Определение № 5245 от 31.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5245 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110143082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ******** с искане за допълване на постановеното по гр.д. № 43082/2024 г. по описа на Софийски районен съд Определение № ******** в частта му за разноските, като на ответника бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв., съгласно приложения по делото договор за правна помощ и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който прави възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и позовавайки се на решение на СЕС по дело С-438/2022 г. моли съдът да не се съобразява с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е прекратено с Определение № ******** поради недопустимост на предявения иск.

При тези данни и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски, каквито в случая е сторил в размер на 4800 лв. – реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения на л. 88 от делото договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащането му – л. 91 от делото.

По релевираното в срок от насрещната страна възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение, съдът намира същото за основателно, като съобрази следното.

С цитираното от ищеца Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за 1 адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В светлината на горното решение при преценка на съответното на оказаната защита адвокатско възнаграждение, съдът следва да обсъди обективни критерии, като фактическата и правна сложност на делото, конкретно извършените процесуални действия от адвоката, защитавания материален интерес, броя проведени открити съдебни заседания. С оглед на така посочените критерии, съдът съобрази, че в случая предявеният иск е неоценяем и макар делото да би представлявало фактическа и правна сложност, то производството е приключило веднага след размяната на книгата, като процесуалните действия на ответника се свеждат до изготвен и подаден отговор на исковата молба. Ето защо съдът намира, че съответно на обективните критерии, посочени по-горе и с оглед етапа на приключване на производството, е адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

Ето защо, постановеното определение следва да бъде допълнено в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № ******* постановеното по гр.д. № 43082/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските, като ОСЪЖДА ********, ЕГН ********** и *******, ЕГН ********** да заплатят на ********, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата 750 лв. – разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3