Решение № 1053 от 12.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. Бургас, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501503 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. №28142/26.07.2023г от А. П. П. чрез Адвокатско дружество „Трендафилова и Г.“ със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Г.С.Раковски“ № 7, офис 2, партер срещу Решение №1564/12.07.2023г. по гр.д.№ 212/2023г. по описа на PC-Бургас, с което са отхвърлени предявените от А. П. П. против Пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 и чл.128, т.2 КТ 1) за признаване за незаконно на дисциплинарно наказание

„уволнение“, наложено със

Заповед

№822/11.11.2022г. и за отмяната му; 2) за присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода от 14.11.2022г. до 23.01.23г. в размер на 5175,87 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3) за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 199,34лв. неправомерно удържана от трудовото му възнаграждение за месец август 2022г. С решението ищецът е осъден да заплати разноски в размер на 100 лв.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е необосновано и не почива на събраните по делото доказателства. Сочи се, че изброените в заповедта за уволнение нарушения, касаят гражданския договор, който 1 ищецът е сключил с въззиваемото дружество, а не трудовият, и районният съд не е разграничил това. Поддържа, че нареждането на работодателя за изпълнение на определени цели-продажби, всъщност е свързано с изпълнение на гражданския договор. Оспорва да е доказано неизпълнение на законните нареждания на работодателя във връзка с издадената заповед за командироване в гр. Р. като развива подробни съображения. Намира за недоказано посоченото в заповедта и приетото от съда системно неуплътняване на работното време през периода 13.09.2022 г. - 02.11.2022 г., както и че наред с това, за същия период не е изпълнявал възложената му работа. Навежда доводи, че са налице множество пропуски при провеждане на процедурата за дисциплинарно наказание - уволнение. Сочи, че не са налице предпоставките за налагането му, не са налице тежки нарушения на трудовата дисциплина, които в съвкупност да доведат до налагане на най тежкото трудово наказание. По отношение на удържаните от ответника суми счита, че същите са удържани неправомерно, тъй като разходите за транспорт са веднъж направени от него и втори път са удържани от трудовото му възнаграждение, което е недопустимо. По същество от съда се иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски и за двете инстанции. Не се релевират доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ АД, чрез своя процесуален представител адв. Р. Георгиева, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Аргументира се становището, че съдът е анализирал всички относими обстоятелства и след преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до правилен извод за законосъобразност на проведеното уволнение и на процесната заповед, като е приел за доказани всички дисциплинарни нарушения, сочени в заповедта за уволнение. Счита за правилен извода на съда, че причините за командироването са въпрос на преценка по целесъобразност от страна на работодателя. Относно продажбените цели (таргети), които въззивникът е следвало да изпълнява излага, че за тях служителите са били уведомявани чрез изготвяне и оповестяване от ръководството на съответни нареждания, както и чрез индивидуални мейли. Сочи, че по делото е установено по безспорен начин, че продажбените планове и цели, важат именно в рамките на трудовото правоотношение и не касаят гражданския договор, сключен между въззивника и въззиваемия. Заявява, че начинът, по който работодателят следва да уведоми служителите за приетите от него едностранни актове относно продажбените планове и цели е поставен изцяло в преценката работодателя. Съдът съвсем логично и обосновано е достигнал до извода за неизпълнение на определения от работодателя обем продажби като самостоятелно проявление на посоченото в процесната заповед основание по чл. 187, ал.1, т. 3 КТ. Поддържа за правилен извода на съда за доказаност на основанието по чл. 187, ал.1, т.1, пр, 4 КТ - системно неуплътняване на 2 работното време в процесния период. Оспорват се твърденията на въззивника за наличие на пороци в процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение. Обобщава, че дисциплинарните нарушения, установени със заповедта за уволнение, с оглед на техния вид, системност и многобройност, в достатъчна степен са мотивирали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По отношение твърдението за неправомерно удържани суми от трудовото възнаграждение сочи, че удържаната сума от 199,34 лева е за надлимитни транспортни разходи, както и удържаната „в повече“ сума от 1,67 лева, спрямо сумата от 197, 67 лева е била върната на въззивника, поради което претенцията на въззивника и в тази част е неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в цялост. Претендира разноски по делото. Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание страните се представляват чрез техните процесуални представители като нямат възражения по хода на делото и по същество поддържат депозираните от тях въззивна жалба, съответно отговор на въззивната жалба.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, съдът проверява валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми. Решението е валидно и допустимо постановено.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от А. П. П. против Пенсионно-осигурителна компания „Доверие“ АД.

Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество като със Заповед от 11.11.2022г. му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради следните нарушения - неизпълнение на законни нареждания на работодателя и по-конкретно на Заповед от 09.09.2022г. за командироване в областен офис в гр. Р., системно неуплътняване на работното време през периода 13.09.2022г.-02.11.2022г. като работодателят е приел, че служителят не е изпълнявал задължението си да планира и отчита дейността си в системата CRM и неизпълнение на възложената работа в периода от 13.09.2022г. – неосъществяване на необходимия брой презентации, пред корпоративни и индивидуални клиенти, на пенсионни продукти на фондове, управляване от компанията, което е довело до непостигане на целите, определени в месечния план за брой продажби, както и неизпълнение на други задължения, произтичащи от длъжностната му характеристика. Сочи, че на 20.02.2020г. е сключил Трудов договор №* с 3

ПОК „Доверие“ АД за длъжност Заместник директор „Дигитални продажби“ в Областен офис Бургас 2 и с място на работа територията на гр. Б. Договорът бил безсрочен като постъпил на работа на 24.02.2020г. Заедно с трудовия договор подписал и длъжностна характеристика. Няколко месеца по-късно подписал и граждански договор №***/14.09.2020г. като към него има сключени и два анекса – Допълнително споразумение от 31.12.2020г и Допълнително споразумение от 31.03.2022г. По отношение на издадената командировъчна заповед твърди, че същата е сведена до знанието му късно, че са били налице семейни причини, поради които не му е било възможно да пътува или да отсъства за такъв дълъг период, не е налице нужда на предприятието, която да налага командироването, а същото е било с цел обучение. По отношение неуплътняване на работното време и неизпълнение на възложената работа в периода 13.09.2022г. -02.11.2022г. излага, че не е било налице задължение за него да планира активностите си в системата CRМ. Оспорват се твърденията, че не е привлякъл нови консултанти. Твърди допуснати нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. По същество моли за отмяна на наложеното наказание – дисциплинарно уволнение, за присъждане на обезщетение за времето през което работникът е останал без работа за 6 месеца и за осъждането му да заплати сумата от 199,34лв. представляващи неправомерно удържана сума от заплатата за м. август.

В срока за отговор ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни и е поискал същите да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е отхвърлил предявените искове като е приел, че не са налице нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а по същество са доказани посочените в заповедта нарушения. По отношение на командироването на ищеца е приел, че въпросът относно наличието на нужди на предприятието, които да налагат служителя да бъде командирован извън мястото на постоянната му работа е такъв по целесъобразност и е предоставен на преценката на работодателя, която не подлежи на оспорване от служителя, както и на контрол за законосъобразност, а и посочените от ищеца причини не представлявали обективна пречка за изпълнение на заповедта. По отношение на нарушението „неуплътняване на работното време за периода от 13.09.2022г. до 02.11.2022г. съдът е приел, че от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът не е отчитал дейности в CРM, които да формират заетост в рамките на 8-часов работен ден. По отношение на твърдяното нарушение за неизпълнение на възложената работа за периода от 13.09.2022г. до 02.11.2022г. е посочил, че служителят не е изпълнил възложения с разпореждане №6/16.02.2022г. от работодателя план за продажби за 2022г., съответно на продажбите за процесния период.

Предвид тези си изводи е отхвърлил иска за признаване уволнението, извършено със заповедта за незаконно, съответно иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа за 6 месеца. Отхвърлил е и иска за 4 заплащане на удържаната сума за надлимитни транспортни разходи, доколкото с оглед заключението на вещото лице не били установени неизплатени в полза на ищеца суми.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

По делото не се спори, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по Трудов договор от №1865/20.02.2020г., по което ищецът е заемал длъжността Заместник директор „Дигитални продажби“ в Областен офис Бургас 2, съществувало е и гражданско правоотношение по договор №***/14.09.2020г., както и че със Заповед №822/11.11.2022г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", а трудовото му правоотношение с ответника е прекратено.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът намира следното:

В производството по оспорване на законността на уволнението, в тежест на работодателя е да установи наличието на посоченото от него в уволнителната заповед основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и съществуването на потестативното му право на едностранно прекратяване на трудовия договор на ищеца, чрез налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.

Нормите на чл. 194 от КТ, свързани със задълженията на работодателя за изслушване, приемане на обяснения на работника/служители преди налагане на наказанието и оценка на събраните доказателства, както и на чл.

195, ал. 1 КТ относно съдържанието и връчването на заповедта за уволнение са императивни, поради което съдът следи служебно за прилагането им. В настоящия случай съдът счита, че процесната заповед за уволнение е достатъчно мотивирана, съдържа подробно изложение на нарушенията, които са достатъчно конкретизирани, както и е посочен законовият текст, въз основа на който се налагат.