Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 02.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6864/2025
Вид
Решение № 261
Подписан
02.04.2026
Състав
МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Перник, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Гражданско дело № 20251720106864 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД- гр. Бургас срещу С. Д. И. за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 385,49 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, дължими по издадени фактури за периода от 25.07.2024г. до 25.02.2025г., с отчетен период но фактури от 24.08.2022г. до 24.01.2025г. до водоснабдявани обекти е административен адрес: ******************** и ******************** и със заведена партида в базата данни е абонатен № *************, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането и сумата от 41,15 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 25.08.2024 г. до 16.05.2025 г.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за следните водоснабдявани обекти е административен адрес: ******************** и ******************** и със заведена партида в базата данни е абонатен № ************* Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната страна била задължено лице и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги.

Пояснява се, че съгласно клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и 1 разпоредбата на чл. 32, ал. 4. предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало но електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Водомерите са разположени в имота, поради което клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до водомерите. Използването на електронно устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет.

При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира. че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. Съществува и възможност за т.нар. „самоотчет”, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора, като „от клиента”. Когато има записване „без водомер“ количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл.39 ,ал.5,т. I на наредба №4. Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от представената копие от справка-извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим па работа на електронното устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия е допустимо за обекти, имащи сезонен характер, да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Съгласно чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се включва цялото количество доставено вода до централния водомер на имота. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР с решение №БГ1-Ц-17/29.07.2022г., с решение №Ц32/30.12.2022г., с решение ЖД-29/22.12.2023 г., с решение №Ц-30/19.12.2024г.

Ответникът С. Д. И. е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Бездействието на потребителя по отношение на плащането поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си съгласно описаните в фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Неизпълненото задължение по всяка фактура поставя автоматично ответник в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. В това отношение, съобразно клаузата на чл. 44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Върху тези сумите по всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Сочи се, че общият размер на 2 обезщетението за забавено плащане на претендиралите с настоящия иск главници в размер на законната лихва е равно на сумата от 41,15 лева от 25.08.2024г. до 16.05.2025г..

Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение.

Няма спор между страните, че в исковия период ответницата е била собственик на процесните имоти, като от представените платежни нареждания се установява, че процесните претенции за главница и лихва и разноски в заповедното производство са заплатени изцяло в хода на процеса – на 24.02.2026 г. Ответницата в съответствие с доказателствената тежест, която й е възложена, установява извършено плащане на претендираната с исковата молба сума за главница и лихви, направено след завеждане на ИМ, с което е погасила задължението си, така, както се претендира в настоящото производство. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и исковете за главница и мораторни лихви следва да бъдат отхвърлени, като погасени поради плащане. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отчете извършеното цялостно плащане на дължимите суми за главница и лихви и исковете за тях следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумите по делото следва да бъдат изчислени в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл.

13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България).

По разноските:

3

Плащането в хода на процеса е равносилно на конклудентно признание на иска.

Същевременно осъщественото в хода на процеса плащане не се отразява на отговорността за разноски на ответника, независимо, че ответникът е признал иска, тъй като той е дал повод за спора, т.е. липсва другото кумулативно изискване по чл.

78, ал. 2 ГПК. Поради изложеното право на разноски в производството има ищецът Ищецът доказва разноски в производството в общ размер на 192,48 евро, от които 153,98 евро - юрисконсултско възнаграждение и 38,35 евро - държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“

ЕАД, с ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3 срещу С. Д. И., ЕГН **********, обективно кумулативно предявени искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 197,10 / сто деветдесет и седем евро и десет цента/ евро, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, дължими по издадени фактури за периода от 25.07.2024г. до 25.02.2025г., с отчетен период но фактури от 24.08.2022г. до 24.01.2025г. до водоснабдявани обекти е административен адрес: ******************** и ******************** и с абонатен № *************, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането и сумата от 21,04 / двадесет и едно евро и четири цента/ евро, представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 25.08.2024 г. до 16.05.2025 г., като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК С. Д. И., ЕГН ********** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, с ЕИК: 812115210, сумата 192,48 / сто деветдесет и две евро и четиридесет и осем цента/ евро – разноски пред Районен съд-Перник.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02505 по описа за 2025 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4

5