Решение № 242 от 02.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 266978/16.12.2021 г. по гр.д. № 14181/2019 г. на СГС, І-27 състав са осъдени Н. К. К. и М. Н. К. да заплатят на „Юробанк България“ АД, на основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, частично дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит HL 39312 от 24.06.2008г., както следва: главница в размер на 52 950,47 швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва за редовен кредит в размер н а 8152,07 швейцарски франка за периода от 30.11.2016г. до 30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба; мораторна лихва в размер на 6555,61 швейцарски франка за периода от 10.11.2016г. до 21.10.2019г.; такси в размер на 1128,74 швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до 30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба и застраховки в размер на 288,65 швейцарски франка за периода от 01.12.2014г. до 30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба.

Със същото решение са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД против Н. К. К. и М. Н. К. с правно основание чл.124 ал.2 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца частично дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит HL 39312 от 24.06.2008г., както следва: главница – за разликата над 52 950,47 швейцарски франка до 59 259,26 швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата; договорна лихва за редовен кредит – за разликата над 8152,07 швейцарски франка до 12 042,92 швейцарски франка за периода от 30.11.2016г. до 30.10.2019г. - датата на 1 подаване на исковата молба; мораторна лихва – за разликата над 6555,61 швейцарски франка до 7895,65 швейцарски франка за периода от 10.11.2016г. до 21.10.2019г.; такси - за разликата над 1128,74 швейцарски франка до 1268,57 швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до 30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба.

С определение от 19.04.2022 г. СГС е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил ответниците да заплатят на “Юробанк България„ АД сумата 9976.85 лева – направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.

Двамата ищци са подали поотделно въззивни жалби.

Ищцата Н. К. К. е депозирала въззивна жалба против решението на СГС в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и при противоречиво прилагане на материалноправните разпоредби. Сочи, че чл. 1 от процесния договор за кредит, според който й е отпуснат кредит в левова равностойност на швейцарски франкове е неравноправна клауза и я поставя в крайно неравноправно икономическо положение. Обстоятелството, че кредитът бил отпуснат при един курс на швейцарския франк, а се погасявал при друг негов курс и липсата на информация относно възможното развитие на този курс довели жалбоподателката до невъзможност да заплаща вноските от средата на 2011 г. Банката в нито един момент от развитие на кредитното правоотношение не я уведомила за развитието на валутните и икономически тенденции, което пряко се предполагало от чл. 23, ал. 2 от договора за кредит. Това създавало възможност банката по всяко време произволно да определя лихвените проценти. Ищцата добросъвестно изпълнявала задълженията си, а обратно – банката проявявала недобросъвестност и нежелание да предложи разрешение на проблемите по казуса и направила възможно извънсъдебното му разрешаване.

Поддържа още, че не се доказвало право на банката да претендира вземането си на основание предсрочна изискуемост. Не били предсрочно изискуеми вноските, падежирали до момента на обявяване на предсрочната изискуемост. Длъжниците не били и законосъобразно уведомени за обявяването на предсрочната изискуемост.

