Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 982 от 16.10.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6318/2022
Вид
Решение № 982
Подписан
16.10.2023
Състав
Симона Пламенова Кирилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Перник, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720106318 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Н. С. срещу Д. К. С. с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

Ищцата твърди, че от началото на 2016 г. страните са се намирали във фактическо съжителство и имат едно дете – малолетния А.Д.К., роден на ****** Година след раждането на детето настъпила промяна във взаимоотношенията им, опитите на ищцата за заздравяване на връзката не дали до резултат и партньорите посте-пенно се отчуждили. Изложени са твърдения, че ответникът проявявал безотговорно отно-шение към ищцата и към детето, не отделял време и внимание на семейството, занимавал се с хазарт и непрекъснато вземал заеми. Неколкократно ищцата напускала заедно с детето се-мейното жилище и се връщала обратно с надежда отношенията да се променят, като през м. май 2022 г. окончателно заживяла с детето си при своите родители, от който момент грижи-те за детето полагала единствено тя. При изложените твърдения се иска упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, където да бъде определено и местоживеенето на детето – към настоящия момент в *******, като се предлага съответен режим на лични отношения с бащата, както и осъждане на последния да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от депозиране на исковата молба на 22.12.2022 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката. Претендира се заплащане на издръжка за минал период – в размер на 3200 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 21.12.2022 г.

– или по 400 лв. месечно, считано от фактическата раздяла на страните до депозиране на исковата молба. Претендират се разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1 1

ГПК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Изцяло са оспорени въведените от ищцата фактически твърдения, като са изложени подробни съображения, че ответникът е полагал непрекъснати грижи за детето си още след раждането му, като и до настоящия момент го осигурявал битово и финансово. Година след раждането на детето ищцата започнала да се оплаква, че грижите за него й тежат много, като непрекъснато прехвърляла грижите на бащата или на родителите на страните. В последствие прекратила майчинството си, за да започне работа, но не се задържала на едно работно място повече от няколко месеца. Ответникът изразява мнение, че ищцата всъщност не желаела да работи, а предпочитала съпругът й да я издържа – да й купува скъпи подаръци, лек автомобил, да я води по почивки, което той правел, но партньорката му никога не била удовлетворена.

Твърди се, че на няколко пъти ищцата откраднала спортни клинове от магазин за спортно облекло заедно с нейна приятелка, поради което с оглед професията на ответника – ******, двамата се карали много по този въпрос. Изяснява, че неколкократните напускания на апартамента от страна на ищцата били прояви на манипулативност от нейна страна, като същата не се прибирала, докато нещата не се случат „по нейния начин“. Същевременно поддържа, че ищцата не проявявала подходящо отношение към детето – не полагала достатъчно грижи, а прехвърляла същите на ответника или на родителите, крещяла и обиждала детето, ограничавала контактите между баща и син, не пускала детето на градина, за да не се разболее и да се наложи да го гледа сама и др. Противопоставя се на твърденията за участие в хазартни игри, като поддържа, че е изтеглил заеми с цел набавяне на средства за ремонт и закупуване на лек автомобил за ищцата и осигуряване на желаното от нея материално положение. Изложени са твърдения, че след раздялата, когато успеел да вземе детето при себе си, грижите за него били полагани основно от ответника и разширеното му семейство, поемал разходи за детето, като вече имал нова партньорка, с което детето се разби-рало много добре..

Въвеждат се доводи, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от бащата, поради което се предявява насрещен иск родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата, където да бъде определено и местоживеенето на детето, със съответен режим на лични отношения с майката, както и заплащане на издръжка в размер на 500 лв. месечно, включително и за минал период – общо в размер на 6000 лв. за периода от 20.02.2022 г. до 20.02.2023 г. за една година назад преди предявяване на насрещния иск.

Насрещният иск е оспорен от ищцовата страна, която уточнява какви са били взаимоотношенията между страните. Въвежда твърдения, че когато се запознали, ответникът бил женен, но споделил, че е в процес на развод, тъй като със съпругата му не се разбирали – същата не работела, не участвала в домакинските задължения, не се разбирала с родителите му. Признава, че след раждането на детето, бащата си е взел двуседмичен отпуск, за да се грижат двамата заедно за детето, след което се върнал на работа, а майка помагала при грижите. Постепенно отношенията започнали да се влошават, като след навършване на 1 г. и 3 м. от страна на детето, ответникът настоявал тя да се върне на работа, а тя се стремяла да прекарва колкото се може повече време с А.. Изложени са подробни твърдения, че ответникът постепенно се отчуждил както от нея, така и от детето, като впоследствие без нейно знание и съгласие започнал да тегли бързи кредити, за да играе онлайн казино. След охладняване на отношенията между страните, през месец май 2022 г. настъпила и окончателната им раздяла, като ищцата разбрала, че ответникът има връзка с друга жена. Изрично се противопоставя и оспорва предявения насрещен иск, като моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с предявени по реда на производство по спорна 2 съдебна администрация главен и насрещен искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и по чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минал период.

