Решение № 118 от 06.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. С.З., 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900228 по описа за 2022 година

Предявени са искове за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главници по договор за изработка с правно основание по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че съгласно договор за строителство от 13.10.2017г. между „З.П.“ ООД в качеството му на възложител и „С.“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Н.З., представлявано от М.Х.П. в качеството му на изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши СМР на обект ”Жилищни сгради с местонахождение УПИ ІX64 и Х-65 кв.654 по плана на гр.С.З. подробно описани в приложение №1 и приемно предавателни протоколи наименувани Протокол №15 от 12.12.2018г. и протокол №5 от 27.03.2018г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове СМР обр. 19.

Сочи се, че на 27.03.2018г. са приети без възражения подробно описани по вид, количество и стойност СМР предмет на договора съгласно приемно предавателен протокол наименувани Протокол №5 от 27.03.2018г. на стойност 407 645.64 лв. Издадена е ДФ №10/09.02.2018г. на стойност 240 000 лв. и ДФ№11/27.03.2018г. на стойност 167 645,64 лв. По ДФ№11/27.03.2018г. е извършено плащане с платежно 800R2P118087HBHN на 28.03.2018г. на стойност 150 000 лв. и на 30.03.2018г. с платежно 800В2Р1180891VHC на стойност 17645,64 лв. По ДФ №10/09.02.2018г на стойност 240 000 лв. няма 1 извършено плащане.

Твърди се, че на 12.12.2018г. са приети без възражения подробно описани по вид, количество и стойност СМР предмет на договора съгласно приемно предавателен протокол наименувани Протокол №15 от 12.12.2018г. на стойност 148 134,16 лв. Издадена е ДФ №33/12.12.2018г.за същата стойност.Няма извършено плащане.

Посочено е, че на 10.02.2020г. съгласно протокол от общото събрание на „С.“ ЕООД ЕИК *** е взето решение да се продаде вземането от „З.П.“ ООД по приемно - предавателен протокол №15 от 12.12.2018г. на стойност 148 134,16 лв. и по приемно -предавателен протокол №5 от 27.03.2017г. на остатъчна стойност 240 000 лв. срещу извършването на оценка на ДМА по друг договор, като се сключи договор за цесия с Ф. "Ц.К.С.", ЕИК ***, адрес на управление - гр.С.** чрез председателя Ц.Н.П. относно вземане от „З.П.“ ООД. Сочи се, че в т.3 от протокола на общото събрание от 10.02.20г. са делегирани права и е възложено на И.М.П. ЕГН ********** с нотариално заверено пълномощно да подпише договора за цесия между „С.“ ЕООД, ЕИК *** и Ф. "Ц.К.С.", ЕИК ***, а в т. 4 е взето решене И.М.П. ЕГН ********** с нотариално заверено пълномощие да подпише и организира връчване на уведомление за сключения договор за цесия на „З.П.“ ООД, ЕИК ***.

Посочено е, че на 14.03.20г. е подписан договор за цесия между „С.“ ЕООД, ЕИК *** и Ф. "Ц.К.С." , ЕИК ***.

На 14.03.20г. е подписан протокол на основание чл.3 ал.1 и ал.2 по договор за цесия между „С.“ ЕООД, ЕИК *** и Ф. "Ц.К.С.", ЕИК ***, с което се удостоверява извършването на услугата - оценка по ДМА от страна на Ф.

"Ц.К.С." в полза на „С.“ ЕООД.

На 14.03.20г. е предоставено уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД от „С.“ ЕООД до „З.П.“ ООД, с което кредитора уведомява длъжника за извършената цесия по дължимото вземане.

Ищецът моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 79 866,06 лв. представляваща сбор от: мораторна лихва върху главницата 148 134,16 лв. съгласно ППП акт №15 обр.19 от 12.12.2018г. за времето от 12.12.2018г. до 13.07.2020г. в размер 23 866,06 лв. и мораторна лихва върху главницата 240 000 лв., съгласно ППП №5 акт обр.19 от 27.03.2018г. за времето от 27.03.2018г. до 13.07.2020г. в размер 56 2

000 лв., както и законната лихва от подаването на настоящата исковата молба.