Изложени са и доводи, касаещи установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, каквато не е хипотезата в настоящото производство (предявен е осъдителен, а не установителен иск). Прави се искане обжалваното решение в съответната част да бъде отменено и исковете изцяло отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Н. К. от „Юробанк България“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Въззивна жалба против първоинстанционното решение е депозирал и ответникът М. Н. К., с която го обжалва в осъдителната му част. Жалбоподателят твърди, че същото е неправилно и необосновано, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че погрешно СГС приел, че ответниците дължат солидарно към банката. Докладът на съда бил непълен и неясен. Исковата молба била нередовна. Било направено и възражение за погасяване на част от вземанията на банката по давност, което не било обсъдено от първата инстанция. Съдът не обсъдил и направените възражения за неравноправност на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, и чл. 6, ал. 2 от договора за кредит. Ако бе ги осъдил съдът би достигнал и до извод, че условията на чл. 18, ал. 2 от договора за кредит за обявяване на предсрочна изискуемост не са настъпили. На отделно основание предсрочна изискуемост не била настъпила и поради невалидно направено изявление за предсрочна изискуемост, защото към 05.04.2009 г. не бил налице обективният факт на неизпълнение. На следващо място се сочи, че като приел за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит съдът достигнал до погрешни правни 2 изводи. Тази нищожност водела до извод, че задължението следва да се погасява в левове, а като претенирала вземането в швейцарски франкове банката направила невъзможно присъждането в левове при съобразяване на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК, поради което само исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат се доводи, че правото на банката да обяви предсрочна изискуемост е било погасено, защото то възникнало още на 03.07.2011 г., когато настъпил падежа на трето поред непогасена вноска. Не можело да се претендира едновременното заплащане на договорна и мораторна лихва след прекратяване на договора, както и такси за обслужване. Недопустимо било и начисляването на лихва върху лихва. Моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на М. К. от „Юробанк България“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

М. К. е депозирал и частна жалба против определението на съда по чл. 248 ГПК с оплаквания, че съдът не съобразил, че представеното платежно относно разноските за адвокатско възнаграждение не доказвало реално плащане, а само реално платените разноски били дължими. Иска се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно.“Юробанк България“ АД е депозирала отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

По въззивните жалби

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Юробанк България“ АД твърди в исковата си молба, че по силата на Договор за потребителски кредит HL 39312 от 24.06.2008 г., сключен между „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД от една страна и от друга страна – Н. К. К. и М. Н. К. кредитополучатели, банката предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва: 1/ равностойността в швейцарски франкове на 7220 лв. по курс купува швейцарския франк към лева на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на потребителски кредит към същата банка, произтичащ от сключен между кредитополучателя и банката договор, както и 2/ равностойността в швейцарски франкове на 67 780лв. по курс на швейцарския франк към лева на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита за текущи нужди. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл.5 от договора бил 300 месеца.

Кредитът, съгласно чл.2 ал.1 от договора за потребителски кредит, се усвоявал по сметка на кредитополучателя Н. К. в „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД. С банково бордеро № 8854685/03.07.2008г. по банковата сметка на ответницата, 3 посочена в исковата молба, в „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД банката превела сумата от 62 994 швейцарски франка.

Съгласно чл.28 ал.1 от договора, банката и кредитополучателят се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл.на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД - гр. София или на други финансови или нефинансови институции или дружества, вкл.такива, чиято дейност включва секюритизация.

На 05.08.2008 г. между Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. По силата на този договор и чл.28 от Договор за потребителски кредит № HL 39312 от 24.06.2008 г., всички вземания по жилищните кредити, заедно с всички обезпечения, сключени с „Българска Пощенска Банка“ АД са прехвърлени н а Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. На основание чл.3 вр. чл.1 от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД встъпва в правата на удовлетворения кредитор „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД по Договор за потребителски кредит № HL39312 от 24.06.2008 г.

Банката уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 15.03.2010 г. и с нотариална покана рег.

№ 3497 том 2, № 56 от 19.04.2019г. на нотариус М. С., получена лично от М. К. и нотариална покана рег.№ 746, том 1 № 80 от 01.02.2018г. на нотариус М. С., връчена на Н. К..

Към Договор за потребителски кредит HL39312 от 24.06.2008 г. имало сключено Допълнително споразумение от 02.07.2008 г., Допълнително споразумение от 15.03.2010 г. и Допълнително споразумение от 20.05.2011г., представляващо неразделна част от договора.

По силата на т.III от Допълнително споразумение от 15.03.2010 г., чл.3 от Допълнително споразумение от 20.05.2011 г., страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дали своето съгласие, упълномощили и оправомощили кредитора.

Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението станал в размер на 63 689,04 шв.франка, което се установявало от приложените към исковата молба банкови бордера, установяващи извършените усвоявания и погасяване на просрочените суми.