Определение № 12137 от 03.10.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12137 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330116424 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Подадена е искова молба на основание чл. 422 от ГПК от Водоснабдяване и канализация ЕООД против Р. М. К. с искане да бъдат установени вземанията, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 4507/2024 г. по описа на РС – Пловдив. Исковата молба е подадена в съдебнопосочения срок, като същата е редовна.

От заповедното дело се установява, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника, като същият е подал в срок възражение по чл.

414а от ГПК с твърдения, че е заплатил частично сумите по заповедта, както и са представени доказателства. Заповедният съд е указал на длъжника да представи преписи от доказателствата към възражението, като при неоткриване на същия на адреса е приел, че не са отстранени нередовностите на възражението по чл. 414а от ГПК. От това е направен извод, че подаденото от длъжника възражение по чл. 414а от ГПК има характер на възражение по чл. 414 от ГПК и е дал указания на заявителя за иск.

Съдът намира, че настоящото производство е недопустимо поради следните съображения:

На първо място, не е изчерпана процедурата по произнасяне по чл. 414а от ГПК при надлежно подадено възражение по чл. 414а от ГПК. На заявителя не са пращани указания да подаде становище и липсва произнасяне на съда в тази връзка.

На второ място, в срока по чл. 414 от ГПК не е подадено възражение, с което длъжникът оспорва заповедта, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 422 от ГПК, при което са налице основания за издаване на изпълнителен лист за част от вземанията, които не са предмет на възражението по чл. 414а от ГПК. Възражението по чл. 414а от ГПК е подадено бланкетно, като в него не е описано нищо допълнително, поради което не би могло да се възприеме, че длъжникът оспорва вземанията.

1

На трето място, липсата на произнасяне по реда на чл. 414а, ал. 5 от ГПК препятства преценката на заповедния съд за влизане в сила на заповедта за изпълнение досежно определена част от вземанията поради липсата на подадено възражение.

В обобщение, тъй като не са налице основанията за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, съдът намира, че провеждането на настоящето производство при непроизнасяне по чл. 414а, ал. 5 от ГПК, респективно при влязла в сила заповед за изпълнение досежно част от сумите , е недопустимо и това налага същото да се прекрати.

Водим от горното, на основание чл. 130 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 97290/25.09.2024 г., по която е образувано гражд. дело № 16424/2024 г. по описа на РС – Пловдив, XII гражд. състав, като недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

След влизане в сила на определението делото следва да се изпрати на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2