Решение № 757 от 26.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Видин, 26.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320101231 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на ЗД „БУЛ ИНС” АД – София против В. М. И. от гр. ******, с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 05.05.2017г. в района на гр. ******, на бул. ****** и ул. ******, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Ауди А3 с рег. № ВН**** ВТ, собственост на С. А. Й., управлявано от В. М. И., който реализира ПТП поради движение с несъобразена скорост. Причините за произшествието се дължат противоправно поведение на ответника. Посочва се, че в автомобила на предната седалка е пътувал Д. А.

Н., който е получил травми от ПТП, изразяващи се в контузия на десния бъбрек с подкапсулен кръвоизлив, множество пуквания по предна и задна повърхност на бъбрека, поголямо разкъсване в горната част на бъбрека и контузионно огнище в долния плюс, представляваща средна телесна повреда. Заведена е щета № 1710026203. Представено е решение по НОХД № 782/2019г. по описа на РС – Видин. Посочва се, че след разглеждане на документите, застрахователното дружество е определило обезщетение в размер на 16 500.00 лева на пострадалия Д. Н. и след сключено споразумение с него, е изплатил обезщетението на 29.10.2020г. Ответникът е управлявал МПС към момента на ПТП без съответното свидетелство за управление. Въпреки поканата да заплати обезщетението, ответникът не е сторил това.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 16 525.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по делото.

1

Ответникът в срока за отговор, чрез назначен особен представител, е оспорил исковата претенция като неоснователна. Наведени са доводи, че към момента на ПТП, ответникът не бил способен да разбира и ръководи постъпките си и не следва да отговаря за причинените вреди. Оспорена е причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Оспорено е представеното извлечение за извършено плащане на обезщетението, като негодно писмено доказателство. Оспорено е, че не е ясно така претендираната сума какви вреди обхваща.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и приети са съдебноикономическа и и съдебно – медицинска експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 112/17г. от 05.05.2017г., съставен от Н. А. – мл. автоконтрольор на 05.05.2017г. около 20.30 ч. в гр. ****** на бул.

****** - ул. ****** е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Ауди“, модел А3 с рег. № ВН****ВТ, управляван от ответника. В протокола за ПТП е посочено, че водачът на лекия автомобил губи контрол над автомобила поради движение с несъобразена скорост и се блъска в пътен знак. При ПТП е пострадало лицето Д. А. Й. . Посочено е, също че лекият автомобил има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, а лицето, управлявало автомобила е неправоспособен и е напуснал ПТП.

Със споразумение по НОХД № 782/2019г. по описа на РС – Видин, сключено между ответника и РП – Видин, ответникът се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1 б „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, за нарушение на правилата за движение по ЗДвП , вследствие на което е причинил настъпване на ПТП на 05.05.2017г., при което е пострадало лицето Д. А. Н., като му е причинил временно разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда, изразяващо се в контузия на десен бъбрек с подкапсулен кръвоизлив, множсетво фисури / пуквания/ по предна и задна повърхност на бъбрека, по –голямо разкъсване в горната част на бъбрека и контузно огнище в долния полюс, които травматични увреждания изискват навременна, специализирана медицинска помощ и оперативна намеса, тъй като е невъзможно спонтанно оздравяване, без усложнения. На подсъдимия – ответника по делото е наложено наказание „пробация“.

От представените по делото два броя епикризи от 10.05.2017г. и 19.06.2017г., от УМБАЛСМ „Пирогов“ – София, отделение Детска урология, се установява, че на пострадалото лице , са извършени две операции – на десния бъбрек и на пикочния мехур.

На 31.08.2017г. пострадалото лице е подало заявление за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като е посочило, че от настъпилото ПТП е получил увреждане на десния бъбрек и е имал оперативна интервенция. При ищцовото дружество е образувана щета № 1710026203.

2

На 22.11.2019г. между ищцовото дружество и пострадалия Д. А. Н. е сключено споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 16 500.00 лева за причинените имуществени и неимуществени вреди от застрахователното събитие – пътнотранспортно произшествие, която сума е платена на 29.01.2020г.

