Решение № 2137 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2137 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100505144 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20001522/07.01.2022 г., постановено по гр. д. № 65581/20 г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в, е уважен предявения от Л. Н. Д., ЕГН **********, срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1145,70 лева, предявен като частичен иск от общо твърдяната сума в размер на 1644,80 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на реализирано ПТП на 03.07.2020г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна 1 във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е притезанието на ищеца с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на имуществените вреди настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 03.07.2020 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият отговорността на застрахователя, респективно притезанието на увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования, което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.

Спорен между страните е единствено размера на причинените имуществени вреди.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е 2 обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Съгласно заключението по приетата САТЕ, която съдът кредитира като обективна и правилна, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, действителната стойност на претърпените от ищеца имуществени вреди се равнява на сумата от 1 520, 10 лева, която стойност е получена при съобразяване със средните пазарни цени в какъвто смисъл е и цитираната по-горе практика. От заключението и установения механизъм по-който не се спори в настоящата инстанция, се установява, че е налице причинно-следствена връзка между деликта и доказаните имуществени вреди. По делото е установено, че ответникът е заплатил част от претендираното обезщетение в размер на 374,40 лева, като ищецът е поискал изменение на иска до уважения от съда размер -1145,70 лева.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 500 лева.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20001522/07.01.2022 г., постановено по гр. д. № 65581/20 г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в;

ОСЪЖДА З ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Л. Н. Д., ЕГН **********. сумата от 500 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4