Определение № 559 от 30.06.2020, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 1660/2019
- Вид
- Определение № 559
- Подписан
- 30.06.2020
- Състав
- СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН
Други актове по делото
- Разпореждане № 523 от 31.01.2020 · СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН
- Решение № 260003 от 25.08.2020 · СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /30.06.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 30.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1660/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Екатерина Ралчева, против Н.Ж.Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги и имал задължения за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Изгрев”, бл. 416, вх. Б, ап. 3. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитали по партида с клиентски № 1738375, включващ абонатен номер 1738375 и абонатен № 1738376. Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури били описани в справка за недобора на частен абонат № 1738375 до 22.02.2019 г. и справка за недобора на частен абонат № 1738376 до 22.02.2019 г. Твърди, че съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил, а съгласно чл.
ЗЗ, ал. 2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 831.16 лева, представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 05.06.2012 г. до 04.12.2018 г., отчитани по партида с абонатен номер 1738375, както и сумата от 286.30 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 831.16 лева за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 26.02.2019 г. до окончателното плащане; сума в общ размер на 212.88 лева, представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 05.06.2012 г. до 04.12.2018 г., отчитани по партида с абонатен номер 1738376, както и сумата от 54.57 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 212.88 лева за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 26.02.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед № 1735 от 28.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.г.д. № 3153/2019 г. по описа на РС – Варна. Претендира разноските в настоящото и в заповедното производство. Посочва банкова сметка *** „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, по която могат да бъдат платени всички суми, предмет на настоящото производство, а именно: „Централна кооперативна банка” АД, IBAN ***; BIG CECBBGSF.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
В отговора се изразява становище за допустимост на исковата молба, но счита същата за неоснователна.
Оспорва се дължимостта на процесната сума с твърдението, че между страните по настоящото дело не е бил сключван договор за предоставяне на услуги от ищеца и през визирания период ответникът не е бил потребител на ВиК - Варна. При условията на евентуалност се излага следното:
Твърди се, че количеството доставена вода и свързаните с нея услуги, не са реално доставени, а са произволно начислени от ищеца. Водомерите по които същата е била начислена не са преминали през последваща метрологична проверка, поради което и начисленото количество доставена вода се явява неточно измерено, съответно не се дължат и търсените парични суми.
Част от сумите не били дължими и за период по-голям от три години със задна дата считано от 22.02.2019 г. поради погасяване по давност. Същото се отнасяло и по отношение на лихвите.
В исковата молба било посочено, че ответникът е титуляр на партида с клиентски номер 17383, включваща абонатен номер 1738375 и абонатен номер 1738576, а за последния не била представена справка за недобора.
Не били представени и фактурите в техния оригинален вид с оглед установяване наличието на задължителните им реквизити, като по този начин ответникът бил лишен от възможността да направи възражение за тяхната валидност, респективно и съдът по реда на косвения контрол да извърши преценка за същото. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска, като необоснован и недоказан.
Претендира разноски.
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване се отделя обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Изгрев”, бл. 416, вх. Б, ап. 3.
Не са налице други факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената тежест:
По исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника/потребител с клиентски № 1738375, включващ абонатен номер 1738375 и абонатен № 1738376, т.е. да установи вземанията си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, изправността си – изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената ВиК услуга за процесния период в твърдяното количество за обект, находящ се гр. Варна, ж.к. „Изгрев”, бл. 416, вх. Б, ап. 3, както и че през този период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ и общите условия. Следва да докаже твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми и че монтираните на обекта на потребление водомери са метрологично годни. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност (ако има такива).
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията си.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми и че монтираните на обекта на потребление водомери са метрологично годни, както и за наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
По иска по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главните дългове и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричните задължения.
Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за падежите на претендираните главници.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба документи, са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото за послужване частно гр. дело № 3153/2019 г. по описа на РС - Варна.
По искането за допускане на ССчЕ съдът ще се произнесе в о.с.з след уточняване на задачите по т. 2 и т. 6, доколкото вземанията по чл. 86 от ЗЗД в заповедта и в исковата молба са посочени като обезщетение за забава за плащане на съответната главница - 831.16 лева и 212.88 лева, а не като общ сбор от обезщетения (лихва) за забава върху всяко месечно задължение, като при това за всяка една от акцесорните претенции - 286.30 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 831.16 лева и 54.57 лева, представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 212.88 лева са посочени и съответните периоди - за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г. и за периода от 16.06.2014 г. до 22.02.2019 г., а при формулиране на задачите по т. 2 и т. 3 периодите са от съответния падеж на съответното месечно задължение до 22.02.2019 г.
По доказателствените искания на ответника:
Такива не са заявени.
На страните следва да се разяснят и последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл.
238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3