му приписва извършването на престъпление. Позорното обстоятелство трябва да е неистинско, лъжливо, да не е извършено от оклеветения. То трябва да накърнява доброто име на лицето в обществото, да компрометира честта и достойнството му, да го характеризират негативно, да уронва авторитета му и оценката на околните за него. Ако изнесените обстоятелства са верни, деянието не е противоправно, дори и фактите да са позорящи. От субективна страна деянието трябва да бъде извършено умишлено. Деецът 3 трябва да съзнава неверността на разгласените обстоятелства и въпреки това да ги разпространява. Разгласяването може да стане непосредствено, в присъствието на лицето, както и чрез печата, по телефона, чрез писмо, чрез трето лице и др. По делото безспорно било установено, че на 30.09.2019г. ответницата изготвила и депозирала “докладна записка“ като задала въпрос защо хора, които отсъстват от работа получават пълно възнаграждение и купони. Цитирани били имената на две лица, едното от които е ищцата, за която дни и часове на отсъствия от работа. В заключение ответницата е изразила желание да бъде уведомена от Управителя за взетото решение във връзка с изложеното в докладната записка.