Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1332 от 16.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15590/2025
Вид
Решение № 1332
Подписан
16.04.2026
В сила
06.05.2026
Състав
ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.44, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РА.А като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110215590 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. М. М. срещу наказателно постановление /НП/ №25-4332-019400 от 31.07.2025 г., издадено от началник сектор СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон.

В жалбата се релевират доводи касателно незаконосъобрзеност и необоснованост на процесното издадено НП. Иска се отмяна на същото.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и с процесуален представител. Поддържа се тезата за отмяна на наказателното постановление. Излага се искане да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален защитник, който оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, писмени и устни, намира за установени от фактическа страна следното:

На 19.07.2025г. около 15.21 ч. жалбоподателят като водач на МПС лек 1 автомобил „АУДИ КУ 3“ с рег. № ******* е спрян за проверка от служителите на жандрамерията в гр. ***** на ул.“*****“ №**. Пътник в моторното превозно средство бил синът на жалбоподателя – св.М. М.. Като причина за спирането е изтъкната липса на поставена предна регистационна табела на автомобила. На място пристигнали за извършване на проверка служители на ОПП-СДВР и същите извършили преценка за това, че жалбоподателят управлява МПС, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер /без поставена на определеното за това място предна регистрационна табела/. През това време св.М.М. се върнал обратно и на ул.„***** *****“ намерил предната регистрационна табела на автомобила, паднала на улицата.

Във връзка с констатирано административно нарушение на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 4087664 на 19.07.2025 г. за това, че управлава МПС, което е без поставена на определеното за това място предна регистрационна табела. В графа „обяснения или възражения“ жалбоподателят е възразил срещу констатациите. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗДвП е епостъпило и писмено възражение срещу акта.

Н а 31.07.2025г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от приложените по преписката гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Б. Р.

Б., М. К. М., А. М. А., справка-картон на водача, копие от АУАН, писмено възражение, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни, логични и непротиворечиви. Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лигитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места; по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган /АНО/ е повдигнал административно обвинение против жалбоподателя за това, че е управлявал МПС 2 без поставена на определеното за това място предна регистрационна табела, но не е ангажирал доказателства касателно субективната страна на нарушението. Съдът намира, че ключов факт в случая е, че табелата на автомобила е паднала - без знанието на водача. Това сочи към случайно събитие, а не към виновно поведение.

Доколкото водачът не е знаел за липсващата табела, няма как да се изведе субективният елемент на нарушението. Нарушението е отстранено незабавно, веднага след констатирането му по време на проверката. Следва да се отбележи сътрудничеството с органите на МВР и незабавното поставяне на табелата на мястото

. Съдът намира, че нарушението се явява недоказано от субективна страна - липсват доказателства за това, жалбоподателят да знаел, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табела, поставена на определеното за това място. Така не може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или предполагал, че управляваният от него автомобил е без поставена табела, предна регистрационна такава. Дори и да се приеме, че формално е осъществен съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че деянието представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, който с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. В процесния казус не се установява да са настъпили вредни последици (например пътнотранспортно произшествие, затруднение при идентификацията на автомобила за други цели). Липсата на други нарушения и утежняващи обстоятелства допълнително намалява обществената опасност.

По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложените по делото документи от жалбоподателя заплатеното от същия адвокатско възнаграждение е в размер на 1000,00 лв. Съдът, като взе предвид естеството на делото, брой проведени съдебни заседания и разпитани свидетели, приема, че следва да се присъдят в полза на жалбоподателя разноски в размер на 511,29 евро /с левова равнстойност 100 0.00 лева/ за платено адвокатско възнаграждение, като сумата не се явява прекомерна. Обратно, претенцията на въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СОФИЙСКИ РАЙОНЕН РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-4332-019400 от 31.07.2025 г., издадено от началник сектор СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юриисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 511,29 евро /с левова равнстойност 1000.00 лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4