Присъда № 89 от 23.06.2023, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 100/2023
- Вид
- Присъда № 89
- Подписан
- 23.06.2023
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда № 89/23.06.2023 година, постановена по НОХД № 100/2023г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт ведно с ДП № 286/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият М. Б. /M.B./, поданик на Кралство Мароко, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 17.10.2022 г. в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на ДП – адв.И. Ч. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор Я. Д. при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия М. Б. обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия М. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.
Назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия М. Б., адв.Ч. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид наличието на смекчаващи вината му обстоятелства, като в тази насока се изтъкват признаване на вината, пълните самопризнания на подзащитния му, с които е способствал за разкрИ.е на обективната истина по делото, младата му възраст и чистото му съдебно минало. Поради тези си съображения адв.Ч. счита, че наказанието на подс.М. Б. следва да бъде определено в предвидения в престъпния състав минимален размер, както по отношение наказанието лишаване от свобода, така и по отношение наказанието глоба.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият М. Б. /M.B./ е роден на **********г. в гр.Фез, Кралство Мароко и е поданик на Кралство Мароко.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди известно време, на неустановена дата, е напуснал родината си по произход – Кралство Мароко заедно със свои познати и влязъл на територията на Република Турция, с намерение от там да се придвижи до Република Италия, като премине през Република България. Тъй като не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република България, подсъдимият решил да стори това не по предвидения от закона начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. В изпълнение на намерението си подс. М. Б. заедно с други 5 свои сънародници и двама афганистанци, ориентирайки се по навигация, на 17.10.2022г. се придвижили до турско-българската граница, като преодолели възпрепятстващото съоръжение на границата на Република България с Република Турция, преминавайки през отвор, в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол. По този начин на 17.10.2022 г. подсъдимият М. Б.
1 влязъл в Република България от Република Турция в района на 161 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта. По същото време и по същия начин остА.лите лица от групата, с която подсъдимият се е движил, също влезли в Република България. След това подсъдимия, укривайки се в гората и избягвайки да навлиза в населени места, продължил движението си към вътрешността на стрА.та заедно с остА.лите седем лица от групата, като е трябвало да стигнат до с.Зимница.
На 20.10.2022 г., подсъдимият бил установен заедно с другите 7 лица, чужди граждани в нива, находяща се в землището на с.Оман, община Болярово, обл.Ямбол, от разпитаните по делото свидетели Х. М. Н., Я. А. В., Й. Ю. Х. и Л. В., и четиримата полицейски служители в ЗЖУ-София при ГДЖСОБТ- София, командировани в ГПУ – Елхово. Подсъдимият заедно с други лица от групата се е опитал да избяга и се укрие от полицейските служители. След преследване, подсъдимият е бил задържан от свидетелите, служители на ЗЖУ-София. От стрА. на полицейските служители са били изискани от подсъдимия и остА.лите лица от групата документи за самоличност. Никое от лицата, включително и подсъдимият не е представил такива. Подс. М. Б. заедно с остА.лите чужди граждани бил отведен в ГПУ – Елхово. При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ – Елхово, обективиран в протокол за обиск на лице от 20.10.2022 година, в подсъдимия не са били открити никакви документи.
При извършени на 20.10.2022 година оперативно-издирвателни мероприятия от служителя на ГПУ – Елхово - свидетелят А. И. – старши полицай в 05 ГОДГ към ГПУ – Елхово, е установено мястото на нарушение на държавната граница от подсъдимия - в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол. Установило се, че долната част на възпрепятстващото съоръжение в района на 161 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово има отвор и са открити следи от множество лица, с посока на движение от ЕСС към вътрешността на стрА.та, които фактически съвпадат с направлението на движение на подсъдимия М. Б. и остА.лите лица от групата.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - М. Б. /M.B./, роден на **********г. в гр.Фез, Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на ДП. Така установената във фазата на ДП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по делото справка за съдимост, с рег.№ 230220005000083904 от 20.02.2023г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият М. Б. не е осъждан.
От изисканите и представени по делото справки с рег. № УП-12287/16.03.2023г. и от 26.04.2023г. на ДАП при МС, се установи, че подсъдимият М. Б. е напуснал самоволно ТЦ-Пъстрогор и от 18.11.2022г. е в неизвестност.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетелите Л. Ц. В. /ст. полицай в ЗЖУ-София при ГДЖСОБТ-София/, А. И. И. /ст. полицай 05 ГОДГ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/, Х. М. Н. /ст. полицай в ЗЖУСофия при ГДЖСОБТ-София/, Я. А. В. /ст. полицай в ЗЖУ-София при ГДЖСОБТ-София/ и 2
Й. Ю. Х. /мл. инспектор в ЗЖУ-София при ГДЖСОБТ-София/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели Л. Ц. В., А. И. И., Х. М. Н., Я. А. В. и Й. Ю.
Х. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни.
Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на свидетелите кореспондират с остА.лия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в Република България.
Писмените доказателства, приложени по ДП № 286/2022г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 20.10.2022г., Протокол за полицейски обиск на лице от 20.10.20232г., декларация от подсъдимия, Евродак дактилоскопна карта, справка рег.№105450-1270 от 23.02.2023г. на Дирекция“Миграция“ при МВР, справка рег.№УП-12287 от 16.03.2023 година на ДАБ при МС, справка рег.№УП12285 от 26.04.2023г. на ДАБ при МС, справка УРИ 326000-4273 от 10.05.2023г. на ОД на МВР-Ямбол и справка изх.№ОК-08-4-3 от 19.05.2023г. на ДАБ при МС/ , се прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА.лите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият М. Б. /M.B./, роден на **********г. в гр.Фез, Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко, с адрес в гр.Фез, Кралство Мароко, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 17.10.2022 г. в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М. Б. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 17.10.2022 г. подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан във вътрешността на стрА.та ни – в нива, находяща се в землището на с.Оман.
3
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че М. Б. е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал на неустановена дата родината си по произход – Кралство Мароко поради трудния живот, липсата на работа и доходи, с намерение да отпътува от стрА.та ни за Р. Италия, където да потърси работа и да се установи. Същият не е заявявал изрично в дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е влязъл в стрА.та ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи към Р. Италия.