Решение № 203 от 13.10.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Монтана, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20261630200799 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 010563 от 08.07.2026г. на член на Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/ град София, на „С.К.“ ООД, ЕИК:ХХХХХХХ, седалище и адрес на управление град С., район М., бул.Ц.Ш. № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., на основание член 210а от Закона за защита на потребитЕ.те (ЗЗП) вр. §5, ал.1 от ПЗР вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 евро (три хиляди евро), за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, по см. на чл.68д, ал.1, предл.1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребитЕ.те.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „С.К.“ ООД, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни и подробни доводи. Поддържа за допуснато нарушение на чл.47 и чл.57 ЗАНН, неспазване на сроковете по чл.52, ал.1 ЗАНН, нарушение на материалния закон. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание представител не се явява и не взема становище.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт П.. По делото е представено и писмено становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от 1 събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

На 31.03.2026 година, служитЕ.те на Комисията за защита на потребитЕ.те в град Монтана извършили проверка в офис на кредитора „С.К.“ ООД в гр.Монтана, бул.Александър Стамболийски №36, констатациите от която са закрепени в Констативен протокол № К-2784476. С извършването на проверката служитЕ.те на КЗП са изискали от дружеството да им бъдат предоставени 2 броя действащи договора за потребителски кредит, за суми над 200 евро, със срок на изплащане над 3 месеца, с кредитните досиета към тях.

На 15.04.2026г. на имейла на КЗП ТО Монтана кредитора е изпратил 3 броя Договори за обезпечен потребителски кредит.

Установено е, че с Договор за обезпечен потребителски кредит №1487901 от 05.03.2026г. на потребителя е предоставен кредит в размер на 1000 евро, със срок 6 месеца, който следва да се издължи с 23 броя седмични вноски, като първите 8 погасителни вноски са в размер на 7.78 евро, а всяка следваща от оставащите 15 броя вноски е в размер на 70.89 евро. Общата сума на погасителните вноски е 1 125.59 евро, като тази сума е дължима при евентуално обезпечение на кредита.

Самият кредит е отпуснат като необезпечен, но с изискване за обезпечение при условия, които ако не се изпълнят, се начислява неустойка в размер на 599.41 евро.

В договора е посочен ГПР 49.79 % , който включва само договорената лихва, без разходите за „неустойка“ при непредставено обезпечение, т.е. посочения ГПР се отнася за кредит с представено обезпечение.

По този начин общата сума за плащане при обезпечен кредит е 1125.59 евро, докато при непредоставяне на обезпечение сумата е в размер на 1725 евро.

При извършената проверка на документите, предоставени от дружеството и становището му до КЗП, служитЕ.те на комисията установяват, че посочената информация в договора за кредит и размер на ГПР от 49.79% е невярна, тъй като се отнася за евентуален кредитен продукт – обезпечен кредит с обща сума за плащане 1125.59 евро, а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане 1725.00 евро.

По този начин всички тези действия на кредитора водят до заблуждаване на потребителя по отношение на реалните разходи, тъй като този разход от 599.41 евро, което е повече от половината от стойността на отпуснатия 2 кредит, не е включен при изчисление на ГПР. Всички тези действия на кредитора противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, действащ от позиция на по-силна страна и определяща условията по кредита. Кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на потребителя точна и вярна информация за общия размер на всички плащания по кредита и за ГПР, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор за сключване на договора.

За констатираните несъответствия въз основа на издадения КП и извършени проверки по изискани документи и предоставени такива от дружеството, бил съставен АУАН № 010563 от 17.06.2026 година, в отсъствие на упълномощено от дружеството лице и съответно връчен препис от същия на основание чл.233, ал.4 ЗЗП, на 18.06.2026г. на упълномощено от търговеца лице, З.Х.Д. (л.32).

