Решение № 301 от 27.04.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 162/2026
- Вид
- Решение № 301
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 301 гр. Бургас, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500162 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. Т. И.,М. Т. И.,М. Г. Б. и М. Й. Й.,подадена чрез пълномощника им адв.Маргарита Александрова от БАК против съдебно решение № 2476 от 10.11.2025г.,постановено по гр.д.№ 4166/2025г. по описа на РС- гр.Бургас,с което съдът е :
-ОТХВЪРЛИЛ иска на Д. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, ет. 1, против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 419,17 лева, представляваща 18,88 % от главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес ***, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год., съгласно издадената от ответника Фактура № 48233261/23.12.2024 год.;
-ОТХВЪРЛИЛ иска на М. Т. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, ет. 1, против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 419,17 лева, представляваща 18,88 % от главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес ***, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год., 1 съгласно издадената от ответника Фактура № 48233261/23.12.2024 год.;
-ОТХВЪРЛИЛ иска на М. Г. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, ет. 1, против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 334,80 лева, представляваща 15.08 % от главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес ***, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год., съгласно издадената от ответника Фактура № 48233261/23.12.2024 год.;
- ОТХВЪРЛИЛ иска на М. Й. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, ет. 1, против „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 377,43 лева, представляваща 17 % от главницата от 2220,18 лева за потребени услуги В и К в обект с адрес ***, за 444 куб. м. вода за периода 06.11.-04.12.2024 год., съгласно издадената от ответника Фактура № 48233261/23.12.2024 год.,както и е присъдил на ответника разноските по делото.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
С подадената въззивна жалба ищците са оспорили решението на БРС като незаконосъобразно,неправилно и необосновано.В жалбата е направен анализ на свидетелските показания,които според въззивниците установяват,че процесното помещение е празно,нефункциониращо и със спряна вода и че през отчетния период не е имало течове в него.В тази връзка считат,че следва да се приеме,че ищците са установили по категоричен начин,че през отчетния период в обекта е било невъзможно потреблението на ВиК услуги.Анализирано е и заключението по приетата СТЕ,както и се акцентира на показанията на св.Т. и са оспорени изводите на районния съд,които не се базират на заключението,а показанията на св.Т.,който е заявил,че в обекта е имало теч през 2020г.не са обсъдени от съда.Считат,че само обстоятелството,че при смяната на общия водомер не е присъствал потребител,който да се убеди,че показанията му са били нула е достатъчно да обоснове съмнения в начина на смяна и изправността му.Посочва се,че дори да се приеме,че през 2020г.е имало теч и процесното количество вода е изтекло тогава,то неоснователно това количество е начислено едва сега,5 години покъсно и се твърди,че е потребено в период,в който пиано-барът не функционира ,но е със спряна от централния кран вода.Погасителната давност за това вземане е изтекла,а и цената на водата в сравнение с настоящия период е по-ниска с близо 50%. Развити са подробни аргументи в подкрепа на твърдението,че общият водомер е сменен в нарушение на правилата по ОУ на ответното дружество и Наредба №4/2004г.Посочват,че ответното дружество не е успяло да установи точната дата на смяна на общия водомер,тъй като ищците са оспорили датата,отразена в едностранния протокол в първото по делото съдебно заседание,като твърдят,че подмяната на водомера е била 2 осъществена в процесния отчетен период през м.ноември 2024г.,като във връзка с тази нерегламентирана подмяна при съмнителни обстоятелства ВиК е начислило служебно процесното огромно количество вода без същото реално да е изразходвано от ищците. Като напълно погрешни са оспорени изводите на районния съд относно категорично установената изтекла метрологична годност на индивидуалния водомер преди повече от 7 години,като изводите на съда противоречат на правната и житейска логика. Изложени са акцентирано изводите на съда по фактите и същите са оспорени от въззивниците като необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото.Прави се довод,че заключението на вещото лице почива върху предположения,а използваната формула не отговаря на действителното положение,защото най-малкото не е отчетен фактът,че предполагаемото количество вода не е минало през ½ тръба за течаща вода,а през кранче,в което има съпротивление.Експертизата не е дала отговор и как водата е била изтласкана в уличната канализация ,тъй като обектът се намира на кота минус едно спрямо кота нула и защо няма следи от течове,ако водата е текла 29 денонощия. В заключение се заявява становище,че ответникът не е успял да докаже при условията на пълно и главно доказване на реално потребеното количество вода в обекта на ищците през отчетния период -444 куб.м.,както и надлежно отчитане на консумацията на услугата. Считат,че в настоящия случай се касае за злоупотреба с права,респ.че ответникът черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.Моли се за отмяна на решението на БРС и постановяване на въззивно решение,с което исковете да бъдат уважени.Нямат доказателствени искания,претендират се разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „ВиК“ЕАДБургас,представлявано от юрисконсулт Алексиева,в който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е изразено становище за правилност и законосъобразност на решението на БРС.Въззиваемото дружество също е подложило на анализ доказателствата по делото,като е акцентирало на факта,че е безспорно установено реалното отчитане на показанията на водомера през отчетния период.Позовава се и на заключението на СТЕ,което е прието и не е било оспорено от ищците ,според което в обекта няма неизправно тоалетно казанче,а има установен теч от спирателен кран ½ и технически е възможно през отчетния период да преминат 444 куб.м.вода през измервателното устройство.Посочва,че по делото са били приети като доказателства заявление от въззивника М. Й. и от съсобственика на водоснабдения имот С. Г. Т.,който е разпитан като свидетел ,в които и двамата са направили признание,че в имота има теч. Относно метрологичната годност на инвидиуалния водомер се изтъква,че подмяната му съгласно чл.11 ал.5 от Наредба №4/2004г.е задължение на потребителите,като дори да се приеме,че този водомер е бил неизправен,то следва,че въззивниците са неизправната страна по облигационното правоотношение,а никой не може да черпи права от своето противоправно поведение. Позовава се на становището на вещото лице,че водомерите,макар и с изтекла метрологична годност могат да работят и след този срок,а в случая отчетеното количество вода по индивидуалния водомер е отчетено първо на общия водомер и е в същия размер,от което 3 следва извод,че индивидуалният водомер е бил изправен и е отчел преминалото количество вода. Намира за ирелевантни възраженията за нарушена процедура при подмяната на общия водомер,тъй като количествата отчетена вода на индивидуалния и централния водомери съвпадат.