Мерките относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения следва да бъдат съобразени с висшия интерес на детето. Най-добрият интерес на детето е определен в § 1, т. 5 ЗЗакрД, като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства – желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата. Решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед родителски качества; полагане на грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение; битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители; помощ на трети лица и др. От значение при определяне на мерките за упражняване на родителските права са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.

Не се спори, а от писмените и гласните доказателства се установява, че страните са родители на А.Д.К., роден на ******; че са живели при условията на фактическо съжителство в периода от 2016 г. до м. май 2022 г., когато ищцата напуснала жилището заедно с детето и е заживяла при своите родители. От изявленията им, както и от свидетелските показания се изяснява, че връзката им е започнала около приключването на брака, сключен между Д.С. и трето лице, съответно и е приключила по идентичен начин, като Д.С. вече има нова партньорка – И.С. /с която съжителства и има новородено дете, към момента на приключване на съдебното дирене/.

По делото са ангажирани редица писмени и гласни доказателства, относно трудова ангажираност, осигуряване и др., вкл. и социални доклади, от които се установява, че всеки от родителите е трудово ангажиран /майката реализира осигурителен доход месечно средно 980 лв., а бащата – средно 1780 лв., за осигурителния период, за който е изискана справката – 12 месеца/, адаптирал е жилищната си среда, съобразно потребностите и възрастта на детето, като разполага с възможност и подходящи битови условия за отглеждането му.

Съгласно данните в социалния доклад към момента майката отглежда детето и потребностите му са обезпечени на много добро ниво. М. С. и детето обитават двуетажна къща, в която живеят майката, бабата и дядото на М., а Д. също живее с новата си съжителка в къща, състояща се от сутерен и три етажа, в която живеят неговите родители, баба, сестра му с тригодишното си дете, баба. И двамата родители работят на смени – майката работи 2 дни и почива 2 дни, а бащата дава 24-часови дежурства в системата на МВР, след които почива три дни. Към момента на приключване на съдебното дирене майката признава, че също живее отскоро с нов партньор – С.М., с когото непосредствено преди това поддържала единствено приятелски отношения.

В процесния случай обаче въпросът за средата, в която следва да бъде отглеждано детето, е обусловен не от битовите условия /които всеки от двамата родители в еднаква степен има възможност да осигури/, а от наличието на здрава и стабилна емоционална атмосфера, която да е максимално подходяща за нормалното психическо развитие и функциониране на детето и капацитета на родителите да осигурят такава среда. В тази връзка са и заключенията на социалните работници, обективирани в социалния доклад, поради което въпросът за финансовата издръжка, битовите условия, задоволяването на основните физиологични потребности и възможността за помощ от трети лица, не е централен в настоящия процес.

Пред социалните работници, както и пред съда всеки от родителите претендира, че е 3 полагал повече грижи за детето, респ. че е по-добрия родител, който би дал по-добри грижи в бъдеще, във връзка с което са ангажирани и съответни доказателства.

Родителски капацитет, възпитателски качества и методи.

Всеки от свидетелите, воден от ищцата и f j ответника, закономерно споделя впечатления, че детето иска да живее при съответния родител (по чиято инициатива е разпитван конкретният свидетел), че съответният родител се справя чудесно с функцията си, притежава положителни качества и висок капацитет, както и че детето желае да живее при същия. Сочените обстоятелства се установяват категорично и от останалите доказателствени източници – социален доклад, заключение на СПхЕ, от които се разкрива висок капацитет на всеки от родителите да упражнява родителската си функция, желание да полага грижи за детето, обич към него, същевременно – и привързаност на детето към всеки един от родителите. Ето защо съдът кредитира показанията на свидетелите в частта, в която сочат непосредствени фактически впечатления, в контекста на останалите на доказателствени източници, като изказаните от свидетелите лични мнения и оценки съдът цени в цялостния контекст на взаимоотношенията между страните и останалата доказателствена съвкупност.

В тази връзка съдът кредитира данните, събрани чрез разпита на свид. Ю.Р.С. /майка на ищцата/ и свид. Н.В. /приятелка/, които изясняват, че майката полага добри грижи за детето, прекарва време с него, разполага с помощта на роднини /своите майка и баба/ при отглеждането на детето, които се подкрепят от данните в социалния доклад, СПхЕ, както и при непосредственото изслушване на майката по реда на чл. 59, ал. 6 СК и се представят по правдив и достоверен начин. Съдът напълно възприема данните, събрани чрез показанията на свид. Л.С., Е.К. и изслушаните лица по реда на чл. 59 СК, че бащата полага пълноценни грижи за детето, допринася за осигуряването и отглеждането му, а бащата и синът са силно привързани един към друг.