С регресна покана от 27.02.2020г., ответникът е поканен да възстанови на ищеца сумата от 16 525.00 лева поради това, че към датата на застрахователното събитие е бил неправоспособен водач. Поканата е изпратена до адреса на ответника, но не е доставена. По делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане от ответника на посочената сума.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е посочило, че така определеното обезщетение е изплатено от ищцовото дружество на пострадалото лице на 29.01.2020г.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно –медицинска експертиза е посочило, че пострадалия от процесното ПТП Д. А. Н. е получил вследствие на ПТП травма в дясна лумбална област и е пролежал двукратно в УМБАЛСМ „Пирогов“ – София в клиника по Детска урология. Претърпял е двукратно оперативно лечение. Вещото лице е посочило също, че при първата операция са отстранени съсиреци, намиращи се субкапсулно на десен бъбрек. Установени са множество фисури по бъбрека и контузионно огнище в десен долен полюс. Поставен му е стент и след гладък оперативен период, е изписан. При втората ендоскопска операция, е отстранен стента.

Вещото лице е посочило, че е налице причинно –следствена връзка между ПТП и получената от лицето травма. Периодът на пълно възстановяване без да има остатъчни последствия и 30 дни.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че на 05.05.2017г. в гр. ******, на бул. ****** и ул. ******, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка Ауди А3 с рег. № ВН**** ВТ, собственост на С. А. Й., управлявано от ответника В.

М. И., който губи контрол над автомобила поради движение с несъобразена скорост и се блъска в пътен знак. Вследствие на настъпилото ПТП, е пострадало лицето Д. А. Н., който пътувал в автомобила.

3

По образуваното НОХД № 782/2019г. по описа на РС – Видин, на ответника е наложено наказание „ пробация“ за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1 б „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 1, чл.

21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, с което причинил на Николов временно разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда, изразяващо се в контузия на десен бъбрек с подкапсулен кръвоизлив, множество фисури / пуквания/ по предна и задна повърхност на бъбрека, по –голямо разкъсване в горната част на бъбрека и контузно огнище в долния полюс, които травматични увреждания изискват навременна, специализирана медицинска помощ и оперативна намеса, тъй като е невъзможно спонтанно оздравяване, без усложнения. Характерът и степента на телесните увреждания на пострадалото лице, се установява и от назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответника да липсата на причинно-следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.

Към момента на настъпване на ПТП , ответникът не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС. Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищцовото дружество. В дружеството е заведена щета № 1710026203, по която е определено застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 16 500.00 лева, което е изплатено на 29.01.2020г. Поради наличие на предпоставките на чл. 500, ал. 2 от КЗ, ищцовото дружество е отправило регресна покана до ответника за възстановяване на платеното обезщетение. Доказателства за извършено плащане от ответника на посочената сума не са ангажирани по делото. Поради това, претенцията ще следва да се уважи.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че към момента на ПТП, ответникът не бил способен да разбира и ръководи постъпките си и не следва да отговаря за причинените вреди. Тези доводи се опровергават от проведеното наказателно производство, в което е установено, че ответникът макар и непълнолетен към момента на настъпване на произшествието, е разбирал какво е извършил.

Неоснователно е и възражението за погасени по давност претенции. Тъй като основанието на предявения регресен иск възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, затова началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия. Съгласно т.14 на П №7/1978 г. на ПлВС за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая ищцовото дружество е изплатило застрахователното обезщетение на застрахования на 29.01.2020г., а настоящият иск е предявен в съда на 19.10.2022г. Очевидно е, че погасителната давност на вземането не е изтекла.

С оглед гореизложеното, исковата претенция се явява основателна и доказана, и като такава ще следва да бъде уважена изцяло. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество изплатеното обезщетение на пострадалото лице в размер на 16 500.00 4 лева, както и обичайните разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе разноските на ищеца за платена държавна такса в размер на 661.00 лева, разноски за особен представител в размер на 1887.25 лева, разноски за вещо лице в размер на 250.00 лева, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от следното, Съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Валинтино М. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к.

****** да заплати на ЗД „ БУЛ ИНС” АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 сумата от 16 525.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски от настъпило ПТП на 05.05.2017г. в гр. Видин на бул. ****** и ул. ****** , ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в съда – 19.10.2022г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в общ размер на 2898.25 лева.