Моли, да се осъди ответника да му заплати и направените по настоящото дело съдебно - деловодни разноски и такси, както и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът прави изрично възражение за местна неподсъдност на делото и излага съображения в тази връзка.

Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице неяснота в предявените искове. Посочва, че се касае за вземане за лихви, а липсва яснота за какъв период е искането. Отбелязва, че в началото на исковата молба, в полето относно е посочено, че искът е в размер на 67 060,31 лева, което било мораторна лихва върху главница 148 134.16 лева за времето от 14.03.2020г. до 25.11.2021г. и мораторна лихва върху главница 240 хиляди лева, за времето от 14.03.2020 до 25.11.2021 г. Същите суми и период са написани и в справката но чл.367 ГПК. Посочено е, че съдейки по размера на държавната такса, която съгласно Разпореждане №18 от 03.01.2022г. е изчислена от съда на 2682.44 лева, сума представляваща 4% от 67060,31, то съдът е възприел тази сума за предмет на иска, т.е. че това са периодите, за които се претендира вземане.

Заявява, че в същото време обаче, в петитума на исковата молба е поискано от съда да осъди ответника да заплати сума от 79866,06 лева, представляваща сбор от: мораторна лихва върху главницата 148 134,16 лева за времето от 12.12.2018 до 13.07.2020г. и мораторна лихва върху главницата 240 000 лева за времето от 27.03.2018г. до 13.07.2020г., както и законна лихва от подаването на исковата молба“ . Счита, че съдът трябва да даде срок на ищеца за отстраняване на нередовностите и ако същите не бъдат отстранени в указания срок, делото да бъде прекратено, като исковата молба бъде върната на подателя.

По отношение допустимостта на иска счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва активна процесуална легитимация на ищеца да подаде процесната искова молба в качеството му на кредитор. Посочва, че ищецът Ф. "Ц.К.С." се легитимира като носител на спорно право, което е получил чрез договор за цесия, сключен на 14.03.2020г. със „С.“ ЕООД, град Н.З., а договорът за цесия от 14.03.2020г. е нищожен поради липса на предмет, противоречие със закона и с добрите нрави.

3

Излагат се следните съображения за нищожност на договора за цесия:

Твърди се, че договорът за цесия от 14.03.2020г. е невалиден, тъй като липсата на индивидуализация на прехвърленото вземане се равнява на липсата на предмет. Излагат се доводи, че договорът за цесия е консенсуална сделка и с постигане на съгласие между цедента и цесионера за прехвърляне на дадено вземане, то се счита прехвърлено, вземането трябва да е индивидуализирано в достатъчна степен, още повече договорът касае и трето лице - длъжника. Сочи се, че предмет на цесионна сделка не могат да бъдат неиндивидуализирани вземания, а в договора е посочен само общ размер на вземането от 768 хиляди лева и че се касае „за фактури за закупени и доставени материали, за доставена техника и оборудване и по приемопредавателни протоколи за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР”, т.е. договорът за цесия касае вземания, възникнали на различни основания, като липсва индивидуализация на вземанията, които е следвало да бъдат описани като основание, размер и атрибути на съответните документи, които ги обективират. Посочва се, че липсата на индивидуализация се равнява на липса на предмет на договора и такъв договор не може да легитимира цесионера като кредитор на вземания срещу длъжника. Според ответника, ако в последващ момент цедентьт „С.” ЕООД предяви към него някое от вземанията, предмет на исковата молба, той няма да разполага с доказателство, че същият е прехвърлил това вземане и вече не е кредитор по него.

Твърди се, че договорът за цесия от 14.03.2020г. противоречи на закона, тъй като обективира извършването на стопанска дейност от страна на ищеца, която същият, в качеството му на Ф. с ясно дефинирани цели и средства за постигане на целите няма право да извършва.

