Определение № 1883 от 16.08.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1883 гр. Бургас, 16.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20222100501231 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274 ал. 1 ГПК и е образувано по повод частната жалба на ЕТ“ЧОЧО ТРАНС-Чанко Чанков “,със седалище гр. карнобат ,чрез процесуалния му представител – ищец по гр. дело № 307/2022г. по описа на Карнобатския районен съд, против определение № 317/01.06.2022г. постановено по делото, с което е прекратено производството по делото и същото –изпратено по подсъдност на РС-София.

В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на атакуваното определение, обосновава се становище, че в случая е приложима нормата на чл. 113 ГПК –към искове за заплащане на застрахователно обезщетение ,предявени от лица ,които са потребители на застрахователна услуга ,поради което общата подсъдност по чл. 108 ал. 1 ГПК се дерогира /като се цитира и практика на касационната инстанция /.Моли се за отмяна на прекратителното определение и връщане делото на РС-Карнобат за продължаване на производството .

Писмен отговор на частната жалба не е подаден от ответника .

Частната жалба е подадена в законния срок по чл. 275 ГПК , от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Предявен е бил осъдителен иск от частния жалбоподател-ищец против „Булстрад Виена иншурънс груп“АД,със седалище гр.София ,за осъждане на 1 ответника да заплати сумата от 3000 лв. ,представляваща застрахователно обезщетение.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска и настъпването на застрахователното събитие ,като прави възражение за местна неподсъдност на делото пред РС-Карнобат на осн.чл. 108 ал. 1 ГПК,като сочи ,че в случая е неприложима особената местна подсъдност на чл. 115 ал. 2 ГПК ,позовавайки се и на практиката на ВКС –изложена в опред.№ 87/21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на ВКС ,първо г.о.

За да приеме за основателно възражението за подсъдност ,първоинстанционният съд е посочил ,че ищецът ,страна по договора с ответното застрахователно дружество , е търговец по см. на чл. 1 от ТЗ и застрахованият обект е собственост на търговеца,поради което ищецът не се ползва с потребителска защита.Затова и не може да се намери основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилогането й спрямо прямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена застраховка „Каско на

МПС“,когато последният няма качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.Затова не е налице основание за разширяване на кръга на лицата ,които могат да се ползват от привилегията за избор на местна подсъдност по техен постоянен и настоящ адрес и включването в този кръг на търговци –било то и еднолични ,които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП,но имат качеството на „застраховано лице „ по застраховка „каско на МПС“,както е в разглеждания случай.Затова и на осн.чл.104 т.4 и чл. 108 ал. 1 ГПК делото е прекратено пред РС-Крнобат и изпратено по подсъдност на РС-София.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първостепенния съд ,като в допълнение счита ,че трябва да добави следното :

С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Целта на законодателя с посоченото изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно найлесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и 2 по-бързо правораздаване. Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр. Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, а именно местната подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не бе възприето от законодателя, а се прие изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК.

Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ в чл. 113 ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Целта на законодателя с приемането на посоченото допълнение на чл. 113 ГПК е да се постигне по-ефективна защита на правата на потребителя, качествено правораздаване, да се гарантира ефективност на уредбата на ГПК след измененията със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и да се уеднакви противоречивата съдебна практика кои правила се прилагат за потребителските спорове – тези за гражданските или тези за търговските дела.

Последица от разглеждането на образуваните дела по исковете на и срещу потребители като граждански по реда на общия исков процес е възможността за касационно обжалване на въззивното решение, когато цената на иска е над 5 000 лв.

С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. С посочената разпоредба се дерогира приложението на изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ по отношение на преките искове.

Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК, и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 3 г./, настоящият съдебен състав счита, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

В хипотезата на сключен договор за застраховка на моторно превозно средство "Каско" между търговец в качеството му на застрахован, от една страна, и застраховател, от друга страна, търговецът не е икономически послаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като застрахова автомобила с цел извършване на своята търговска дейност. Затова следва да се приеме ,че след изменението и допълнението на разпоредбата на чл. 113 ГПК /ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., и ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. / и приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г. / разпоредбата на чл. 113 ГПК не намира приложение в хипотезата на предявен иск от лизингополучател – юридическо лице с правата на застрахован по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ срещу застраховател по застраховка "Каско" на автомобил ,собственост на търговец.Съображенията, че ищецът не е "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП са правилни и обосновани, тъй като ищецът е търговско дружество и е сключило застрахователния договор във връзка с осъществяваната от него търговска дейност.

Освен това ,в цитираното от ответната страна опред.№ 87/21.02.2020 г. по ч.т.д. № 2870/2019 г. на ВКС ,първо г.о.се сочи следното :“ В случая няма основание за приложение на чл. 115, ал.2 от ГПК. От специалната изборна подсъдност, предвидена в тази разпоредба, може да се ползва само ищец, предявяващ иск в качеството си на „увредено лице“ по смисъла на чл.478 от КЗ. Този термин е въведен в материята на застрахователните отношения, за да се обозначат с него лицата, имащи право на обезщетение за вреди,причинени от моторно превозно средство. Именно тази категория лица могат да предявят исковете си срещу застраховател, Гаранционния фонд и НББА, в съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира техния адрес или седалище или по местонастъпването на събитието.

Разпоредбата на чл. 115, ал.2 ГПК следва да се тълкува, с оглед на нейното систематично място в ГПК – в „Искове за непозволено увреждане“ и във връзка с чл. 478 КЗ, въвежащ понятието „увредено лице“ и разясняващ неговия смисъл.

4

Това систематично и логическо тълкуване на правната норма, на която се позовава ищеца, за да обоснове правото си на изборната подсъдност по своето седалище и по мястото на настъпване на застрахователното събитие, води извода, че тя е създадена от законодателя не в полза на всички лица, имащи право да търсят застрахователно обезщетение, а само на увредените от моторно превозно средство, които са всъщност и увредени от деликт /непозволено увреждане/. Иначе не би използвал термина „увредено лице“, който има дадения в чл.478 КЗ конкретен тесен смисъл, а би си послужил с изрази, разширяващи кръга на адресати на правната норма и до всички застраховани и други лица, имащи право на обезещетения по Кодекса на застраховането.

Освен това, в Глава 39-та „Имуществено застраховане“, където са уредени отношенията по договор за застраховка на имущество, изобщо не става дума за „увредено лице“, а се използва термина „застрахования“. Ето защо и в нормите на тази глава не могат да се намерят аргументи за разширително тълкуване на чл. 115, ал.2 ГПК в полза на тезата на ищеца……За пълнота, макар ищецът да не се позовава на тази разпоредба, следва да се отбележи, че по отонешиние на него не може да се приложи и чл.113 ГПК, защото като търговец-юридическо лице, той не може да се определи като „потребител“, по смисъла напар.13,т.1 ЗЗП.

Ето защо при своевременно направеното възражение относно местната подсъдност на спора, делото следва да бъде прекатено и на осн. чл. 105 във вр. с чл. 118, ал.2 ГПК се изпрати на съда по седалището на ответника – Софийски градски съд.“

Чл. 115, ал. 2 ГПК е норма, която действително е провокирала стеснително тълкуване, аргументирано в определение № 87 по ч. т. д. № 2870/2019 г. на І т. о. на ВКС, спрямо мотивите в което настоящият състав не намира да е налице, а и не се обосновава от касатора, нужда от изоставянето им. Не е налице противоречива практика по въпроса. Цитираната от жалбоподателя в частната жалба съдебна практика е от преди изменението и допълнението на разпоредбите на чл. 113 и чл. 115 от ГПК ,а и е постановена в хипотези на предявени от ищци - физически лица преки искове срещу застраховател, основани на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на делинквента.

5

Ето защо въззивният съд счита ,че атакуваното определение следва да бъде потвърдено ,поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 317/01.06.2022г. постановено по гр.д. № 20222130100307 по описа на РС-Карнобат , с което е прекратено производството по делото пред РС-Карнобат и същото –изпратено по подсъдност на РС-София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6