Твърденията на въззивниците,че начисленото количество вода може да се дължи на теч,съществувал през 2020г.намира за преклудирани,тъй като не са били заявени в първоинстанционното производство,а освен това,същите са и неоснователни,защото по делото е било доказано,че потреблението на вода в обекта е било отчитано редовно с реален отчет и в обекта е бил установен теч.Моли решението на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание от въззивниците,редовно уведомени,се явява М. Й.,а за всички въззивници и адв.Маргарита Александрова,които поддържат въззивната жалба и молят за уважаването и.Не сочат нови доказателства,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не изпраща представител.Представено е писмено становище,с което се оспорва въззивната жалба и се моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявените обективно съединени отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК вр.с чл.79 ал.1 ЗЗД за установяване по отношение на ответното ВиК дружество,че ищците не му дължат процесните суми,начислени като дължими за доставена,отведена и пречистена вода до водоснабден имот,находящ се в ***,сутеренен етаж, собственост на ищците през периода от 06.11.2024г.до 04.12.2024г.
В исковата молба ищците са твърдели,че не дължат на ответното дружество сумите по фактура № 0048233261 от 23.12.2024г.за отчетено количество вода от 444 куб.метра ,като потребено в собствения им имот през периода
06.11.2024г.-04.12.2024г.Заявили са,че това количество вода,достатъчно да напълни басейн с олимпийски размери е обективно невъзможно да се изразходи в процесния обект за период от 20 дни,при положение,че общото изразходвано количество вода за цялата сграда за една година е не повече от 80 куб.метра; обектът не функционира повече от четири години; в обекта липсва ВиК оборудване и подовите сифони са запушени от 4 години;водата в обекта е била спряна от основния му кран повече от 4 години;за периода от 4 години не се е случвала каквато и да било авария нито в обекта,нито в сградата.Твърдели са,че процесното огромно количество вода е начислено след съмнителна смяна на общия водомер от страна на ответника 4 без да уведоми никого от собствениците в сградата,грубо погазвайки правилата и нормативите за смяна на водомерите,липсва протокол за подмяната му,не е ясно какви са били показанията на стария общ водомер.Твърди се също така,че не са надлежно установени показания и консумация на вода в посочения размер,тъй като служител на ответното дружество не е идвал на място ,за да засича периодично показанията на индивидуалния водомер,не са налице обективни данни за авария и теч,които биха могли да са причина за изтичане на вода в такова голямо количество ,а такъв теч не би могъл да остане незабелязан;няма и причина за извършване на служебно начисляване,тъй като в такъв случай е следвало да присъства представител от собствениците.
Ответното дружество е оспорило иска,като е заявило твърдения,че според писменото изявление на собствениците М. Й. и С. Г. те са били наясно,че в обекта има компрометирана ВиК инсталация;отчитането е било извършено съгласно чл.32 ал.4 от Наредба №9/2004г. ;посоченото в електронния карнет количество вода реално е преминало през измервателното устройство и е потребено от ползвателите на ВиК услугите в имота; въведена е електронна система за контрол и отчитане,а свалянето на отчета се извършва от служител на дружеството на длъжност „отчетник иззмервателни уреди“,като е необходимо да е осигурен достъп до обекта; при електронно отчитане няма възможност да се поставя подпис на клиента,а данните автоматично се прехвърлят и осчетоводяват в системата на дружеството; от извлечението на електронния карнет на абонатен номер 222998 е видно,че в графа „състояние“ е отбелязано „нормален“, статус“видян“, което означава,че отчетът е реален и отчетникът е ходил на място и е снел данните от водомера,който е отчитан редовно; данните са генерирани директно от измервателното устройство и са предадени в непроменен вид; редът по чл.23 ал.4 от ОУ не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. по няколко съображения- по делото е било установено безспорно,че е бил извършен реален отчет на водомера от св.Едреваинкасатор;правилното отчитане на потреблението на вода е било установено от отразяването в мобилното устройство на отчетника;правилното отчитане на консумацията на услуги ВиК и определянето на цената им е установено от заключението на СТЕ,прието по делото.