Решение № 89 от 20.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500148 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №38 от 15.01.2025г., постановено по гр.дело №135/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул. Е С № против О П, иск с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40000лв. – обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от пропадане на 30.10.2022г. в необезопасена шахта, находяща се в гр.П, кв. К“, в близост до ул.“Л, № *, и К. М. Г. с ЕГН:**********, от грД., ул.

Е С № е осъден да заплати на О П сумата от 731,60лв. – разноски по делото, както и сумата от 540лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят К.

М. Г., който чрез пълномощника си адв.П. Б. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност като постановено в нарушение на

1 съдопроизводствените правила, допуснати при събирането на доказателства и заявеното изменение на иска чрез привличане на нов ответник, евентуално за служебното му конституиране като необходим другар, както и като противоречащо на материалноправните разпоредби на чл.49 и чл.50 във връзка с чл.45 от ЗЗД досежно пасивната материалноправна легитимация на ответника като собственик на съоръжението и възложител, и претендира за неговата отмяна и уважаване на първоначално предявения иск и изменения такъв, както и за присъждане на сторените в двете производства разходи.

Въззиваемата страна О П е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт Е. К. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност досежно съдържащите се в същата оплаквания, като се поддържат и възраженията, касаещи механизма на произшествието и причината за него, неимуществените вреди, причинно-следствената им връзка с бездействието на ответника, размера на обезщетението и съпричиняването.

Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът К. М. Г. твърди на 30.10.2022г., около 21,30 часа, движейки се с приятеля си Т А пеша в гр.П, кв. К“, по ул.“Л срещу №***, в недобре осветен район, изведнъж да е пропаднал във внезапно озовала се под краката му дупка с остри и твърди ръбове, оказвайки се в тясно, тъмно, влажно и лишено от кислород пространство, в което не можел да се ориентира. Изпитал остра и прорязваща болка в дясната половина на гръдния кош. Не можел да си поеме въздух и да движи дясната си ръка. Започнал да Ва от болка, уплах и паника, изпитал задушаване и клаустрофобичен страх. Приятелят му се обадил отгоре, казал му, че е пропаднал в открита шахта, на която липсва капака, след което отишъл да потърси нещо, с което да го изтегли. Докато се върне, ищецът се опитал да извади мобилния си телефон, за да се обади за помощ, но това било невъзможно поради ограниченото пространство и острата болка. След време приятелят му се появил с въже, с което с взаимни усилия бил изваден на повърхността. Обадили се на спешния телефон 112 и бил откаран с линейка във Втора хирургична клиника на УМБАЛ“С Г“, където бил хоспитализиран 2 за спешно оперативно лечение от 30.10.2022г. до 03.11.2022г. включително.

Вследствие пропадането му в шахтата претърпял счупване на ребро и спукан бял дроб с вътрешен кръвоизлив. От тогава до настоящия момент претърпял множество неимуществени щети, представляващи физически болки и страдания, както и психически травми, изразяващи се в емоционален стрес, внезапни нощни събуждания и кошмари от преживяното, клаустрофобична тревожност, паника и страх от задушаване. Твърди по време на инцидента да е бил в напълно трезво и адекватно състояние и с поведението си по никакъв начин да не е предизВал допускането му. Шахтата, в която пропаднал, се намирала в имот публична общинска собственост. Тя била с липсващ предпазен капак, необезопасена, необозначена и на неосветено и несигнализирано по никакъв начин място, за да бъдат предотвратени подобни инциденти. В задълженията на ответната О П, респективно нейните органи, е да се грижат за доброто състояние на улиците, тротоарите и намиращите се върху и под тях съоръжения на техническата инфраструктура, включително В, и за стопанисването и поддържането им в безопасно състояние, а в случая е налице грубо бездействие и неизпълнение на същите. С оглед на така изложените обстоятелства, ищецът формулира претитум за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 40000лв. за претърпените от него неимуществени вреди.