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 010563 от 08.07.2026г. на Член на Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/, с което на основание член 210а от Закона за защита на потребитЕ.те е наложена имуществена санкция в размер на 3000 евро на „С.К.“ ООД, за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал. 4 по см. на чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетЕ.те В. Б. Ц., актосъставител, Р. П. И. и Е. Н. Б., служитЕ. на КЗП Монтана. По делото са приети и редица писмени доказателства, в т. ч. съставени констативни протоколи; копия от договори за потребителски кредит, допълнителни споразумения, общи условия по договорите. По делото са приложени писмени документи, доказващи процесуалното представителство на дружеството жалбоподател, както и заповеди, оправомощаващи съответно актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗЗП и на Член на КЗП за издаване на наказателни постановления.

При горната фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14дневен срок от връчването, от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. От приложената по делото Заповед на ВрИД Председателя на КЗП се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен със Заповед № 7833/21.10.2025 година (л.14), да съставя актове за установяване на административни нарушения по

ЗЗП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от ВрИД Председателя на КЗП с приложената по делото заповед № 263/20.04.2026 година (л.13 от делото).

Спазен е предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното 3 наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изискванията за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана.

При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната жалба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Нарушението, за което е съставен акта е, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на потребителя вярна и точна информация за общия размер на всички плащания по кредита, а с така предоставената информация за ГПР потребителят е поставен в невъзможност да разбере, какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него кредит и по този начин не може да придобие ясна представа и да вземе информирано решение, а води до прибързано решение от потребителя, особено когато му е необходимо и наложително, което не би взел без използването на тази нелоялна заблуждаваща търговска практика.

Въпросното нарушение е квалифицирано като „заблуждаваща търговска практика“, тъй като съдържа невярна информация и с поведението си търговеца уврежда икономическите интереси на потребитЕ.те и следователно е подвеждаща.

Легална дефиниция на понятието „заблуждаваща търговска практика“ и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68д, ал.

1, предл.1 от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на горната разпоредба „Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща“.

В конкретния случай спорният въпрос е какъв е действителния характер на посочената сума от 599.41 евро. Самото й означение, като „неустойка“ не е достатъчно да се приеме автоматично, че тя представлява разход за неизпълнение по см. на ЗПК, чл.19, ал.3, т.1 от с.з. При преценката следва да се вземат предвид всички условия по договора в неговата цялост – кредитът е предоставен без обезпечение; обезпечението следва да бъде предоставено след отпускане на кредита; предвидени са множество кумулативни изисквания към поръчитЕ.те; при непредставяне на обезпечение потребителят дължи предварително определена сума от 599.41 евро; тази сума е разсрочена за срока на кредита; същата е включена в дължимите погасителни плащания;

4 размерът й представлява близо 60% от предоставената главница.

При тези обстоятелства сумата има пряко отражение върху реалната цена на кредита и нейното невключване при представянето на ГПР води до несъответствие между посочения в договора показател и действителните разходи, които потребителят следва да понесе.

ГПР е съществен икономически показател, предназначен да даде възможност на потребителя да прецени реалната цена на кредита и да сравнява различни кредитни предложения. Поради това представянето на невярна информация относно неговия размер е такава от съществено значение за икономическото решение на потребителя.

Твърдението на жалбоподателя, че сумата от 599.41 евро представлява неустойка за неизпълнение и поради това попада в изключението на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, е неоснователно.

В случая сумата не е само потенциална санкция за настъпило неизпълнение, а е предварително определена, разсрочена за срока на кредита и включена в погасителните плащания. По този начин тя води до съществено увЕ.чение на общата сума, която потребителят следва да заплати за получения кредит.

Невключването на сумата при представянето на ГПР е от значение за преценката дали потребителят е получил вярна информация за реалната цена на кредита.

По този начин, търговецът с поведението си, предоставяйки невярна информация, подвежда потребителя, следователно е налице заблуждаваща търговска практика. Същият уврежда правата и икономическите интереси на потребитЕ.те, правото им точно и вярно информирани, за да вземат правилно решение при избора си на възможности при сключване на договори за кредит и по този начин се прилага заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1, предл.1 от ЗЗП.

В конкретния случай нарушението е безспорно установено, като настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като се засягат обществените отношения, които гарантират правата на потребитЕ.те. Процесното нарушение не покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно незначителността или липсата на вредни последици.