Изложени са аргументи, че като юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ), Ф. "Ц.К.С." се подчинява на особените изисквания на ЗЮЛНЦ, съгласно който „Ф. се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел”. В чл.2 на учредителния акт на Ф.та, публикуван в ТРиРЮЛНЦ, както и по партидата й в същия регистър са посочени целите на учредяването й, а именно: „Ф.та цели чрез запазване, развитие и популяризиране на културата, традициите, спорта и туризма да 4 подпомага цивилизационния процес и да съдейства за; утвърждаването на народната ни идентичност; отстояване на етнокултурното право; отстояване правото на младежта за развитие и реализация; развитие на международните връзки чрез културно и спортно сътрудничество.“ Заявено е, че посочените в чл.3 на учредителния акт средства за постигане на целите са в синхрон с възможността чрез тях да се постигне заложената нестопанска, идеална цел, заради която Ф. "Ц.К.С." е учредена и съществува.

Посочва се, че българският закон принципно позволява на фондациите, в качеството им на ЮЛНЦ да извършват стопанска дейност, като в ЗЮЛНЦ е възприет принципа, че водещи при създаването на ЮЛНЦ са именно целите, а не средствата за тяхното постигане, които в своята съвкупност образуват предмета на дейност. Така дейността на една Ф. може да има както нестопански, така и стопански характер, стига тя по своята природа да представлява средство за постигане на основните, нестопански цели на организацията. Към общите законови изисквания за стопанската дейност, валидни за всички правни субекти, ЗЮЛНЦ поставя допълнителни и ограничителни критерии, за да се гарантира, че дори и да извършват стопанска дейност, ЮЛНЦ ще работят изрично за постигане на нестопанските си цели. Сочи се, че съгласно чл.3 ал.3 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. По нататък в алинея 4 на същия член е посочено, че „Предметът на стопанската дейност се определя в учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел”, същият се вписва в поле „6г Предмет на допълнителна стопанска дейност“ по партидата на лицето в ТРиРЮЛНЦ.

Изложено е, че законът поставя изискването в учредителният акт на ЮЛНЦ изрично да е регламентиран предмета на стопанска дейност, която лицето ще извършва. Сочи се, че трябва да се посочи конкретния тип сделки, които формират предмета на допълнителната стопанска дейност, а не да се използва обща формулировка. Твърди се, че в учредителния акт и по партидата в ТРиРЮЛНЦ на Ф.та Ц.К.С., ЕИК ***, не е посочен никакъв предмет на стопанска дейност, нито общ, нито конкретен.

5

Заявява се, че в същото време договорът за цесия от 14.03.2020г. разкрива един чисто стопански, чисто търговски характер на дейността на Ф.та-ищец. Основният предмет на договора (придобиването на едно спорно търговско вземане) и уговорената насрещна престация (извършване на услуга по оценка на ДМА на строителен обект Винарски комплекс) по никакъв начин не кореспондират нито със целите на Ф.та, нито със средствата за постигането й. Твърди се, че подобна стопанска дейност, развивана от Ф.таищец е незаконосъобразна. Със извършването й се нарушават законови принципи на уредбата на съществуването и функционирането на ЮЛНЦ, което прави договор за цесия нищожен поради противоречие със закона.

Посочено е, че законодателят изрично е предвидил, че при осъществяване на дейност, която противоречи на закона и на добрите нрави ЮЛНЦ подлежи на прекратяване от Окръжния съд по седалището му. Прекратяването може да се поиска от всеки заинтересован или от прокурора, съгласно чл. 13, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, б. „б" ЗЮЛНЦ.

Според ответника, дори съдът да приеме, че ищецът, упражнявайки стопанската дейност, обективирана в договора за цесия от 14.03.2020г. не нарушава забраняваща, императивна правна норма, което да доведе до обявяване на договора за нищожен поради противоречие със закона, то същият противоречи на добрите нрави.