Решение № 664 от 17.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. София , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500813 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 08.12.2020г по гр.д. № 6846/2018г СГС, ГО, І-6 състав е осъдил ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД да заплати на С. К. С. и А. П. Д. , на всеки от тях, сумата от по 200 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Г. С. С., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 16.08.2017г от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение за сумата над 200 000лв до 250 000лв , претендирани от всеки ищец. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия . С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано, в частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за сумата от по 100 000лв за всеки ищец, както и в отхвърлителната част.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане” АД в осъдителната част за сумата над 100 000лв, с твърдение за 1 неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищците, вреди. Поддържа, че неправилно СГС е приел, че по делото не установено съпричиняване на увреждането от страна на починалия.

Поддържа, че справедливото обезщетение за неимущствените вреди , претърпени от ищците възлиза на сумата от 150 000лв и към него следва да се приложи 1/3 съпричиняване. Моли апелативния състав да отмени решението на СГС в обжалваната част изцяло и да отхвърли предявените искове за сумата над 100 000лв за всеки ищец. Претендира разноските , направени по делото.

Ищците, въззиваеми по делото, представлявани от адв. М. , са депозирали отговор на въззивната жалба, с който поддържат, че жалбата е неоснователна.

В о.с.з. въззивникът-застраховател се представлява от юрк. К., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена изцяло. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззиваемите – ищци С.С. и А.Д. , представлявани от адв. М., оспорват въззивната жалба на застрахователя. Поддържат, че решението е правилно и законосъобразно. Считат, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е в справедлив размер , както и че правилно СГС е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на починалия. Претендират разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде отменено в обжалваната част по следните 2 съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се у станови, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за сумата от 100 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , дължими се на всеки ищец от ответника на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че „ДЗИ-Общо застраховане” АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищците за причинените им вреди от ПТП настъпило на 16.08.2017г, причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на дължимото се обезщетение на ищците за доказаните неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД . Спорен е и въпроса за наличието и обема на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

По делото е установено, че починалият Г. С.- син на ищците, към момента на смъртта си, настъпила вследствие на ПТП на 17.08.2017г е бил на 15 години. Към този момент ищците са били на около 45години.

По делото от разпита на свид. Д. Г. се установява, че познава семейството на ищците , че ищците имат собствена къща и пет деца, които гледат с любов. Свидетлят установява, че починалият е бил най- малкото дете, че е ходил редовно и е завършил училище. Според свидетелят Г. бил възпитаван да бъде честен, да не краде и да подражава на родителите си, да работи. Установява още,че като на най- малкия му се 3 отделяло най-много внимание. Свидетелят установява,че е присъствал, когато докарали от Пловдив починалия Г.. Ищците били съкрушени и отчаяни. Постоянно плачели, припадали, имало линейки, доктори. След загубата на сина им животът им се преобърнал. Преди това били щастливи и весели, а след това станали отчаяни и постоянно плачели. Според свидетеля след инцидента ищците не са контактни, отказали на свидетеля и работа, и седянка. Според свидетеля С. говорел, че ще сложи край на живота си . Установява,че ищците не са се възстановили след смъртта на техния син.

Свидетелят П. И. установява, че ищците сами си гледали децата , а починалият Г. бил най-малкия и глезения. Свидетелят установява ,че след трагедията родителите на Г. постоянно плачат, но се крият от другия си син Р., който е причинил катастрофата.Според свидетеля когато разбрали за смъртта на сина си ищците паднали, дошли линейки за тях, сложили им инжекции, дали им хапчета под езика. Свидетелят установява,че ищците всяка събота и неделя ходят на гроба на Г. , наливат му вода, носят цветя и плачат. Установява още,че С. е искал да се убие, защото не можел да понася тази болка. Според свидетеля здравословно ищците не са добре, странят от контакт с другите хора, приказват за сина си и плачат.

Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се. Свидетелите дават информация за факти, които лично са възприели. Показанията им са житейски логични, не се опровергават от доказателства по делото и съдът счита,че същите могат да съдат кредитирани.

Предвид изложеното – настъпилата внезапна смърт на дете, младеж здрав, обичан от родителите си, най- малко дете отглеждано, както се у становява, с много любов и грижи, като съобрази обстоятелството , че детехо е живяло със своите родители в тяхната къща, че са споделяли общо ежедневие , създадени са навици в ежедневието и в бита, които внезапно са прекъснати , като съобрази необратимостта на загубатаза родитеите, шока от смъртта на най-малкото им дете, непреодоляната още мъка, променения живот на ищците- свидетели установяват , че от весели хора са се затворили в себе си и не излизат от мъката си съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищците за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от по 150 000лв за всеки ищец. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази периода на настъпване на вредата, така и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните икономически условия в страната, доколкото обезщетението не следва да служат за неоснователно обогатяване.

4

По отношение на съпричиняването на увреждането

С отговора на исковата молба ответникът – застраховател своевременно е направил възражение за съпричиняване на увреждането, поради това,че починалият не е ползвал обезопасителен колан , пътувайки в автомобил при настъпването на ПТП.

Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

В о.с.з. на 24.09.2019г е изслушана свид. М. С. , сестра на водача на процесното МПС и на починалия Г., у становява, че е пътувала в лекия автомобил заедно с братята си, когато е станало произшествието. Свидетелката установява, че седяла по средата на задната седалка, брат й Г. седял до нея в дясно, а вляво и зад водача седяла А. Г..

Свидетелката установява,че при ПТП автомобилът започнал да се обръща надясно, при което А. паднала върху нея, а двете върху Г.. Свидетелката заявява, че не помни добре, но мисли, че Г. бил с колан.У становява,че когато излязла от колата Г. бил на земята, като мисли,че друг го е изкарал от колата, но не е сигурна.

По делото е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. Д., който у становява, че ПТП е настъпило катол.а. рено, в който е пътувал починалият Г. се е движил със скорост от около 74 км/ч, когато водачът отклонява вниманието си , губи контрол над управлението на автомобила и автомобилът напуска платното за движение, преобръща се, удря се в дясната си част и се преустановява по таван.

Изслушана е СМЕ, изготвена от в.л.д-р М., който установява, че Г. е получил при ПТП съчетана травма , като причината за смъртта на Г. е открита черепно-мозъчна травма .

В о.с.з. вещото лице сочи още, че черепно-мозъчната гравма на починалия Г. е била в ляво, тежка и довела до смъртта му.

От приетата по делото КСМАТЕ се установява, че процесният автомобил е оборудван с триточкови инерционни колани за предните седалки, за задните седалкитриточкови са коланите за ме стата зад водача и пасажера до него, а за мястото в средата-коланът е двуточков. Вещите лица сочат, че само по уврежданията не може да се определи дали по време на ПТП, пострадалият е бил или не с правилно поставен предпазен колан. Според вещите лица няма данни дали пострадалият е получил травми вътре в колата или при изпадането си навън. По-вероятно е да са от изпадането навън, 5 като съображението е,че останалите в колата пътници не са имали тежки увреждания.