С отговора на исковата молба ответникът О П е оспорила изложената в нея фактическа обстановка относно механизма на произшествието и мястото на настъпването му с твърдения на посочения адрес да няма разположени на и в близост до уличната мрежа шахти, а и дейностите по почистване и поддържане на дъждоприемните шахти и възстановяване на решетките им на територията на общината да са възложени с Договор №22ДГ-********г. на изпълнителя ДЗЗД“К ****“, като със Заповед №*********г. на кмета на О П да са определени отговорностите на директор на ОП“Чистота“ по осъществяване на контрола и приемане на актовете за извършената работа от изпълнителя по договора и съобразно тях през процесния период да са изпълнявани задълженията по поддържане на шахтите по улиците и пешеходните зони и да са положени всички усилия за привеждането им в добро състояние, без данни за наличие на дъждоприемни шахти с нарушена цялост или със счупени и липсващи решетки. Ответникът твърди съпричиняване на увреждането, изразяващо се в неспазване на правилата за 3 движение по време на инцидента от страна на ищеца, който не е бил в състояние да спазва необходимите мерки за безопасност, с оглед и на липсата на данни доколко е бил в трезвено и адекватно състояние.

С писмена молба в съдебно заседание на 25.06.2024г. ищецът е заявил изменение на иска чрез привличане на нов ответник – „В“ЕООД, отговарящ солидарно с досегашния ответник О П, на основание чл.50 от ЗЗД. С представена впоследствие нарочна искова молба вх.№22578/01.07.2024г. ищецът е обосновал отговорността на О П като собственик на съоръжението и възложител, допуснал посоченото в исковата молба бездействие, както и неупражнен контрол, а на „В-Пловдив“ЕООД като изпълнител и пряко отговорен по сключения с него договор, с който канализационния колектор, включващ и процесната шахта като част от него, му е предоставен за стопанисване, поддръжка и експлоатация. Със същата е заявил и искане за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на образуване на делото до окончателното му изплащане, което, съгласно чл.214,ал.2 от ГПК не съставлява увеличение на иска. С Определение №1993 от 17.07.2024г. окръжният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на иска чрез конституиране на нов ответник по съображения, че разпоредбата на чл.228 от ГПК дава процесуална възможност на ищеца единствено да замени ответника, отказвайки се от първоначалния, но не и да насочи иска си спрямо нов ответник наред с първоначалния, като по същество предявява и напълно нов иск, претендирайки обезщетение за вреди от вещ, за които отговарят собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира, което е недопустимо.

С постановеното решение първоинстанционният съд е приел въз основа на представената епикриза, показанията на св.Т А и приетото заключение на медицинска експертиза за установено настъпването на инцидента по начина описан в исковата молба и претърпените вследствие на него от ищеца травматични увреждания. Приел е въз основа на заключението на техническа експертиза, че процесната шахта е ревизионна такава, намира се извън уличната регулация, разположена е в ПИ №********** и е част от вътрешната канализационна мрежа на кв.“К“, която е включена в Приложение Iа „Списък на активите – публична държавна собственост и публична общинска собственост“ към Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на В 4 системите и съоръженията и предоставяне на В услуги, сключен между А по В Пловдив и „В“ЕООД-Пловдив на 28.01.2016г. Въз основа на съдържанието на така цитирания от вещото лице договор, достъпно на интернет страницата на О. а.-П., е приел той да е в сила от 01.04.2016г. със срок на действие петнадесет години и по силата на чл.4.2 от същия операторът се задължава да стопанисва, експлоатира и поддържа активите, сред които и процесната ревизионна шахта, с дължимата грижа и в съответствие с добрите инженерни практики и плана за стопанисване, експлоатация и поддръжка. От правна страна е прието, че на основание чл.19,ал.1,т.4,б.Б от Закона за водите ревизионната шахта като част от канализационната мрежа в урбанизираната територия е публична общинска собственост, чието стопанисване, поддържане и експлоатация, обаче, се извършват, съгласно чл.198о,ал.1 от ЗВ, от В оператори, чрез възлагането им с договор по чл.198п от ЗВ от Ата по В чрез председателя й или общинският съвет чрез кмета на общината, според чл.198о,ал.4 от ЗВ, какъвто е и сключеният, поради което, макар О П да е собственик на необезопасената ревизионна шахта, от която е пострадал ищецът, дейността по непосредственото стопанисване, поддържане и експлоатация е предоставено по предвидения от закона ред на В дружеството, под чийто изключителен надзор са поставени съоръженията, поради което и отговорността за поддържане на шахтата в състояние, което не представлява опасност за преминаващите, е негова, а не на общината.

