Определение № 871 от 09.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. София, 09.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500636 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 140 от 16.03.2025 г. по гр. д. № 814/2023 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на „Електрохолд Продажби“ ЕАД за изменение по реда на чл. 248 ГПК – в частта за разноските, на решение № 98 от 08.05.2024 г., постановено по гр. д. № 814/2023 г. по описа на Районен съд - Сливница.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – молител в производството по чл. 248 ГПК, с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго определение, с което молбата му за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ответника по нея – ищец в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени доводи за нейната неоснователност.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:

Делото е образувано по искова молба на В. Ж. С. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове за недължимост на суми по фактури за доставена електрическа енергия и лихви върху сумите. С постановено по делото решение № 98 от 08.05.2024 г. съдът е уважил исковете и е присъдил разноски в полза на ищеца и на процесуалния му представител адв. А., като е приел, че въпреки признанието на исковете ответникът е дал повод за завеждане на 1 делото, тъй като извънсъдебно е претендирал процесните вземания от ищеца и дори е прекъснал електроподаването до имота му, съответно не намира приложение чл. 78, ал. 2 от ГПК, а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. А. е приел за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и броя проведени заседания.

Ответникът е подал молба с искане за изменение на решението в частта за разноските, като отново е изложил съображения, че не е дал повод за завеждане на делото и че адвокатското възнаграждение на адв. А. е прекомерно.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е изложил съображенията, изложени и в решението по отношение на възраженията на ответника.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят изцяло от въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното определение. С оглед изложеното в частната жалба следва да се добави следното:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е дал повод за завеждане на делото. Установените по делото /вкл. с изходящи от ответника писмени доказателства/, а и безспорни факти, че ответникът е изключил електрозахранването към имота на ищеца поради неплащане именно на задълженията, чието погасяване по давност се признава в настоящото производство, като впоследствие е отказал възстановяване на електрозахранването и пререгистрация на партидата на името на ищеца до плащане на сумите по тези задължения, сам по себе си е достатъчен за извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като при развилите се между страните отношения единствената законова възможност на ищеца да се освободи от приложената му от ответника извънпроцесуална принуда, приложена именно с оглед плащане на сумите по процесните задължения, е предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по тези задължения. Цитираната от ответника съдебна практика /за която следва да се отбележи, че не е задължителна/ не налага различен извод, тъй като съгласно приетото в нея, за да не е дал повод за завеждане на делото, ответникът следва да не е разполагал с възможност за извънпроцесуална принуда. В случая той не само разполага с такава възможност, но и я е използвал, като е приложил извънпроцесуалната принуда. С оглед изложеното не следва да се обсъждат останалите доводи на ответника, изложени в тази връзка частната жалба.

Неоснователни са и доводите за прекомерност на присъденото в полза на адв. А. възнаграждение. Както е прието и от първоинстанционния съд, съгласно актуалната практика на СЕС, цитирана и от ответника, съдът не е обвързан от размерите, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., но това не изключва възможността наредбата да бъде ползвана като ориентир. Имайки предвид горното и с оглед релевантните за определяне на размера на 2 възнаграждението факти, обсъдени от първоинстанционния съд, същият е приел, че възнаграждение от 501.55 лв. не е прекомерно, като този извод се споделя и от въззивния съд. Следва да се отбележи в тази връзка, че практиката на СЕС не предвижда във всеки един случай, в който е наведено възражение от насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът да намалява същото, вкл. и под минимума по наредбата, само поради факта на направеното възражение. Практиката на СЕС предвижда, че само в случаите, в които съдът прецени, че възнаграждението е прекомерно и/или дори в минималния размер по наредбата би било прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, при преценката си в какви граници да го намали той не е обвързан от минималния размер по наредбата, тъй като присъждане на възнаграждение дори в този минимален размер не би обслужило легитимни цели. Настоящият случай не е такъв – съдът намира, че възнаграждение в размер на 501.55 лв. не е прекомерно, съответно не следва да обсъжда неговото намаляване, вкл. във връзка с минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и с практиката на СЕС в тази връзка.

С оглед гореизложеното определението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото производство.

С оглед изхода на делото ответникът по частната жалба би имал право на присъждане на разноски за настоящото производство, но такива не се претендират.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 140 от 16.03.2025 г. по гр. д.

№ 814/2023 г. по описа на РС – Сливница, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3