Решение № 500 от 07.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502520 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. С. В. от гр. Варна срещу Решение № 3015/08.08.2024 год., постановено по гр. дело № 8044/2023 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника – ищец срещу „Вип Билд“ ЕООД, с ЕИК 148146329 със седалище гр. Варна обективно съединени петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот – реална част с площ от 419 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 1251 кв. м. по КК, която реална част е защрихована с червени линии на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, заключена между точките А, Б, С и Д на цитираната скица, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, при твърдения за придобиване на собствеността върху горната реална част - договор за покупко-продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт № 6/03.11.2005 год., том V, рег. № 9513, дело № 758/2005 год. по описа на нотариус № 332, акт № 172, том LXXXIX, дело № 21185/2005 год. по описа на СлВп-Варна, и договор за доброволна делба от 30.05.2006 год., акт № 149, том V, рег. № 4461/31.05.2006 год. по описа на СлВп-Варна, прогласен за нищожен с влязло в сила на 03.10.2016 год. Решение № 2421/20.06.2016 год. по гр. дело № 2195/2015 год. по описа на РС-Варна, а в условията на 1 евентуалност – по давност с начало на владението от 2009 год. до 24.05.2023 год. и за осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението върху горната реална част, както и за осъждането на ответното дружество да премахне незаконно изградената ограда от бетонни блокчета и закрепени в тях платна, представляващи метални решетки, заграждаща процесната реална част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, която пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота.

В жалбата на наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – делото е разгледано и решено в нарушение на нормата на чл. 36 от ГПК, с което е било накърнено правото на защита на въззивника – ищец по предявените искове. Предвид накърненото му право на защита, въззивникът не е успял да присъства в съдебното заседание при изслушването на заключенията на вещите лица по допуснатите съдебнотехнически експертизи и да задава въпроси към експертите, не е успял да води и допуснатите му свидетели с оглед установяване на наведените от него твърдения, а също и да задава въпроси към допуснатия до разпит по искане на ответника свидетел.

Наведени са и оплаквания за нарушение на материалния закон, като е оспорен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 19 от ЗУТ и неправилно е прието, че договорът за доброволна делба от 06.04.2006 год., сключен между праводателите на ответното дружество, бил валиден.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените от ищеца искове да бъдат уважени.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по исковете – „Вип Билд“ ЕООД, със седалище гр. Варна, оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС.

В исковата си молба, уточнена с молби от 20.07.2023 год. и от 10.08.2023 год., допълнена в съдебното заседание на 20.10.2023 год., ищецът В. С. В. от гр. Варна е навел следните твърдения:

Собственик е на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж. к. „Б.“, местност „Св.

Никола“, с площ от 1105 кв. м. по документ за собственост и 1252 кв. м. по КККР. Собствеността върху имота ищецът е придобил въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 6/03.11.2005 год. на ВнН и договор за доброволна делба, вписан в СВп – Варна с вх. рег. № 12690/31.05.2006 г., последният - прогласен за нищожен с Решение от 20.06.2016 г., постановено по гр. дело № 2195/2015 г. по описа на РС-Варна, а в условията на евентуалност – по давност с начало на владението от 2009 год. до 24.05.2023 2 год. Навежда, че от 2009 г. владее целият имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, включително и реалната част от имота, заключена между точки А-Б-С-Д на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, с площ на тази реална част от 419 кв. м., разположена в северната част на имота. От съобщение от СГКК – Варна узнал, че ответното дружество „Вип Билд“ ЕООД, със седалище гр. Варна е поискало да бъде допуснато изменение на КК, изразяващо се в отнемане на гореописаната реална част от имота с идентификатор *** по КККР на гр. Варна и обособяването й в отделен, самостоятелен поземлен имот. В административната процедура по изменението на КК ответното дружество се легитимирало като собственик на процесната реална част въз основа на Решение № 1482/17.05.2022 г. по гр. дело № 17190/2021 г. по описа на РС-Варна, с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен между ответното дружество и праводателите му по обявения за окончателен предварителен договор – Е.Г.Ц. и Й.Г.А., като преди постановяване на съдебното решение, имотът, предмет на съдебното производство по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е бил отразен в КК. Ищецът твърди, че на 24.05.2023 г. ответникът, без никакво правно основание, оградил с ограда описаната по-горе реална част от 419 кв. м. Излага, че ответникът не е собственик на завзетата от него реална част от 419 кв. м. от имота с идентификатор ***, тъй като праводателите му не са били собственици, поради това, че доброволната делба, от която черпят правата си, е нищожна поради противоречие със закона – извършена е в нарушение на техническите правила и норми, установени в чл. 19 ЗУТ, предвид обстоятелството, че имотите, на които е разделен имотът със стар пл. № *** не отговарят на изискванията за лице и площ. Отделно от това имотът, на който ответникът твърди да е собственик (процесната реална част) не е нанесен и не съществува в КК на гр. Варна.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:

