Акт от 18.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I – 224 18.08.2020 г. град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

Върбанова мл.с. Детелина Димова при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1297 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 388/28.01.2020г. постановено по гр.д. № 7504/2019г. по описа на РС Бургас, в частта, в която Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъденa да заплати на П.С.П., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 1576.86лв. – сборна главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.08.2016г.-03.09.2019 г., преизчислен като извънреден труд от 228.80 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „командир на кораб на 20 бр. тона в 01 БГПК“, както и сумата от 219.12лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от 1576.86 лв. за периода от 31.10.2016г. до 02.09.2019г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 03.09.2019 год. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 346.13лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете, както и е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция“ към МВР да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер от 113.07лв. и направените разноски за съдебно- икономическа експертиза в размер на 192.77лв.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място се възразява, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за погасителна давност за месец август 2016г. На следващо място намира, че по въпросите, свързани с изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, приложение следва да намери нормативната уредба по Закона за МВР. Според въззивника, ищецът имал качеството държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като тази норма разграничавала държавните служители в т.1 и т.2 /по т.1 - са полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата по ал.3 на същия член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител – ЗДСл/. В системата на МВР работили и лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. За една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР, правната уредба се съдържала в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ. В тази връзка заявява, че ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключвали по отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Напротив, във всички случаи, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми и цитира примери (чл.38а, ал.3 от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и др.). По законова делегация на съответните нормативни актове били приети подзаконови такива – наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР в исковия период били издадени от министъра на вътрешните работи няколко наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР и съответно за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8 часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че в случая не е налице извънреден труд и че първоинстанционният съд допуска смесване относно нощен труд и извънреден труд. Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд, тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение е дневния такъв. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпадала.. Намира, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко 0.25 лв. на отработен нощен час.

Поддържа, че материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна.

Моли да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Няма искания по доказателствата. В съдебно заседание пред БОС представител на въззивната страна не се явява, вместо това представя писмена молба, с която е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия.

Препис от въззивната жалба е връчен на П.П. на 18.05.2020г. чрез адв. Ели Димова като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор. След срока за отговор по делото е депозирано писмено становище, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Прави се искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съобразно представен договор за правна помощ и списък на разноските.

Съдът намира въззивната жалба за редовна и допустима, като подадена в срок от легитимирано лице и против акт на съда, подлежащ на обжалване.

Бургаският окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че същото в обжалваната част е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно.

С исковата молба ищецът П.С.П., ЕГН ********** е предявил срещу Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, обективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от 738 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 123 часа, след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 03.09.2019г. нощен труд в дневен, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 90 лева –лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд от момента, в който същите са станали изискуеми до окончателното изплащане на задължението. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

Ищецът излага, че през процесния период от време е полагал труд като „оперативен дежурна част“ /за периода от 01.07.2016 г. до 03.11.2016г/ и като „командир на кораб над 20 бр.тона в 01 БГПК - Созопол /за периода от 03.11.2016 г. до предявяването на иска/, при Регионална дирекция „Гранична полиция“- Бургас, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР. Съгласно ЗМВР, ищецът е със статут на държавен служител. Ищецът сочи, че за процесния период от 01.07.2016 г. до 03.11.2019 г. е положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 987 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извод за положен извънреден труд от 123 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника и общата стойност възлиза на сума от 738 лева. Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.

Ответната страна Главна дирекция "Гранична полиция"-София е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Прави се възражение за погасителна давност относно сумата, претендирана за периода от 01.07.2016 г. до 03.09.2016 г. Претенцията за периода от 01.07.2019 г. до 03.09.2019 г. се оспорва като недопустима, поради преждевременно завеждане на иска. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение, като посочва, че същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици и отработеното време били изчислявано сумарно. При изчисляване на времето, отработено от ищеца, при което бил отчетен и положения извънреден труд, ответната дирекция прилагала специалната уредба по ЗМВР и приетите въз основа на него специални наредби. Сочи, че за част от процесния период от време, е действала Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл. 31, ал.2 от същата, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период. За останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., и двете на Министъра на вътрешните работи, които изчерпателно уреждали основанието и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от време. Заявява, че нощният труд, полаган в часовия диапазон между 22:00ч и 06:00 ч. не е извънреден труд, като такъв би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното за него работно време.