Определение № 215 от 07.05.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Бургас, 07.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно гражданско дело № 20242000500187 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело. № 20232200100275/2023 г. на ОС – Сливен ищецът Д. К. К., ЕГН **********, с адрес с. Т., община Котел, ул. „Д. К.“ № 20, със съдебен адрес гр. Казанлък, ул. „Сл.” № 6, офис 10 – адв. П. К. е предявил против Сдружение „Н. б. на б. авт. з.“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Ср.“, ул. „Гр. Игн.“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр. София, ул. „С.“ № 5, ет. 4, ап. десен - адв. Р. Ц.

(НББАЗ) искове с посочено правно основание по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на следните обезщетения поради телесни увреждания, претърпени в резултат на ПТП, допуснато на 17.03.2022 г. в с. Т. от украинския гражданин Ол. Ст. при управление на лек автомобил „Шевролет Авео“, с украински регистрационен № *********, без да има застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“:

- сумата от 25500 лева като част от сумата от 190000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателно изплащане;

- сумата от 891,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателно изплащане.

Ответникът НББАЗ е оспорил исковете по съображения, че съгл. чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „в“ вр. чл . 519, ал. 1, т. 1 от КЗ пасивната материалноправна 1 легитимация е на Г. ф.. Независимо от това е привлякъл фонда като подпомагаща страна и е предявил обратен иск срещу него.

С Определение № 618 от 23.11.2023 г. окръжният съд е прекратил производството на основание чл. 232 от ГПК поради оттегляне на главните искове, извършено с молба от 22.11.2023 г.

С молба от 15.12.2023 г. (в срока по чл. 248 от ГПК) ответникът е поискал присъждане на направените от него разноски в общ размер от 16216 лева (за адвокатски хонорар от 15180 лева с ДДС и за държавна такса по обратния иск от 1036 лева).

Ищецът е изразил отрицателно становище. Позовал се е на липсата на списък по чл. 80 от ГПК. Предявил е и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

С Определение № 85 от 30.01.2024 г. молбата е била уважена изцяло.

Ищецът Д. К. е останал недоволен от този акт и го е атакувал с частна жалба, в която е приповторил доводите си за недължимост на присъдените разноски.

Ответникът НББАЗ е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор.

Гаранционният фонд не е изразил становище.

Бургаският апелативен съд намира частната жалба за допустима – тя е подадена в срок от легитимирана страна и е насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Доводите за липсата на списък по чл. 80 от ГПК са безпочвени, тъй като исковото производство е било прекратено в закрито заседание, без да е била дадена възможност на ответника да поиска присъждане на разноски.

Доказателства за разходите му в процеса са били приложени още с отговора на исковата молба.

Налице е трайна практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, че при прекратяване на производството по чл. 232 от ГПК поради оттегляне на главния иск ищецът трябва да възмезди ответника за всички разноски, включително и тези по неразгледания обратен иск (виж напр.:

Определение № 831 от 28.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 153/2012 г., ТК, ІІ търг. отд., постановено; Определение № 724 от 15.12.2015 г. на ВКС г. по т.д.

№ 1280/2014 г., ТК, ІІ търг. отд.).

2

Следователно ищецът К. дължи на ответника платената такса по обратния иск от 1036 лева.

Основателни са доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника от 15180 лева с ДДС.

При съобразяване на тълкуването на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, дадено с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, постановено по повод преюдициално запитване по чл. 267 ДФЕС, следва да се приеме, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.01.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При липсата на други данни правилата по наредбата могат да служат само за общ ориентир относно стойността на адвокатските услуги.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес от него, както и вида и обема на оказаната защита по всички претенции, адвокатското възнаграждение на ответника следва да се намали на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от 15180 лева с ДДС на 2600 лева с ДДС.

Изложеното определение. обосновава частична отмяна на обжалваното

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 85 от 30.01.2024 г. по гражданско дело № 20232200100275/2023 г. на ОС – Сливен В ЧАСТТА, с която Д. К. К., ЕГН **********, с адрес с. Т., община Котел, ул. „Д. К.“ № 20, със съдебен адрес гр. Казанлък, ул. „Сл.” № 6, офис 10 – адв. П. К. е осъден да заплати на Сдружение „Н. б. на б. авт. з.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Ср.“, ул. „Гр. Игн.“ № 2, ет.2, със съдебен адрес гр. София, ул. „С.“ № 5, ет. 4, ап. десен - адв. Р. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение над размера от 2600 лева с ДДС до горницата от 15180 лева с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 85 от 30.01.2024 г. по гражданско дело № 20232200100275/2023 г. на ОС – Сливен В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4