Определение № 20337 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20337 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509042 по описа за 2026 година Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.

Подадена е частна жалба от Стик- Кредит АД срещу определение № 26046/17.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 52285/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 173 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, в която жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Ю.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро с ДДС на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като изобщо не следвало да се присъжда възнаграждение на адвоката на ищеца. На първо място представения договор за правна помощ и представителство бил общ и не можел да се отнесе към конкретното дело, а същият документ е представян и по други дела. Не били събрани доказателства относно наличието на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, а именно относно материалната затрудненост на лицето. Правото на иск било превратно упражнено, тъй като ищецът имал сключен множество договори със Стик-Кредит АД, които имали идентични клаузи и вместо да потърси защита в едно дело по всички правоотношения завел повече от десет дела, като доводите по всички дела относно действителността на сключени между страните договори за потребителски кредит били еднакви.Насрещната страна нямала качеството на потребител, тъй като била недобросъвестна.

Присъденото възнаграждение не било съобразено с националното законодателство и практиката на СЕС, като размера на възнаграждението следвало да бъде много по –нисък от предвидения в Наредба № 1/2004. Прави доказателствени искания за събиране на доказателства относно броя и 1 премета на заведени между страните дела, доходите на ответника по жалбата.

Ответникът по жалбата Г.К. я оспорва. Счита, че общата уговорка за представителство по повече от едно дело нито обуславя недействителност на уговорката, нито изключва настоящото дело от нея. Сочи, че е налице противоречива практика по въпроса дали съда следва да следи за наличие на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, като броя на водените дела и евентуално присъждане на суми по тях няма как да установи цялостното материално положение на страната. Сочи, че страната няма задължение да търси защита в едно производство при положение, че се касае за отделни правоотношения, а злоупотребата предполага превратно упражняване на право, като отговорността за разноски е законова последица от изхода на делото и разноските на са присъдени на ищеца, а на неговия адвокат.Счита, че няма основание за преразглеждане на определения размер.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Г.Б.К., с която са предявени срещу Стик – Кредит АД искове за установяване нищожност на договор за потребителски кредит, сключен между страните, евентуално на отделни клаузи от него.

Ищецът е представлява по делото от адвокат Ю.О., с която е сключен договор за правна защита и съдействие от 26.06.2023г.,с която е уговорено извършване от адвоката на действия по процесуално представителство за защита на Г.К. по изпълнителни и граждански дела срещу кредитни дружества за прогласяване недействителността на сключени договори за кредит, като е уговорено, че правна помощ се предоставя безплатно при условията на чл.38, ал.2, т.2 ЗА.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете, като оспорва правния интерес на ищеца с доводи договорът да е вече изпълнен, с договори за злоупотреба с права, тъй като във връзка със сключени повече от един договора между страните, които са с идентични клаузи , извън заетата сума, са заведени отделни дела с едни и същи доводи за нищожност. Оспорва се качеството на потребител на ищеца.Развиват се съображения по същество относно действителността на клаузите. Отговорът е депозиран от адвокат, като се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 184,07 евро.

Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, като никоя от страните не участвала лично или чрез представител, като с постановеното решение исковете са уважени, а ответникът е осъден да заплати на адвокат Ю.Г. възнаграждение в размер на 100 евро с ДДС за предоставената правна помощ, като районният съд е застъпил тезата, че предпоставките за 2 предоставянето й не подлежат на преценка, съобразил е заведените от ищеца множество дела срещу същия ответника, което поведение е приел за злоупотреба с цел генериране на разноски съобразил фактическата и правна сложност и извършените действия.

При тези факти, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че безплатна правна помощ по конкретното дело не е възлагана, както и че на били налице предпоставките за предоставянето й. Законът не поставя изисквания относно съдържанието на договора за възлагане на правна помощ и упълномощаването, като на липса на представителна власт може да се позовава само представлявания, поради което и представеният договор между Г.К. и адвокат Ю.Г., който съдържа общо възлагане за представителство по дела срещу кредитни институции за прогласяване недействителност на сключени договори за кредит, възлага защита и по конкретното дело, което има уговорения общо предмет. Що се отнася до проверката на основание за безплатно предоставяне на правна помощ, на настоящия състав е известна противоречивата практика по въпроса, но до уеднаквяване на практиката с тълкувателно решение, ще продължава да застъпва тезата, че условията, при които се предоставя правна помощ, са част от уговорките, за които е постигнато съгласие между клиент и адвоката му, поради което и изменението им или тълкуването им не според волята на страните е недопустимо. Нещо повече, ако се приеме, че липсва уговорка за безплатна правна помощ, то тогава би следвало да си приложи хипотезата на определяне на възнаграждението от адвокатския съвет, в който случай страната, която губи делото пак дължи възнаграждение.

Въззивният съд не споделя и доводите, че разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като между страните имало повече от един договор, по който кредитополучателят търсел защита в самостоятелно производство. Всяко отделно правоотношение поражда отделни права и задължения за страните, респективно право да търсят защитата им, и упражняването на това право по никакъв начин не представлява злоупотреба с права. Договорът за потребителски кредит има две страни и именно страната в по-силната позиция, а именно кредиторът, разполага с възможност за преценка дали и колко кредита да предостави на едно лице, както и при какви условия, включително дали това да стане с едни договор или с изменение на вече сключен такъв.

Абсолютно неотносими към спора са доводите относно приложение на Наредба № 1/2004г., какъвто критерий в обжалваният акт не е използван, като същата не представлява приложимо право.

Единствените критерии са законовите, посочени в посочени в чл.78, ал.5 ГПК и чл.36, ал.2, изр.2-ро, предл.1 и 2 и чл.36, ал.3, т.1 и 2 от Закона за адвокатурата, а именно фактическата и правна сложност на делото, засегнатият интерес, обоснованост и справедливост, тъй като именно тези 3 критерии са относими към определяне на възнаграждение като престация на труд и/или резултат.

Посочените в чл.36, ал.2 и ал.3, т.3 и 4 от Закона за адвокатурата критерии - съответствие на възнаграждението с „достойнството на професията“ , „условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им“ и „квалификацията, опита и специализацията на адвоката“ нямат отношение нито към характеристиките на възнаграждението, нито към отговорността за разноски.

Съдът счита, че доколкото възнаграждението е престация за положен труд, то и именно характерът и обемът на същия са единствено определящите критерии за неговия размер, доколкото съразмерността на престациите е общоприето изискване за добросъвестност, като възнаграждението не може да покрива разходи и да се влияе от фактори, които са извън предмета на престацията, включително изискванията за придобиване на квалификация и упражняване на дейност, които са относими към множество професии. Що се отнася до достойнството на професията, то същото не се определя от материалното положение и/или доходите упражняващите я, а от личните им и професионални качества и начина, по които същите се изявяват и възприемат като самооценка и оценка от околните, съответно такъв морален критерий не е относим към определяне на възнаграждението.

Въпросът за възнаграждението, определено от районния съд в обжалвания акт, е повдигнат от осъдената страна, като размерът му е дори помалък от следващия от приложението на горните критерии, включително при сравнението му с възнаграждението на адвоката на ответника, но съдът е обвързан от жалбата и не може да влошава положението на жалбоподателя, поради което и жалбата следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Стик- Кредит АД срещу определение № 26046/17.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 52285/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 173 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, в която жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Ю.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро с ДДС на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5