Съдът, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Противно на поддържаното във въззивната жалба, дружеството „В“ЕООД-Пловдив няма качеството на задължителен необходим другар по чл.216,ал.2 от ГПК в първоинстанционното производство, нито във въззивното по смисъла на чл.265,ал.2 от ГПК, за чието конституиране като главна страна в процеса съдът да следи служебно и участието му да е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. При солидарната отговорност на ответниците, на каквато се позовава жалбоподателят, е налице обикновено, а не необходимо другарство, тъй като, с оглед и на разпоредбата на чл.122,ал.1 от ЗЗД, кредиторът има възможност да насочи иска си и спрямо един от солидарните длъжници, в който случай правата му спрямо останалите не се засягат, според чл.122,ал.2 5 от ЗЗД, и силата на пресъдено нещо на решението по предявения иск не се разпростира и спрямо тях. Законосъобразността на постановеното от окръжния съд определение по чл.288,ал.3 от ГПК, с което е отказал да конституира „В“ЕООД като нов ответник наред с първоначалния О П, не подлежи на инстанционна проверка, тъй като е извън предметния обхват по чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК на такава – определението няма преграждащ характер, тъй като не препятства възможността на ищеца да предяви претенцията си спрямо искания нов ответник в отделно производство, нито законът предвижда изрично неговата обжалваемост. С оглед на това, доводите в жалбата относно правилността на определението не могат да бъдат разглеждани.

От показанията на ангажирания от ищеца св.Т А се установяват изложените в исковата молба обстоятелства относно времето, мястото и механизма на настъпване на инцидента, при който Г. е пропаднал в необезопасена шахта. Противно на възраженията на въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, няма основание тези показания да не бъдат кредитирани като изхождащи от заинтересовано в полза на ищеца като негов приятел лице. Същите, съгласно чл.172 от ГПК, се преценяват с оглед на всички други данни по делото. Освен, че изхождат от очевидец, придружавал ищеца при инцидента, те кореспондират на останалите доказателства. Според докладна записка на ст.полицай П, е получен около 21,30 часа сигнал от ОДЧ на 01 РУ за паднало в шахта лице в кв.К, на ул.“Л“, какъвто сигнал свидетелят твърди да са подали по спешния телефон 112 и на мястото на инцидента да са пристигнали полицейски служители, които той изчакал, тъй като междувременно приятелят му бил откаран с линейка. Според представената епикриза от У. “С Г“ЕАД-Пловдив, ищецът е приет по спешност същия ден в 23,03 часа във Втора хирургична клиника, където свидетелят твърди да е бил откаран с линейка. Според приетото заключение от 15.01.2024г. на СМЕ, настъпилите при ищеца травматични увреждания – травматичен хемопнемоторакс в дясна гръдна половина със счупване на 9 ребро вдясно, подкожен емфизем, кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на гръдния кош и корема вдясно, е напълно възможно да са причинени при падане в необезопасена шахта, в каквато свидетелят твърди Г. да е пропаднал, като липсват данни и доказателства, поставящи под съмнение или опровергаващи този механизъм на получаване на травмите. В тази връзка от 6 приетото заключение от 29.03.2024г. на СТЕ, изготвено и след извършен на 30.11.2023г. оглед на място, се установява, че в сочения от свидетеля участък и към този момент е налице необезопасена ревизионна шахта, без монтиран метален капак, на чийто отвор в надземната част са поставени изсъхнали клони от дървесна растителност. Така събраните доказателства в своята съвкупност и взаимовръзка еднопосочно и по категоричен начин потвърждават описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента и претърпените вследствие на него от ищеца травматични увреждания.