1) Да се приеме за установено по отношение на ответника „Вип Билд“ ЕООД, със седалище гр. Варна, че ищецът е собственик на реална част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, защрихована с червени щрихи и заключена между точки А-Б-С-Д на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, с площ на реалната част от 419 кв. м., разположена в северната част на имота с идентификатор ***, при граници на реалната част: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и останалата част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, въз основа на договор за покупкопродажба, сключен с нот. акт № 6/03.11.2005 год. на ВнН и договор за доброволна делба, вписан в СВп – Варна с вх. рег. № 12690/31.05.2006 г., последният прогласен за нищожен с Решение от 20.06.2016 г., постановено по гр. дело № 2195/2015 г. по описа на РС-Варна, а в условията на евентуалност – по давност с начало на владението от 2009 год. до 24.05.2023 год. и за осъждането на ответника да му предаде владението върху гореописаната реална част, на основание чл. 108 ЗС;

2) за осъждането на ответника „Вип Билд“ ЕООД, със седалище гр.

Варна, да премахне незаконно положената ограда от бетонни блокчета и закрепени в тях платна, представляващи метални решетки, заграждаща 3 процесната реална част от имот с идентификатор ***, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът „Вип Билд“ ЕООД, със седалище гр. Варна, оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Твърди, че ищецът не е собственик на целия поземлен имот с идентификатор ***, нито пък е собственик на реална част от 419 кв. м. от този имот, разположена в северната му част. Излага, че е придобил правото на собственост върху имота по следния начин: С договор за замяна на недвижим имот с движими вещи, скл. с нот. акт № 86/07.04.2023 год. е придобил от С.Д.К. и Е.П.К. собствеността върху 1/20 ид. част от недвижим имот със следното описание: ПИ, представляващ съгласно документ за собственост лозе-хавра с площ 1105 кв. м., съставляващо имот с пл. № *** в кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, който поземлен имот, съгласно КККР на гр. Варна е включен в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, а с договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 88/07.04.2023 год. придобил от същите лица собствеността върху 9 / 20 ид. ч. от същия този имот. Твърди, че праводателите му по горните два договора са придобили 1 / 2 ид. част от собствеността върху имота чрез договор за покупко продажба, скл. с нот. акт № 6/03.11.2005 год. в режим на съпружеска имуществена общност. Ищецът е придобил собствеността не върху целия имот, а върху 1 / 2 ид. част от имота.

Твърди, че с Решение № 1482/17.05.2022 г., постановено по гр. дело № 17190/2021 г. по описа на РС-Варна, е обявен за окончателен сключеният на 13.05.2016 г. в гр. Варна между дружеството от една страна и Е.Г.Ц. и Й.Г.А., от друга страна, предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот, находящ се в гр. Варна, местност „А.“, ж. к. „Б.“, представляващ южната част на имот пл. № ***, кв. 10 по плана на ж. к. „Б.“, с площ от 419 кв. м., при съответни граници, съгласно договор за доброволна делба, вписан в СлВп – гр. Варна на 06.04.2006 г., представляващ дял трети от приложената към договора за доброволна делба скица-проект за разделяне на имот с пл. № 2296, представляващ имот с пл. № *** по КП на гр. Варна, ж. к. „Б.“, а по КККР на гр. Варна – северната част на ПИ с идентификатор ***. Твърди, че този договор за доброволна делба е действителен и същият е породил целените с него правни последици. Въз основа на изложеното ответното дружество твърди, че е собственик както на 1 / 2 ид. част от лозето-хавра, включено в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, така и на реалната /северна/ част на същия този имот, към която конкретно насочва претенциите си ищецът.

Излага, че праводателите му Е.Г. и Й.Г., като собственици на процесната реална част, още преди влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, са сезирали СГКК – гр. Варна с искане за нанасяне на настъпили промени в КККР по отношение на имот с идентификатор *** и обособяването в отделен имот на имота по дял трети от приложената към договора за доброволна делба скица-проект за разделяне на имот с пл. № 2296, представляващ имот с пл. № *** по КП на гр. Варна, ж. к. „Б.“.

По изложените съображения ответникът счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Претендира присъждане на разноски.

4

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете си, а ответното дружество – чрез процесуален представител, ги оспорва, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответното дружество осъществява фактическа власт върху процесната реална част с площ 419 кв. м. от имота с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, заключена между точките А, Б, С и Д на скицата на л. 43 от делото на РС-Варна, както и че в края на месец май 2023 год. ответникът е заградил тази реална част, като е положил ограда от бетонни блокчета и закрепени в тях платна, представляващи метални решетки.